Фейсбук е като лопата - става и за прекопаване на градината, и за убийство, казва Емил Джасим
Емил Джасим преподава история в 18-о училище "Уилям Гладстон" и отдавна е синоним на любим, млад, нестандартен учител. Той зае 14-о място в категория "Фейсбук" на класацията "Топ 150 най-влиятелни българи в социалните мрежи". Джасим е програмен директор в Центъра за образователни инициативи. В Деня на будителите го попитахме как децата се палят за знания.
- Емил, трябва ли да си приятел с учениците си във Фейсбук?
- Не е задължително, но не пречи. Фейсбук предлага различни ограничения на достъпа и ако някой не иска да сподели нещо с учениците си, може да не го прави. Последният път, когато бях класен, им направих група във Фейсбук и им пишех важни неща, за нови домашни в електронната платформа училището.бг и други подобни. Учениците ми са правили дневници на хора от различни исторически епохи, които са всъщност профили във Фейсбук. Това беше курсов проект. Да повървят в обувките на хора от друго време. Един беше работник в Щатите по време на Голямата депресия, друг беше университетски преподавател евреин в Германия през 1934-а... Получиха се интересни материали, тази година пак ще го правим с други образи. Идеята е, че трябва да са до такава степен навътре по дадена тема, че да мислят и чувстват като хората от съответната епоха. Трябва много да са се поинтересували, за да постват редовно статуси и снимки. Едно момче беше публикувало емоционално състояние - "чувствам се тъжен" - от падането на Константинопол. Той беше в ролята на местен жител. Но това не е толкова интересно.
- А кое е?
- Това е един от многото инструменти на учителя. На мен ми е по-любопитно от какво се мотивира ученикът. Интересен ми е начинът, по който се отнасят към обучението в електронна среда, начинът, по който се отнасят, когато им кажа, че нямат нужда от учебник. Той е просто приблизителен ориентир.
- Как можеш да накараш едно дете да мисли?
- Това е най-важното. Без да се хваля, онзи ден, буквално, ми писа мой ученик, който завършва политически науки в Хага. Просто за да ми благодари. Попитах го: "За знанията ли?", а той отговори: "Най-сериозно приемах вашия предмет заради подхода". И се поинтересувах имало ли е ефект. "Имаше резултат, защото по-важно е как мислиш, а не какво мислиш", отвърна той. Това искам - да намират теза, да критикуват, анализират и правят синтез и накрая хипотеза.
- To post or not to post ли е въпросът на съвремието ни?
- Фейсбук е възможно най-добрият информационен канал към момента. Както уикипедия е най-добрата енциклопедия. Какво казват хората най-често: "Фейсбук е голям клюкарник". Ами тогава проблемът е в приятелите, които имаш. Защото нюзфийдът е точно такъв, какъвто човек си го направи. Да управляваш информационния поток, който получаваш, е от най-важните умения в ХХI век. Преди това беше монопол изключително на традиционните медии. Но сега всички вървят след случилото се във Фейсбук. Знаеш ли кое е интересното? Че Фейсбук поглъща дори интернет. Ако преди интернет се разширяваше и се предаваха различни апликации като скайп и какво ли не, в момента Фейсбук минава отвъд това и поглъща обратно това огромно разширяване. Фейсбук ще бъде равен на интернет. Дори когато публикуваме нещо в някой сайт, го правим, за да качим линк във Фейсбук. Той е като мотиката - става и за прекопаване на градината, и за убийство.
- И Деня на будителите ще си честитят там...
- Разбира се. Ние от Центъра за образователни инициативи имаме проект във Фейсбук, който предизвиква хората да действат офлайн, както и трябва да бъде. Тази страница се казва "Нашите учители". В нея хората разказват за любимите си преподаватели. Това казваме чрез нея - откога не сте чували гласа му, звъннете, попитайте го как е. И последно - Фейсбук позволява да се създават общности. ХХI век е на общности. И успяват тези компании, които ги изграждат. Дори големите търговски марки се опитват да изградят емоционална привързаност между тях и клиентите.
- Кой събуди у вас желанието за знания?
