22 г. след успеха в Барселона Николай Бухалов върти фитнес в Пловдив
Даваха по 1500 долара на медал и "Рено 19", спомня си легендарният кануист
Николай Бухалов е най-успешният български кануист. Името му остава завинаги в историята като единствения ни спортист, спечелил два златни медала от една олимпиада. С него "Стандарт" стартира поредицата си от интервюта и материали за легендите ни в спорта. Нека си спомним за великите шампиони с кампанията на вестника "Спортните чудеса на България"! Гласуването вече тече в сайта www.bgchudesa.com. В уникалната анкета можете да дадете своя вот както за събитието, така и за личността, белязала богатата история на българския спорт. Борецът Валентин Йорданов вече дръпна здраво пред Христо Стоичков, а лудото американското лято през 1994 г. се очертава твърд фаворит.
- Г-н Бухалов, донесохте олимпийска слава на България с две златни отличия през 92-ра. Кой е най-яркият ви спомен от Барселона 22 години по-късно?
- Безспорно това, което изниква в мислите ми, е моментът, в който спечелих втория си златен медал. Това да завоюваш на една Олимпиада две титли, е нещо наистина изключително. Факт е, че
до момента няма друго такова постижение
на български спортист на този най-висок форум.
- Имаше ли момент преди Олимпиадата в Барселона, в който сте се съмнявали, че златото може да ви се изплъзне?
- Аз лично не съм се съмнявал и съм бил уверен. Естествено е обаче, че няма нищо сигурно в спорта. Имаше дори реална опасност да пропусна Олимпиадата, защото по онова време съществуваха наказания за закъснения за старт и прочее. Имаше някакви проблеми, но в крайна сметка всичко приключи благополучно.
- Каква беше премията, която получихте след двойния триумф в Испания, който впрочем е без аналог в историята на българския спорт на Олимпийски игри?
- Спомням си, че тогава даваха по 1500 долара на медал, както и кола - "Рено 19". Трябва да се отбележи, че въпросният автомобил беше без абсолютно никакви екстри. Просто времената бяха други.
- Със сигурност хората по улиците ви разпознават и ви се радват. Какво е усещането от това и можете ли да се разходите спокойно из Пловдив?
- Все пак от Олимпиадата в Барселона минаха над 22 години. Аз съм се променил, сигурно изглеждам различно. Въпреки това често се случва хората да ме спират по улиците и да ме питат най-различни неща, да ме поздравяват, да ми се радват. Усещането няма как да не е приятно.
- Кой е човекът, на когото дължите най-много за блестящата ви спортна кариера?
- С много хора съм имал удоволствието да работя по време на моята кариера. Ако трябва да посоча едно име - то това е Георги Учкунов. Той е първият ми треньор. Човекът, който ме намери и ми даде път към големия спорт.
- Роден сте в село Дъбене, Карловско, как стигнахте до решението да се занимавате с гребане?
- Когато аз бях дете, в България имаше традиция треньори и специалисти да обикалят всички кътчета на страната и да селектират млади таланти. Според физиката и данните на всеки - те имаха нюх къде да го насочат, да му дадат начален тласък и увереност. Така че и аз не правя изключение. Дойдоха хора и ме насочиха към гребането.
- Имаше ли някакъв ритуал, който спазвахте преди да седнете в кануто, или някакъв талисман, който винаги е бил с вас?
- Талисман или специфичен ритуал не съм имал. Аз обаче държах всичко, преди да седна в лодката, да е изчислено до секунди. Разчиташе се всеки миг - не правех компромиси с това.
- Да бъдеш велик каякар се изискват страхотни лишения и къртовски тренировки, как успявахте да спазвате дистанция между вас и изкушенията в околния свят?
