Европейската шампионка на 100 м от Хелзинки 2012 Ивет Лалова направи поредното си силно участие в Европейската отборна купа – I лига в Дъблин. Красавицата от София постигна победа на 100 м, второ място на 200 и участва в щафетата на 4 х 100 м, която заради контузията на Карин Околие остана 10-та. Въпреки това Лалова, която участва на Европейските купи от 2002 г., е националката с най-много точки в Дъблин. Пред пратеника на „Стандарт" Ивет сподели мисли за състезанието в Ирландия, за плановете си приз летния сезон и разбира се разкри подробности за предстоящата си сватба със Симонео Колио през септември.
- Ивет, каква е твоята оценка за представянето ти в Дъблин?
- Оцелях. Получих лек крамп в последния ми старт на 200 м, но радостното е, че не се стигна до контузия. Моята задача бе да помогна на отбора да успеем да задържим позицията си в I лига, а и да успея да се опазя здрава, защото сезона тепърва започва, и е изключително важен за мен. За първи път участвах на двудневно състезания в такива ужасни условия. На стадиона постоянно валеше, духаше силно и вееше, а температурата варираше от 12 до 17 градуса. Лошото време създаде много трудности и за това беше едно много тежко състезание. Разочарована съм от от представенето си на 200 м, защото
тялото ми ме предаде още в първите метри
когато се опитах да натисна. Но това явно ме е спасило да не се контузя. Така че ми беше като една червена лампа в главата.
- Защо не успя българския тим да запази мястото си в първа лига?
- Не успяхме, защото нямаше повече състезатели на високо ниво. Не ни достигна и опит, а и малко шанс. Все пак резултатите, с които всички дойдохме в Дъблин бяха постигнати при хубави условия. Имаше състезатели, на които тези лоши условия не попречиха, но имаше и такива, които направо ги убиха. Също така младите състезатели, които дойдоха тук и им бе поставена една доста отговорна задача не успяха да се справят, защото им липсват повече стартове от началото на сезона. А това наистина е проблем за тях.
- Какво ти предстои на пистата?
- Три турнира във Франция на които ще бягам 100 м. Първо съм в Реймс на 28 юни, после Диамантена лига в Париж на 6 юли и завършвам с участие в Сот де Вил на 8-ми. После ще се концентрирам върху подготовката си за световното в Москва през август. Балканиадата в Стара Загора в края на юли също е в програмата ми.
- Целите ти за световното?
- Ще атакувам и на 100 и м 200 м. На по-дългата дистанция шансовете винаги са малко по-големи, защото там като че ли се влиза по-лесно на финал. Там пък вече никога не се знае как се разпределят медалите. На 100 м винаги конкуренцията е убийствена. Там пък хубавото е, че лидерките в момента се борят с контузии, а младите от САЩ и Ямайка са все още колежанки и без опит. При всички положение ще бъде интересно. Аз си пожелавам да бягам здраво.
- Разкажи за победата на Диамантената лига в Осло?
- Да не забравяме все пак, че в Осло представянето на ямайските, карибските и американските атлетки бе по-слабо. За това пък бяха абсолютно всички най-добри европейки в спринта. Въпреки, че бях казала, че този старт не ме вълнува толкова за мен това бе едно доста отговорно състезание. Трябваше да затвърждавам позициите си на най-бърза европейка. Тази победа бе много хубава и ми дава много увереност и сигурност за сезона.
- Твоя годеник Симоне Колио е с тима на Италия в Лондон за Суперлигата. Чухте ли се днес с него?
- Около 25 000 пъти (смее се).
- Ще участва ли и той на световното или вече гледа към треньорската кариера?
- Нека да не го пенсионираме още. Наистина
Симоне в момента търси пътя си
Има много примамливи предложения, но аз виждам, че той все още иска да бяга, тъй като виждам, че италианската щафета на 4 х 100 м без него бе сякаш като без дух. Ето, че и по-старите атлети понякога допринасят за духа в отбора, защото знаят колко е важно това и какво значение придава, когато се състезаваш за точки, а не за резултат.
- Какво все пак ти каза след последния ти старт в Дъблин?
- Каза ми да забравя това състезание. Хубавото е, че съм допринесла за отбора, но при тези условия и резултати трябва бързо да го залича от спомените си.
- Как върви подготовката за сватбата ви на 21 септември?
- Върви добре, въпреки, че ни е доста напрегнато. Досега си мислех, че е само с едно щракане на пръсти всичко става. Наистина обаче има много детайли, които трябва да се изпипат, но се очертава да стане нещо много хубаво. Планирали сме да сключим брак в църква в Риети, а след това да празнуваме в едно абатство, което е наблизо до града и наистина уникално красиво място.
- Ако не е тайна роклята готова ли е?
- Даааа (смее се). Подготовката за сватбата сме я разделили на две части. Първа е преди сезона, а всичко друго остава за след края на състезанията. Ще издам една тайна, че в този първи уикенд след края на сезона
на нашата дата ще се женят още много известни атлети
- Какво си пожелаваш за предстоящия сезон?
- Здраве, здраве, здраве и шанс. Наистина започнах тази година, в която правя много промени и ми се случват хубави неща. Щастлива съм, че тази година ще се омъжа. За мен атлетиката трябва да бъде един спътник носещ само щастие, тъй като за пореден път доказах на себе си, че бягам добре когато съм щастлива и когато съм ОК, а не на всяка цена. Когато е на всяка цена не става добре.
- И накрая какво стана с багажа ти, който се загуби по трасето Рим-Дъблин?
- За жалост багажа се изгуби и сега в Рим ще трябва да попълвам куп документи. Преди старта на 200 м съдиите ме питаха защо не си залепя номера на раницата. Аз им казах, че не става защото това с мен е дамската ми чанта, а раницата ми е била в куфара, който се загуби по пътя.
- Кое беше най-ценното в куфара?
- Не знам (смее се). Гримовете ми бяха най-скъпи. Там бяха и любимите ми дънки и кецове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