- Моите родители и учителите ми от Класическата гимназия, които бяха изключителни. Имах огромен късмет не само като ученик да получа знания от тях - бях на 13 и не спах един месец, за да мисля за смисъла на живота. По-късно им станах колега. Те ми дадоха много важно знание за професията. Показаха ми много чалъми. Най-важното е, че един учител е учител, докато е в час. Не поведението му на практики, на път или на купон. Само това, което прави в класната стая. Денят на будителите се появява като празник в много специфичен за България момент. И беше възстановен през 1992 г. Комунистическият режим го беше отменил, защото го смяташе за реакционен, буржоазен и прочее. Този празник е от значение, защото дублира начина, по който се гради религиозният календар. Имаме Свети Георги през май, Свети Димитър през октомври. По сходен начин виждам 24 май и 1 ноември. Като едно рамкиране на края и началото на учебната година. В българската история хората, които са се борили за просвета, са малко подценени. Обществото, медиите, учениците, че и учителите, смятат, че по-интересна е историята на едно въстание, да речем. Да, важно е, героично е, огромен духовен подвиг. Но те предпочитат динамиката, екшъна на бойните действия пред огромния труд на тези, които са работили, за да има българска просвета в продължение на десетилетия. Не обичам думата "фронт", но те са работили на тихия фронт. Не че няма улици и училища, кръстени на тях. Възраждането е напълно невъзможно, не би се случило без тези хора. Казано на латински conditio sine qua non - условие, без което не може. Ако нямаше борбата за новобългарска просвета, не би се случила борбата за църковна автономия, в рамките на която се появява новобългарската идентичност и самосъзнание, което води до борбата за независима държава. Това е логическа връзка и не може да бъде прекъсната. Да, и революционерите са сред будителите, но трябва да отдаваме почит на онези възрожденци, които успяват да събудят българското самосъзнание. Две неща правят българина българин през Възраждането. Да знае собствения си език и писменост и да се моли на Бога на този език. Което го направи общност с другите българи.
- Как минава един ваш час? Като актьор на сцена ли сте?
- Понякога се шегувам с приятели актьори, че имам повече публика от тях. Защото при пълна натовареност със сигурност ме "гледат" 100 човека. Много от българските учители са с норматив 20 часа седмично. Нерядко трябва да вземат още 6-7 допълнително. Моят час минава в изключителна дисциплина. Имаме уговорка - още от първата среща с даден клас, че когато вляза в стаята, аз съм прав пред катедрата и очаквам и те да са прави. Да ги поздравя, както е възпитано и любезно. Да отвърнат и да ги поканя да седнат. Защото е важно всеки час да си припомняме взаимното уважение. Поради факта, че имаме обща цел - да знаят повече и да станат по-добри. При първа среща с нов клас обсъждаме това, че в Европа сме изключително привилегировани. Ние имаме безплатен достъп до качествено образование, в сигурна среда, без война. Без глад, без жажда, без суша. Това е нещо, с което не могат да се похвалят 7/8 осми от света. Те са гости в училище, които приканваме да вземат всичко най-добро, което ние като домакини можем да дадем. Обсъждаме и домашните работи, които са така формулирани, че да трябва да почетат малко повече, да помислят малко повече. Моята представа за отношенията учител-ученик е учителят да създаде условия, които да позволят на ученика да покаже най-доброто, на което е способен.
- Пускате ли класическа музика?
- О, да. Задължително. Всеки час. Нося си лаптопа, имаме интернет. Това съм го усвоил от моя учител и впоследствие колега Огнян Радев, Бог да го прости, който за съжаление почина през юли. Той е легендарен преподавател по история на културата на античния свят. Пускаше ни грамофони плочи с класическа музика. Преди 11 години го помолих за позволение и аз да правя така и той го даде на драго сърце. Но онзи ден в 8 без 15 слушахме Wake up на Rage against the machine. Не бяха се събудили. Карах ги да отговарят на въпросите по-високо и съвсем се разсъниха.
- Децата в Another Brick In The Wall на "Пинк Флойд" пееха We dont need no education. Създава ли съвременното училище революция или подготвя бъдещи конформисти?
- Това е як въпрос (смее се). Не мога да говоря за училището, мога да говоря за учителите. За мое съжаление в общественото пространство се говори за учебниците, за училището, системата, но почти никога за учителите. Учебникът няма почти никакво значение. Например помните ли автора на учебника си по история? Не, но помните учителя си по история, физика, химия.
Когато човек завърши, не помни Системата
Помни хората. Когато говорим училището какви личности подготвя, допускаме грешка. Но идва следващият въпрос - учителите подготвени ли са? Помага ли им се? Убеден съм, че учителите са оставени сами в ъгъла. Няма нито една институция, която да им помага ресурсно, методически, психологически. Някои учители вадят цели общности, сплотени хора, които да са заедно през целия си живот. Други убеждават учениците си, че трябва да си отстояват правата. Имам колега, млад учител, Светлана Михайлова, която дава за задача в часовете по "Свят и личност" на 12-токласниците да си попълнят първите данъчни декларации. Много казват, че в центъра на системата е ученикът. Но в центъра е връзката между учителя и ученика. Преподавателите са тези, които ще донесат промяна - те са хората, а не министерския екип, нито пък експертите, нито парламентарната комисия за образование, нито авторите на учебниците.
- Достатъчно мотивирани ли са за тази промяна?