- В днешно време вероятно е по-трудно човек да стои дистанциран от различните изкушения. По мое време също бе така. Аз обаче винаги съм държал както на дисциплината, така и на самодисциплината. Много си зависи от дадения човек дали ще се спре, когато е нужно. Е, аз
бях от тези, които не си позволяваха волности
- Има ли ваш съперник в регатите, с когото и до ден днешен да поддържате контакт и се виждате или чувате?
- Да, не само един. Чуваме се от време на време с няколко от моите съперници. Най-вече това са рускоговорещите. По онова време те ме имаха за част от тях именно заради близостта в езика, във възпитанието.
- По ваше време спортното училище "Васил Левски" в Пловдив бе люпилня на таланти, на спортисти, които покориха световния връх. Каква беше тогава тайната на този успех? И защо сега същото това училище рядко изкарва спортни идоли?
- Както казах по-рано - тайната на успеха е селекцията. Иначе казано - количеството водеше до качество. Избираха се много деца, които тренираха и логично някои от тях ставаха големи шампиони. Такива, чиито имена са записани със златни букви в световния спорт. Спортното училище в Пловдив наистина бе люпилня за таланти и звезди в най-различни индивидуални и отборни спортове. Давам ви пример - аз попаднах в паралелка от 30 души, за която се бореха около 400 души. Сами си правете сметка за каква конкуренция идеше реч. Сега това нещо го няма.
В училището приемат всеки - дори без изпит
Така е, защото няма желаещи. Треньорите влизат в един омагьосан кръг. Те самите знаят, че възпитаниците им нямат данни за големи постижения.
- Може ли идеята за изграждането на втори, успореден канал на Гребната база, който да бъде тренировъчен, да изстреля България в друга орбита и да печелим повече състезания от календара на водните спортове?
- Аз съм от големите поддръжници на тази идея и проект. Лошото е, че хората, които първоначално съобщиха за този втори канал, поднесоха нещата по неправилен начин. Всъщност това не е идея за тренировъчен канал, а за усъвършенстване на сегашния. Тоест - сега съществуващият е много тесен. Няма зона за загряване. Досега Пловдив печелеше домакинства на престижни състезания с доза неискреност относно възможностите за подготовка. Необходимо е да бъдем в крак с времето и базата да бъде подобрена. Това би било страхотно за гарда под тепетата.
- Защо, след като първоначално се отказахте от активна състезателна кариера, впоследствие решихте да се завърнете в лодката и пак да гребете?
- Защото е трудно човек с лека ръка да се откаже от това, което е правил дълго време. В един момент обаче възрастта и годинките си дават своето отражение и се налага това да се стори. Но определено е сложно да се откъснеш от това, в което си се справял отлично.
- Имали ли сте изкушаващи предложения да печелите медали под чужд флаг?
- Не съм имал, а и не съм търсил. Наясно съм, че в момента това е мода - да ходиш да се състезаваш за други страни. Времената са различни.
- С какво се занимавате сега?
- Уплътнявам времето си с моята фитнес зала "Лаута" в едноименния парк в Пловдив. Общо взето, прекарвам доста време там.
- Има ли млади надежди в гребането, които могат скоро отново да бъдат на подиума на медалистите на големи шампионати и да върнат спомена за великите успехи на България?
- Има. Далеч сме от нивото, което преди 20-30 години имахме. Струва ми се, че за хората е химера да видят пак някогашните успехи и резултати. Аз обаче вярвам, защото виждам кадърни спортисти. Надеждите ми са в Мирослав Кирчев, който стана 2-ри на световно, в Станилия Стаменова, както и в една унгарка, която се състезава под български флаг - Береника Фалдум.
- Мислите ли, че кампанията на "Стандарт" "Спортните чудеса на България" ще успее да събуди патриотизма у нас и как приемате една такава инициатива?
- Макар да не съм вече активен спортист, аз се интересувам живо от спорта. Подобни инициативи като вашата са похвални. Не за друго, а защото е нужно младите да си повярват. А това няма как да стане, без да се запознаят и да помнят големите ни постижения. Упорито и талантливо племе сме - остава да го докажем.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
