Най-голямата област сме, а имаме само една държавна болница, казва д-р Бойко Миразчийски
- Д-р Миразчийски, какво ще представлява спешният болничен комплекс в Бургас?
- Спешният болничен комплекс ще се изгради на територията на МБАЛ-Бургас. Тези структури ще бъдат едно от звената в концепцията на Министерство на здравеопазването (МЗ), които ще поемат спешната помощ - от момента на довеждането на пациента до вратата на болницата. Благодарение на тези спешни комплекси хората ще могат да се обслужват там, където има всякакви специалисти и апаратура, възможност за бърза реакция, осигуряване на кръв, на медикаменти.
- Не е ли и сега така, къде ще е разликата?
- Разликата е, че сега спешните отделения в болниците са неглижирани и не са добре оборудвани, не отговарят на стандартите от XXI в. МЗ предвижда да ги преоборудва и стандартизира, докато ги превърне в комплекси. Идеята е към тях да се изградят спешни операционни зали, които да дават възможност за по-бързо действие. Тези болнични комплекси ще имат и определен набор от апаратура, ще са гръбнакът на болничната спешна помощ.
- Какво ще добавите към отделението в бургаската болница?
- Сега спешното отделение представлява шокова зала с два спешни кабинета. Те са много малки, за да поемат целия поток от пациенти. Получава се своеобразна "тапа" при обслужването. Затова предстои да се изгради нова шокова зала, нова оперативна зала, зала за 24-часово наблюдение на пациентите. Сега те се настаняват в шокова зала, а това затруднява приема на нови. Предвиждаме да разширим приемните отделения и да ги реновираме. Освен педиатричен и терапевтичен кабинет ще има възможност за откриването на хирургичен, ортопедичен, неврохирургичен.
Предвиждаме реновиране и на блока за образна диагностика, където ще има зали, в които ще се подготвят спешните пациенти. Ще се разшири достъпът до втория етаж, където ще са операционните зали, ще се подобри и реанимацията. Всичко това ще скъси времето за обработка на спешния пациент.
- С колко ще се скъси времето за обработка на спешните пациенти?
- Сега времето е от порядъка на 20 до 30 минути. Целта е да можем да го запазим и след това, но не само при нормални обстоятелства, а и при масови аварии или атаки - като тази с атентата край Сарафово. Тогава идват много пациенти в тежко състояние наведнъж, това преустройство ще ни даде възможност да работим по-бързо. Когато сега дойдат много пациенти, няма място за тях, няма кислородни апарати, няма монитор за всеки. Затова сме принудени да преценяваме кой е по-спешен и да ги пресяваме.
- Пресметнали ли сте какъв ще е капацитетът за едновременна обработка на спешни пациенти?
- Предвиждаме в самата шокова зала да имаме 8 стационара и отделно още 4, тоест - общо 12. Освен това ще имаме спешна хирургична зала, операционна зала, където също може едновременно да се обслужват пациенти. В приемно-консултативните кабинети ще може да се насочват по-леките случаи. Всичко това ни дава възможност да обслужваме над 20 пациенти едновременно.
- С ремонта на болницата ще се решат ли проблемите на спешната помощ в област Бургас?
- Не, няма да се решат всички проблеми, защото те са различни. Така ще решим по-бързото обслужване на пациентите, които вече са дошли в болницата. Но проблемът, който виждам, е със старите и амортизирани линейки, липсата на лекарски екипи в спешните центрове. Бургаска област е най-голямата по територия, имаме два планински терена, които са трудни за преодоляване - Странджа и Стара планина. Пътищата са лоши, особено между селата, затова понякога един пациент пътува с часове, докато стигне до болница. В концепцията на МЗ фигурира и въвеждането на система ХЕМС, която трябва да осигури санитарна авиация. Това са хеликоптери реанимобили. Общината вече направи площадка за кацане непосредствено до болницата.
- МЗ предвижда да се изградят в 10 общини на област Бургас спешни филиали или отделения. Това дали ще е достатъчно за по-бързото придвижване на пациентите?
- В нашата област има 13 общини, но това не означава, че трябва да има и 13 спешни центъра. Зависи как са разположени тези филиали и отделения, защото някои общини се намират близко една до друга и може да има бърз достъп на пациентите между тях.