- Въпросът е кой ги мотивира. За резултата на учениците са отговорни учителите. Но те са различни в отделните нива - в началния курс, в гимназията... Също така, ако не са достатъчно мотивирани, не са виновни те. Дебело го подчертавам. Българското общество има голям грях към учителството и не знам кога ще го изкупи. Това е най-голямата съсловна стачка в историята на България през 2007 г., която продължи 49 дни. Хиляди учители от страната поискаха достойно заплащане. Но обществото ги предаде. Тогава стотици колеги напуснаха системата. Не издържаха. Казаха: "За нас достойнството е по-важно". Това беше един от преломните моменти в демотивацията.
- И какво може да се направи?
- Първо е да се създадат стандартите. Това е процес, който тече в МОН. При по-високи резултати учителят да получава допълнително материално стимулиране, което не е еднократно. Парите не са решение на проблем, а средство за решаването му. Второто е да има възможност за истинска, реална помощ за учителите - ресурсна, методическа и психологическа. Защото колегите са подложени на голям стрес.
- Наскоро майка удари учителка. Какво наказание трябва да има подобно престъпление?
- Посегателството срещу учителя трябва да се инкриминира. Да бъде част от Наказателния кодекс. Да има тежки наказания. Смятам, че учителите трябва да са внимателни с учениците. И трето - държавата трябва да създаде условия за сигурност. Достъпът до сградата на училището да е ограничен. В САЩ, в рисковите квартали, се влиза през метален детектор. Да, това изисква средства, воля, но трябва да се направи.
- Какво да се промени още в образователната система?
- Оценяването. Ние говорим за шестобална система, която има реално 5 степени. Това води до тежка уравниловка на децата по отношение на оценките. Не може да работим за това да ги насърчаваме. Може да се оценява в проценти или по други различни скала. При електронните платформи за обучение това става с лекота. Платформата Училището.бг го позволява. За всеки отделен тест учителят да задава различна скала за оценяване, която после приравнява. Освен това се създава условие за ранно диагностициране на проблем и съответно бързото му решаване. Не обичам да давам Финландия за пример, защото е в различен културен контекст, но там имат полезен метод - упражняват толкова строг контрол върху това как се развива даден ученик, че при първата проява на проблем те го решават. Затова нямат отпадащи ученици. Техен експерт ми каза: "Просто не го позволяваме".
- Какво мислите за бежанците? Да ги приемаме ли с отворени обятия, или да затваряме границите?
- Нито едното, нито другото. Единственото смислено и човешко отношение би било тези хора да бъдат приети, но при условие, че спазват правилата. Проблемът с тях, както и с образованието, здравеопазването и прочие, е проблем на зле работещата или в отделни сфери отсъстващата държава. Проблемът не е колко пари са похарчени, докато се строи един лагер, а колко са откраднати, докато се ремонтира. Проблемът с трафика не е, че влизат в България, защото огромната част от тези хора бягат, за да спасят живота си. А че хостелите около Женския пазар са пълни с бежанци със знанието на полицията. В организирания трафик съучастват полицаи и таксиметрови шофьори, като става въпрос за организирани канали. Имаше няколко такива журналистически разследвания по темата. При криза винаги има такива хора, които забогатяват рязко. Това е откакто свят светува. Буквално откакто има писана човешка история, има такива хора. Те са проблемът. През годините съм срещал много такива хора, които са бягали, за да се спасят - някои осъдени от диктаторските режими на смърт по политически причини. Други от бомбардировки, защото опашката за хляб всеки момент може да бъде взривена. Ние в Европа сме много разглезени. Казваме си: те искат да стигнат до Германия. Разбира се - кой не иска да стигне до по-добрия начин на живот?! Но не одобрявам тези, които не желаят да се съобразяват с правилата в държавата, която ги приема. Това е недопустимо. Баща ми е от Ирак, но е български гражданин и живее тук от 40 години, а брат му е шведски гражданин и живее в Стокхолм от 15 години. Старата политическа емиграция от Близкия изток, която го напуска 60-70-те години, не може да разбере недобронамереното отношение към посрещащи страни. За тях тези държави са били острови на спасение и са благодарни. Може би ще изненадам мнозина, защото не говоря често по тези теми, но когато някой отиде някъде, трябва да спазва правилата на това място. В Рим - като римляните. Това е старо цивилизационно правило.
- Кой сте вие отвъд учителстването? Книги, музика, страсти...
- Много ми е важно да играя редовно футбол. Често съм нападател, но вчера бях вратар и спасих две дузпи. Другата ми страст е музиката.
Свиря на китара, но съм самоук
Иначе почти не пропускам концерти и рок фестивали. Шест години редовно ходя на Rock am Ring в Германия, тази пропуснах, макар да си бях платил всичко. Почти всички групи, които съм искал да чуя на живо, съм ги чул. И много обичам да чета книги. Както и да следя новините. Без това не мога.
Също ми доставя особено удоволствие да се грижа за дома и за дамата, с която споделям живота си, както и да имаме заедно поне един почивен ден в седмицата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
