КТ "Подкрепа" обяви, че ще подготви общонационална политическа стачка, ако управляващите не реагират на предложението им за свикване на Велико народно събрание и нова Конституция. Синдикатът призова президентът да предизвика дебат в сегашния парламент и депутатите да излязат с решение. Защо един профсъюз излиза с политически искания, попитахме Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ "Подкрепа".
- Г-н Манолов, декларацията, която направихте, означава ли, че синдикатите се включват активно в протестите?
- Ние много отдавна сме се включили. Нашите хора са на улицата, аз самият ходих, така че това не е някаква новина. Следим какво се случва. Самият факт, че нашите хора сега протестират, означава, че е твърде възможно те да се решат на национална стачка, ако не се развият правилно тези процеси.
- Сигурно обаче има и синдикални членове, които не участват в протестите?
- Категорично има. Говорим предимно за София, защото сегашните протести са тук. Но наши хора категорично участваха и в протестите във Варна преди половин година и в много други градове. И да припомня, че още на 20 февруари "Подкрепа" излезе с предложение за пренаписване на правилата към президента Росен Плевнелиев, но тогава събитията тръгнаха в друга посока.
- Защо нова Конституция, а не промяна в Изборния кодекс, както искат голяма част от протестиращите?
- Какъвто и Изборен кодекс да се напише, той няма да направи нищо друго, освен да възпроизведе тази система, от която всички ние сме недоволни. Нов Изборен кодекс няма да промени съдебната система например. Нито пък ще даде възможност на президента да има законодателна инициатива. Няма да позволи и на гражданите да се обръщат към Конституционния съд. Т.е. Изборният кодекс е един твърде фрагментарен механизъм на фона на проблемите, които непременно трябва да решим. Разкъсването на политическия клиентелизъм, който се възпроизвежда от избори на избори, не може да се случи през Изборен кодекс. Мисля, че това, което се случи на кметските избори във Варна, ясно показа, че проблемът не е в начина, по който се избира. Във Варна имаше 100% мажоритарни избори, но не съм сигурен, че хората там са доволни от това, което стана.
- А защо във Варна хората не отидоха да гласуват?
- При сегашните правила те не виждат възможност да се решат проблемите на Варна от кмета. От друга страна, самата процедура за избор не дава възможност обикновените граждани да бъдат представени чрез свои кандидати. Виждате, куп неща, които в крайна сметка идват от сбърканата ни политическа система.
- Добре, нова Конституция може да стане само с Велико народно събрание. То обаче може да се свика от действащия парламент. Защо се обръщате към президента?
- По два начина се свиква Велико народно събрание. Едната възможност е чрез половината депутати от действащия парламент. Втората е президентът с правата на половината народни представители да се произнесе по този въпрос. Ние даваме възможност да паднат маските и на президента, и на депутатите. Първо, Плевнелиев да покаже дали наистина иска да се променят правилата, или само да се променят играчите. Една част от гражданите го упрекват, че той не иска нещо да се промени, а само да вкара неговите играчи в Народното събрание.
- Ако обаче народните представители кажат, че няма нужда от Велико народно събрание и от промяна на Конституцията?
- Тогава пада тяхната маска. Сега депутатите се правят на загрижени, но ако откажат ВНС, ще стане ясно, че искат да си я карат постарому, да се въртим в същата въртележка и само да се сменят различните клиентели. Но нека да се види коя партийна група какво подкрепя. Нашето предложение е лакмус за истинските намерения на всички действащи политически играчи. Аз вече забелязвам нещо много странно. Веднага в социалните мрежи се чуха критики от посока, която въобще не съм очаквал. Нека да припомним, че през 1991 г., когато беше написана сегашната Конституция, тогавашното СДС се раздели на две части. Едната подписа тази Конституция и пи шампанско. Но другата част от СДС отказа да подкрепи тази Конституция и я обяви за комунистическа. И сега от тези среди с изненада чувам критика на идеята за нова Конституция. Явно единствената цел на тези хора е отново да влязат в парламента.
- Какво в сегашната Конституция пречи на съдебната система да функционира както трябва?
