Толерантността ни е криворазбрана - позволяваме на циганите да са над държавата
Аз съм краен българофил, моята партия е Отечеството, казва Иван Гранитски
* Страх ме е от джихадистите, инфилтрирани сред бежанците
* Нужна ни е национална доктрина за външна политика и отбрана
* Всяка партия у нас е длъжна да е патриотична
- Господин Гранитски, заедно с едни от най-големите умове на България - академиците Антон Дончев, Георги Марков, Константин Косев започнахте поредната обиколка в Североизточна България като част от националните културни празници "Албена 2015". Древните хора са казали: Не следвай пътя, върви там, където път няма, и остави следа. Какви следи искате да оставите?
- От години група автори на издателство "Захари Стоянов" обикалят през втората половина на септември страната и правят стотици срещи, които могат да се обединят под общия наслов "Да възродим българския дух". Ако чрез източните учения, чрез Лао Тзъ и Конфуций търсим философската страна на въпроса за пътя - Дао, то тогава бих казал, че проправяме безкрайния, непрекъснат път на познанието. Защото, представяйки новите си книги, нашите автори изнасят своеобразни духовни проповеди. Уроци по родолюбие.
- Какво ви питат хората в градовете?
- В последните години въпросите стават все по-тъжни. Има две Българии - София и градовете извън столицата. В по-малките градчета тревогата, отчаянието, апатията са стигнали невиждани размери. Не само заради обезпокоителните събития около бежанската вълна. Но и заради продължаващото безхаберие на централните власти към обезлюдяването на България. Загиват десетки, стотици села. В тях се закриват не само училища и детски градини, но и пощи. До някои и път вече няма. Има неколкостотин села в България с по десетина-двайсет души, възрастни хора, оставени на произвола на съдбата. Над тях безчинстват цигански банди, насилват ги, пребиват ги, грабят ги. В тях официалната държава отсъства. Ето тези и други въпроси - за моралната криза, в която сме изпаднали, тревожат хората. Те питат с отчаяние и надежда академиците, писателите какво да се прави.
- Успявате ли да дадете отговор на този толкова тежък въпрос, да вдъхнете надежда?
- За нас единственият правилен път е нова, премислена стратегия на държавните мъже на България без разлика представители на кои партии са те. Умните политици, защото сред нашите пишман политици има и умни, и мислещи хора, трябва да седнат на една маса и да кажат: очевидно, нещо е сбъркано, какво да направим, за да спасим България. Времето тече, изборите идват и си отиват, но фундаменталните проблеми се задълбочават.
- Какво отношение виждате към бежанците в страната, докато заедно със Стоян Райчевски представяте поредицата "Бежанците" на издателство "Захарий Стоянов"?
- Има пълна липса на стратегия по бежанските проблеми. Чехия, Унгария, Полша и другите бивши соцстрани имат по-достойно поведение. Най-яркият пример е Орбан. Да, по-трудно е да се каже "не", но е по-достойно.
Чиновниците в Брюксел цинично мрънкат, че трябвало страните да бъдат солидарни. Едно е да бъдат солидарни към действително прогонените, които бягат, за да си спасят живота - това са главно хора от Сирия, основно християни и язиди, съвсем друго е бежанската вълна, която идва от Северна Африка.
- Като ревностен християнин това притеснява ли ви?
- Много. Потоците бежанци от Северна Африка имат други задачи. Вътре са инфилтрираните джихадисти. Целта е превземането на Европа и промяната на етническия й състав без война, уж под формата на бежанци. Не случайно Орбан, както и по-умни политици в Чехия, в Словакия, в Полша, вече 4-5 страни от Източна Европа, заявиха ясно, че се притесняват много. Същите гласове се чуват и в редица държави от Западна Европа. Става дума за опит да се атакува автентичната вековна хилядолетна християнска европейска цивилизация. Ако 20 милиона нахлуят, каквато е тенденцията следващите 1-2 години, не е нужно да си геополитик, за да разбереш какво се случва в европейските страни. Променя се всичко. Ние сме християнска цивилизация и опитът на американците да наложат този чужд за Европа, присаден мултикултурален модел, очевидно не работи. Той взривява Европа.
- Страх ли ви е от война?
- Война?! България не е готова, тя няма армия. Въпросът е дали се страхува Европа.
Как ще се справи тя с една партизанска война, при която всеки ден има взривове от инфилтрираните джихадисти. Част от тях, както виждаме, са родени и учили в Европа. Ужасът тепърва започва... А ние сме от най-незащитените, благодарение на така да се каже компрадорската политика на някои наши държавници, на хора в парламента. Те трябва да защитават националните интереси на България, а не да дрънкат за националистически популизъм. Не е популизъм да защитиш своята родина, своя език, своята история. Защо да е популизъм. Тогава трябва да се отречем от цялата си история. Може би това искат от нас хора като външния министър Митов и военния министър Ненчев, които се държат като чиновници на американското посолство.
- От няколко дни в българския политически речник има нова дума - толерантност. Премиерът Бойко Борисов призова да бъдем толерантни към бежанците и да им помагаме.
- Толерантността е присъща на българския народ, години наред. Прав е министър-председателят Бойко Борисов като призовава за толерантност. Но от срещите, които имахме последния месец в Сливен, Нова Загора, Карнобат, чуваме от кметовете и общинските ръководства, че хората са много обезпокоени. Има разговор между глухи. В София, в парламента и министерствата едни хора си говорят едно, кметовете по места казват друго.
Толерантност е едно, бездушие към националните интереси - друго.
