Ислямът е в конфликт не с християнската цивилизация, а с демокрацията
Европа е напълно грохнала, ако не успее да реагира безмилостно, казва проф. Цветан Теофанов
Атентатите в Париж отново извадиха на бял свят знаменитата теза на Сaмюъл Хънтингтън за сблъсъка на цивилизациите. Той ли е авторът на този концепция и дали наистина има "война на световете"? Какви са измеренията на тероризма и какви са сложните взаимоотношения между отделните арабски и мюсюлмански държави в близкоизточния конфликт? Подлежи ли ислямът на еволюция? Потърсихме отговор на тези въпроси от най-авторитетния наш арабист проф. Цветан Теофанов.
* Унищожаването на ИД няма да разплете близкоизточния възел, но е стъпка в правилната посока
* Без "световния жандарм" САЩ настана хаос, умело експлоатиран за всякакви бизнес интереси
* Бежанците няма да родят лидери, но са способни да подпалят искрата на гетата
- Проф. Теофанов, очаквана ли бе трагедията в Париж?
- Тя изненада и шокира дори властите въпреки предупрежденията за възможни атентати в Европа. Серията от нападения наистина постигнаха целта си - да поразят света с демонстративната си показност, жестокост и професионална "режисура". И едва сега западните политици осъзнаха ситуацията и се пробудиха за по-решителни действия.
- Наистина ли става въпрос за сблъсък на цивилизациите, както пророкуваше Самюъл Хънтингтън?
- По-скоро сме свидетели на сблъсък между цивилизация и варварство. Арабо-мюсюлманската цивилизация е оставила на човечеството безценни съкровища. Тя не носи вина за хора с мюсюлмански имена, чиито ръце са изцапани с кръв и на съвестта им тежат чудовищни престъпления. Самата идея за сблъсъка на цивилизациите и самият термин идват не от Хънтингтън, а от американския ориенталист историк проф. Бърнард Люис, който ги употребява още през 1957 г. след Суецката криза. Той се опитва да обясни близкоизточния конфликт в контекста на конкретните събития като сблъсък на цивилизации, а не на държави. На него принадлежи и въвеждането в САЩ на термина "ислямски фундаментализъм". Той смята, че самоубийствените бомбени атентати, извършвани от мюсюлмани, са продукт на ХХ в. Според него те нямат прецедент в ислямската история и не се оправдават от ислямската идеология, от правото и традицията. Същевременно Люис е експертът, който с авторитета си подкрепи по особено категоричен начин войната на САЩ в Ирак. Той подчертава, че ислямът е в конфликт не със западната цивилизация, а със западната демокрация. Така че тезата за сблъсък на цивилизациите е политически конструкт.
Когато гледаме по телевизията тълпите от бежанци и боклуците, с които цапат спретнатите западни градове, у нас не остава и сянка на съмнение за ниската култура на тези хора. Правят се внушения, че те едва ли не са "представителна извадка" за мюсюлманския и арабския свят. Истината е, че в продължение на векове арабите са живели мирно или не съвсем с други народи, с различни етноси и религиозни общности, в огромна империя, разположена на три континента. За тях различието никога не е било проблем, още повече и защото Коранът ги учи, че Бог е създал различни племена и народи, за да обогатява чрез тях хората с мъдрост и знания. Ниската култура не се дължи на "цивилизацията" на бежанците, а на тяхната изостаналост, при това не на всички. Сблъсък има, но корените му трябва да се търсят в политиката, идеологията, традициите, възпитанието.
В ислямистките съчинения също се експлоатира и подклажда конфликтът между Изтока и Запада. На арабски думата "запад" (гарб) произлиза от корен, от който се образуват и думи като "залез", "гарван" (символ на раздяла), странност, необичайност, отдалеченост, чужбина и т.н. Негативното отношение към Запада е вложено и в езика, но в арабската народопсихология се е развила гъвкавост и приспособимост, която улеснява интеграцията в различни общества. Нека не забравяме, че и у нас живее и работи голяма и уважавана арабска общност, чиято "цивилизация" не пречи на интеграцията е не влиза в сблъсък с нашите закони и традиции.
- Сега всички обвиняват европейските лидери и въобще ЕС в малодушие и безпомощност, продиктувани от криворазбран либерализъм, и търсят връзка между бежанската вълна и тероризма. Доколко е вярно това?
- Ситуацията се променя много динамично. При целия драматизъм на атентатите в Париж те доведоха до позитивен обрат. Вече е очевидна решимостта да се сложи край на "Ислямска държава", която свикнахме да наричаме "групировка", но всъщност е точно "държава". Унищожаването й няма да разплете близкоизточния възел, но е важна стъпка в правилната посока.
В смутни времена като днешната ни действителност процъфтяват конспиративни теории. Внушава се, че някой е изпратил тези стотици хиляди хора, за да поробят и разрушат западния свят, да променят из основи християнската му идентичност, да наложат повсеместно исляма и железните му закони. Този "някой" е може би "Ислямска държава", или - още по-озадачаваща хипотеза - Съединените щати, които чрез бежанската вълна се стараят да подчинят на интересите си Западна Европа. Едва ли някой си прави илюзии обаче, че мигрантите не ще донесат проблеми от всякакъв характер. Най-малкият от тях е свързан с приема на потоците хора, настаняването и издръжката им. Шокиращото нахлуване на огромни маси чужденци, които носят различна култура, не владеят езика и не могат да се реализират на пазара на труда, поражда обяснимо недоволство сред местните хора. Още по-драстично звучат, колкото и да се споменава за отделни случаи на претенциите, едва ли не капризите на бежанците, нарушаването от тях на обществения ред, агресията, вандалщината, изхвърлянето на храна, палежите, лошата хигиена. Най-тревожни са опасенията, че мигрантската вълна донася и терористи, специално обучени и пратени на мисия в Европа. Ясно е, че подобна възможност не може да се изключи, но такива хора не притежават силата да се превърнат в народни водачи. Те могат само да подпалят искрата сред маргинализирани мюсюлмански групи, изхвърлени в гетата, на бунището на западните общества.