- Това е начинът, по който се избира Висшият съдебен съвет - частично от парламента. Вътре в него се пренася политическото влияние и то върви надолу по цялата съдебна система. Наскоро имах разговор с един юрист, който ми каза: Въобще не си въобразявайте, че главният прокурор е главен прокурор. Той е така завързан, че не са му останали никакви възможности да направи нещо смислено. И това е институционална зависимост.
- А трябва ли да започне дебат България да стане президентска република?
- Може. Защо да не започне такъв дебат? Може да стане дебат и дали да сме монархия. Има идеи президентът да се избира от парламента. Или да се въведе двукамарен парламент. Когато специалистите седнат да си говорят, те ще обсъдят всички възможности, които се предложат на дневен ред. Но ще се съгласите, че всички ние на пет години си избираме президент, след което му присъждаме функциите на нотариус, който подписва законите на Народното събрание. Това всъщност е цитат на Шарл де Гол в края на Четвъртата френска република. Тогава Франция удивително много прилича на това, което е в момента България. Знаете, че там написаха нова Конституция по начин, който са счели, че ще работи.
- В какви срокове може да бъде свикано Велико народни събрание?
- В момента всички искат оставка на правителството и нови избори. Ние казваме: Да, съгласни сме, само че нека вместо обикновено да си изберем Велико народно събрание, което да пренапише правилата. Всичко се случва в същия времеви период.
- Някои предлагат избори догодина заедно с евроизборите?
- Може и така да стане. Когато и да било, само че не обикновено, а Велико народно събрание. Още повече, че все още действа законът за Велико народно събрание, в който има две много важни неща, за които настояват недоволните от сегашното управление. Там половината от народните представители се избират мажоритарно от избирателите. И освен това има много нисък праг за избиране на кандидати за депутати - 500 човека.
- Вашата декларация обаче изглежда като ултиматум. Докога давате срок?
- По-скоро е предупреждение. В момента има много сериозна обществена енергия, насочена срещу статуквото. Ако нашето предложение не бъде прието от управляващите, тази обществена енергия ще ескалира. Ние предлагаме насока на тази енергия. Защото също така виждаме как зад гърбовете на протестиращите се протягат едни мазни пръстчета на хора, които искат да яхнат протеста и да влязат във властта.
- Какви са тези хора - от невлезли в парламента партии или от икономически кръгове?
- Всякакви, и двете. Те искат да ползват народното недоволство за ракета носител.
- Докога ще продължат протестите на улицата?
- Не мога да предскажа. Нещата зависят от тези, които в момента са на власт, а в тях като че ли здравият разум е в много сериозен недостиг. Това ме кара да мисля, че може да има сериозна ескалация на недоволството.
- Не ви ли прави впечатление обаче, че откакто има протести, парламентът е много активен. Приемат се много закони - в енергетиката, за насърчаване на заетостта и т.н.
- Онази лъжица с катран в началото направи на нищо кацата с мед. Според мен протестиращите и дори тези, които не протестират, не обръщат внимание на тези иначе не лоши неща.
- В декларацията алармирахте, че администрацията е като парализирана. Какво става в предприятията? В тази обстановка как върви бизнесът?
- Бизнесът няма как да върви нормално, в една ненормална ситуация. Макар че той е по-независим от администрацията. Ние сме притеснени, че енергийният сектор, на който е закачено всичко, се срива. А това ще повлече всичко останало. Не виждаме категорични действия в тази посока, по-скоро закърпване на положението. Като че ли във въздуха увиснаха и идеите за облекчаване на бизнеса.
- Какво ще представлява общонационалната политическа стачка?
- Това което стана през 1997 г. - затваряне на предприятия, на кръстовища, магистрали. Нещата ще излязат извън мащаба на София, ще се пренесат в цялата страна. Тогава беше потребна около една седмица, за да приключи всичко. Нещо такова беше и 90-а година. Естествено нещата ще бъдат далеч по-радикални от това, което сега прилича на пърформанс.
- Другият синдикат - КНСБ, очаквате ли да ви подкрепи?
- Още не сме говорили с тях. Тук идеята някой да подкрепя някого не е особено валидна. По-скоро целият граждански сектор трябва да намери начин за взаимодействие. Това, което трябва да се прави, е много по-голямо от всеки от нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com