Освен това у нас има прекалена и криворазбраната толерантност. Заради нея за 25 години допуснахме преобръщане на отношението на циганите към официалната държава. Българите са единствените в днешна България, които нямат права. Циганите имат всякакви права - да не плащат ток, да бият, да не ги вкарват в затвора за престъпления, дори за убийства, а българите нямат. Така че - нека първо всички граждани имат еднакви права и отговорности и тогава да се говори за толерантността на българите по принцип. А що се отнася до бежанците - виждаме всеки ден какви трагедии стават, включително убийство в центъра на София. Не стига, че сме най-бедната страна от Европейския съюз, но сме и най-неподготвена за бежанци.
- Пътуването ви съвпада с началото на кампанията за местните избори. Не се ли притеснявате, че ще ви обвинят в агитация за определени кметове?
- Не за първи път ни критикуват. Даже се появяват периодично разни контрадезинформации, фалшивки. Миналата седмица дори излезе, че групата академици и лично аз подкрепяме друг кандидат за София, а не Йорданка Фандъкова. Фактът, че има хора, които се опитват да злоупотребяват с имената на ярки фигури, само показва, че те имат тежест в публичното пространство.
Многократно заявявахме, че подкрепяме личности, а не партии. И сега ще подкрепим Йорданка Фандъкова в София, Димитър Николов в Бургас, Живко Тодоров в Стара Загора, Красимир Костов в Шумен. Чувам, разбира се, че местната организация на БСП в Шумен създава интриги срещу Костов. Ако те загубят Красимир Костов, ще загубят града. Подкрепяме още Людмил Веселинов в Попово, Ангел Папазов в Първомай, Александър Горчев във Велики Преслав и др.
- Бяхте член на БСП, напуснахте драматично. Сега подкрепяте част от кметовете на ГЕРБ. Всъщност от коя партия сте днес?
- Моята партия е Отечеството. Аз не се отказвам от идеите си в широкия смисъл на думата, да ги наречем леви, макар че днес в България, и в света няма ляво и дясно, други трябва да са оценките. Но ако търсим социалното, справедливото, солидарното, то тогава съм ляв. Ако търсим традиционните ценности, тоест - семейството, против еднополовите бракове, против гей парадите, тогава съм десен. Аз съм за това да има силна българска държава, силна икономика, протекционистична политика към нашето производство, към селското стопанство.
- Дълбоко в себе си оставате социалист. Каква е оценката ви за левицата в момента?
- Съжалявам, че левицата бе подложена на такъв разгром от едно безотговорно ръководство, което обслужваше главно интересите на нашите нови бели братя американците. Сега тези хора са в ПЕС, в Брюксел. Поначало Брюксел харесва такива хора обтекаеми, зависими, това е техният кадрови потенциал.
- Какви са очакванията ви за представянето на БСП на изборите?
- За съжаление смятам, че ще получи голям удар. Повтаря се драмата на дясното.
- Какви са шансовете на Георги Кадиев в София.
- Нулеви. Ако левицата беше умна и мислеше стратегически, трябваше да каже в София, в Стара Загора, в Бургас, в някои градове не можем да предложим по-добър кандидат от кандидата на ГЕРБ, подкрепяме го. И да се борят за общински съветници. Това би било прекрасен жест на сътрудничество, а не на конфронтация.
Но този сектантски курс започна още при Станишев. Преди 9 септември - 20-те и 30-те години, в левите движения в Европа и в света имаше този левосектантски курс. Те говореха, че пролетариатът няма отечество. И сега същото дрънкат - Европа, светът без граници. Онези интернационалисти станаха глобалисти. Каква е разликата. Те също казват няма отечество. Не е така. Отечество има. Европа е на отечествата.
- И понеже у нас всичко е лично, заради думите ви ще ви нарекат краен русофил.
- Могат да ме нарекат само краен българофил. За мен интересите на България са над всичко, над американските, над всякакви други. А това че в последните години редица политици се държат неблагодарно и дивашки към Русия, това е, разбира се, позорно и осъдително. Иначе - аз много обичам американците. Трябва да се учим от бащите на американската конституция. Но едно са основателите Джеферсън, Линкълн, Вашингтон, които са създали една държава на братството, равенството, солидарността, просперитета, друго е сегашната политика на Америка. И най-големите американски анализатори в последните месеци са много критични към сегашната политика на САЩ. Смятат, че е опасна за света, за Балканите - да не говорим.
- Може ли малка България да запази този баланс в отношенията между САЩ и Русия?
- Може. В България е имало достойни държавници в миналото от Стамболов, през Малинов, Ляпчев и други, които са показвали, че може да пази баланс в отношението между великите сили. Специално за България нашата история е показала, че истинските наши съюзници, геополитически, и то вековни, са Русия и Германия. Там са нашите интереси.
- Но сега сме 2015 година, много неща са променени?
- Добре. Но защо да не гледаме и днес интереса си?! За мен България трябва да гледа своите автентични интереси.
- Това означава да се изработи национална доктрина за външна политика, за отбрана?
- Крайно време е. Даже сме закъснели. Поздравявам "Стандарт", че през годините опитва, пише, говори, прави дискусии в това отношение. "Стандарт" трябва да бъде инициатор на една такава голяма кръгла маса-дискусия.
- У нас от години има патриотична ниша, която все още нито НСФБ, нито ВМРО, нито "Атака" успяват да запълнят. Възможно ли е да се роди нова, още по-крайна партия?
- Време е партиите в България да разберат, че не трябва да има отделни само патриотични или антипатриотични партии. Това само по себе си е нонсенс. "Атака" и НФСБ се създадоха заради отказа на БСП и СДС да защитават националните каузи. Всяка българска партия трябва да е патриотична. Ако страхът им да заемат национална позиция продължи, ще се създаде крайно националистическа партия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