- Все повече критики се отправят към САЩ, че с бездействието си поощрява действия на ИДИЛ. А също и към Русия, че засега атакува само антиправителствените сили в Сирия, но не и позициите на фундаменталистите. Каква е играта на двете свръхсили?
- Споменатият вече Бърнард Люис стана пословичен с израза си преди инвазията на САЩ в Ирак: "Смяната на някой режим може да бъде опасна, но понякога бездействието е по-опасно от действието". Етапът на бездействието отмина, защото, струва ми се, "Ислямска държава" премина границата на търпимост. Да се прицелиш в сърцето на западния свят и това да остане без последствия означава не просто безпомощност. Това означава, че добрата стара Европа е грохнала напълно. Русия също е част от нея и колкото и различия да пречат на диалога и взаимодействието, бе постигнат значителен напредък. Ако не се реагира на предизвикателството по най-безмилостния начин, това би било знак, че е възникнал вакуум в Близкия изток. А вакуумът в политиката винаги се запълва от някоя сила. Въпреки противоборството за доминиране, в региона се роди военен съюз, който със сигурност ще постигне военна победа над общия враг. Пита се какво ще стане после, защото екстремизмът, враждебните идеологии, социалните проблеми, корупцията, деградацията и други "канцерогени" ще продължат да виреят, освен ако не се промени светът изоснови. Но би било твърде наивна утопия да вярваме в подобна възможност.
- Мюсюлманският свят сега е в особена ситуация. Мнозина наблюдатели обвиняват за кризата Саудитска Арабия и някои други петролни монархии от Залива, които на думи също се противопоставят на ИДИЛ и тероризма, но индиректно ги подкрепят финансово. Вярно ли е това, или Рияд сега смята фундаменталистите в Йемен за по-голяма заплаха? В същото време Иран активно участва в операциите против ИДИЛ. Отново сунити против шиити?
- Някои смятат, че основното противоборство в региона е между Саудитска Арабия и Иран с огромните им финансови ресурси. Това е близко до ума. Сунити и шиити враждуват отдавна и техните отношения трябва да се отчитат при всеки конфликт в Близкия изток. Чисто идейно, от религиозна гледна точка, се очаква Саудитска Арабия да подкрепя ИДИЛ и най-вероятно го прави, както и Иран се включва в битката от другата страна на барикадата. Ислямистите обаче крият опасност и за управляващата династия в Рияд, която е нащрек с тях, раздвоена между ред съображения.
Кризата започна след оттеглянето на САЩ от региона като водеща сила и възникването на политически вакуум. Без "световния жандарм" настана хаос, умело експлоатиран за целите на всякакви бизнес интереси. Най-голямата жертва на геополитическото инженерство в момента са милионите обикновени араби и мюсюлмани, които освен че живеят в условия на война, кръвопролития, миграция, са демонизирани като компактна маса от терористи, убийци и престъпници от друг, враждебен и дълбоко чужд на цивилизацията свят. Зная колко чувствително е обществото ни на тази тема и колко е податливо на хейтърско говорене. Но нека не поставяме хората под един знаменател само с оглед на етническата или религиозната им принадлежност.
- Как нашата еврохристиянска цивилизация и светът на исляма могат да намерят допирни точки и да постигнат мирно съвместно съществуване?
- Това не са два различни свята с враждуващи ценностни системи. "Парцелирането" на цивилизацията в глобално време е анахронизъм. Ако намеквате за прословутото поделяне на света на "Дом на исляма" и "Дом на войната", съвременни евромюсюлмани като Тарик Рамадан например го тълкуват като отживелица, при това манипулирана от мюсюлманските схоласти. В свят, в който икономическите интереси не зачитат националните граници, твърди Рамадан, и международните отношения и връзки са придобили изключително сложен характер, географските критерии за дефиниране на религиозни или цивилизационни различия са изгубили своята валидност. Дихотомичното поделяне на света на два "дома" засяга не само географската сфера, но най-вече е свързано с детайлни юридико-правни норми за статута на мюсюлманите в немюсюлманските държави. То не противоречи на духа на исляма, който според Рамадан е динамичен и рационален. Тарик Рамадан впрочем е внук на Хасан ал-Банна, основателя на "Мюсюлмански братя".
- Какво трябва да прави България като държава в тази вече наистина глобална криза?
- Нашата страна е част от Европейския съюз и естествено трябва да се придържа към общата му политика. Иначе все повече става ясно, че бежанският проблем ни подминава или поне не стои пред нас с мащабите на мигрантския поток към развитите западни държави. Но не е време за розови очила. И бежанците, и терорът, и националната идентичност, и религията, всичко това поставя пред нас и като народ, и като държава, предизвикателства, за чието решаване трябва да сме готови.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