- Кога очаквате да заработи новият спешен болничен комплекс?
- За да стане това, трябва да получим средства от МЗ и да започнем ремонтите. Първо трябва да предвидим място, където да преместим сегашното спешно отделение, защото не можем да го затворим, особено през летния сезон. Затова ще отремонтираме помещение, където да го преместим временно и след това ще започнем същинския ремонт. Надявам се до края на годината всичко да е готово.
- Смятате ли, че оставането на спешните отделения към болниците е добро решение, а не преминаването им към спешните центрове, както се предвиждаше в началото?
- Като ръководител на най-голямото болнично заведение смятам, че спешното отделение трябва да остане към нас, защото това улеснява организацията на работата. Ако то премине към спешните центрове, те няма да могат да поддържат набор от всякакви специалисти, ще има конфликт на интереси, защото част от лекарите ще са към болницата, а друга към центровете и отговорността ще се размива. Няма как да се постигне и бързата реакция в този случай.
- Само спешното отделение ли е единственият проблем на болницата в Бургас?
- Не, но то се вижда от всеки, то е входът ни и когато той не е добър, пациентът остава с чувство на неудовлетвореност. Тогава се променя и отношението към екипите в болниците, пациентите стават подозрителни. Обслужването на един спешен пациент е комплекс от мерки, за да се осигури, трябва да имаме добре работещо отделение и по трансфузионна хематология. Ние имаме такова, но не е на наша територия, а в една прилежаща поликлиника. Отделението не отговаря на съвременните стандарти, оборудването му е много старо, отпреди 30 г. Надявам се да решим и този проблем с помощта на МЗ, тъй като имаме предвидени помещения, но ни трябват средства за ремонта им. А кръвта е много важна в момент на спешност.
- На територията на болницата имате и частна структура, какво е сътрудничеството, добро ли е?
- Това е частна болница, която ни плаща наем, сътрудничеството е добро, тъй като извършват дейности, които ние не предлагаме. Болницата е специализирана по кардиология и кардиохирургия, има добра комуникация с нашето спешно отделение и апаратура, която ние нямаме. Надявам се някога и ние да можем да вършим тези дейности.
- Имате ли проблеми с приходите по каса?
- Проблемите с финансирането винаги са на дневен ред, защото т.нар. прогнозни бюджети, да не кажа фиксирани, за мен не са реални. За последните 5 г. дейността ни е скочила много, а бюджетите, които получаваме, са същите като преди 6 г.
- Парите идват ли навреме?
- Навреме се плащат точно тези прогнозни бюджети, а надлимитните идват следващия месец след проверка.
- Не се ли притеснявате, че парите ще свършат през лятото?
- Не знам дали ще свършат, но ме притеснява, че през лятото има много пациенти - 1.5-2 пъти повече в сравнение с другите месеци. Това води до нуждата от повече медикаменти и консумативи, а на исторически принцип на нас ни дават малко средства. Все пак се надявам, че ще успеем да се справим.
- Има ли много нови частни болници, това проблем ли е?
- Да, проблемът е огромен - участниците се увеличават, а ресурсът за Бургас е един и същ. И се получава така, че когато от една питка се отчупят повече парчета, те стават по-малки. От друга страна, всички тези болници са частни и не поемат социални функции, само ние се занимаваме със здравнонеосигурени пациенти. По-тежко болните, които изискват повече ресурс за лечение, също се препращат само към нашата клиника. Тук има само една държавна болница, въпреки че Бургас е най-голямата област. Във всички други големи области има по две - областна и университетска, които споделят това бреме. Другият голям проблем е, че болниците черпят и от една банка с кадри. Тук нямаме и университет, който да произвежда нови медици. Никой специалист с установен начин на живот няма сметка да се грабне отнякъде и да дойде тук, колкото и да е добър животът.
- Какво е решението на проблема с разрастването на частните болници?
- Да се спре ненужното разрастване на болници. За последните 5-6 г. в областта се нароиха 6-7 нови болници. Трябва да се създаде национална здравна карта, в която да се определи къде какви потребности от лечебни заведения и специалисти има. В нея да се казва колко болници имат право да черпят обществен ресурс.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
