Като реформи Калфин направи повече от всички министри на РБ накуп
Кабинетът ще си изкара мандата, ако покаже резултати, казва Георги Първанов
Миналата седмица на Третия глобален форум в Азербайджан на тема: "Изграждане на доверие в новосформиращия се световeн ред" участваха трима български президенти - Росен Плевнелиев, Георги Първанов и Петър Стоянов, а също и бившият премиер Филип Димитров. Акцентите на конференцията бяха глобалната и регионалната сигурност. "Стандарт" потърси президента на България /2002-2012 г./ и лидер на АБВ Георги Първанов за разговор по енергийната сигурност, отношенията Запад - Русия, стабилността на правителството и шансовете за обединена левица.
Шансът ни е "Турски поток" да продължи по трасето на "Набуко"
Отношенията ни с Русия не са били толкова лоши и преди 1944 г.
Тази година ще празнуваме с най-младия именник - Георги Първанов-младши
- Г-н президент, Азербайджан се очертава като доставчик на природен газ и за нас. Известно е, че са договорени 1 млрд. куб. м газ за България от 2019 г., ако бъде построена тръбата. Може ли Баку да гарантира донякъде енергийната ни сигурност.
- Това количество, нескромно казано, аз съм го договорил преди 7-8 години. И оттогава насам всеки, който отива в Баку, го предоговаря. Но за да се случи, трябва най-сетне да бъде построена една от двете междусистемни връзки - от Гърция или от Турция, за да можем да получаваме този 1 млрд., а дори и повече куб. м годишно за нашите нужди. Моята теза е, че това е необходимо, но недостатъчно условие. Това е байпас, за снабдяване в случай на криза за скромните нужди на българската икономика. От спирането на "Набуко" и от отклоняването на "Южен поток" загубихме мащабен транзит от порядъка на 90 млрд. куб м газ през България, от който можехме да получаваме огромни такси. И сега трябва да се опитаме "да се върнем (поне частично) в мача". Да не бъдем съвсем изтикани в периферията, както в момента се получава.
- Възможно ли е "Южен поток" да се възроди от пепелта? Знаем, че въпреки изявлението на Владимир Путин руската страна още не е предприела стъпки за разваляне на проекта.
- Нямам основания да се съмнявам в линията, която президентът Путин, уви, начерта от Анкара. След като той го е казал, това очевидно ще се случи. И затова моята теза е, че едва ли би могло да се върнем на изходната точка, т.е. с доставки на Варна и по старото трасе. По-скоро трябва да видим дали не може "Турски поток" да продължи по трасето на "Набуко", което е разработено. Или има друг вариант за размисъл - от Гърция да продължи на север към Средна Европа. Твърдя, че очертаното сега трасе е обиколно и нито е по-евтино, нито е по-сигурно от маршрута през България.
- Освен в Баку наскоро бяхте и в Москва. От тези столици как изглеждат отношенията между Запада и Русия?
- По същия начин, както изглеждат от София - не са добре. Ситуацията е много напрегната. Помня една знаменателна среща на най-високо равнище "НАТО - Русия" в Лисабон през 2010 г. Там се договорихме в присъствието на президентите Обама и Медведев да градим общо пространство на мир, сигурност и стабилност. В момента има такава полюсност, каквато не сме познавали от времето на студената война. Уви, губи се перспективата и от това страдат малките държави, както в случая България. Страдаме във всяко отношение - от санкциите, от загубата на стратегически проекти, дори и в чисто психологически план. И от двете страни ни гледат с подозрение.
- Появи се и разлом в българското общество.
- А това е възможно най-тежкият сценарий: освен социалното, политическото и идеологическо разделение, да се върнем към онова разделение, което периодично се наблюдава в българската история - на фили и на фоби, и то с такава ярост, с каквато не отстояваме никоя друга идея. Това е наистина крайно негативен сценарий, от който трябва да излезем.
- АБВ се обяви за отмяната на санкциите на ЕС срещу Русия. Началните санкции обаче бяха подкрепени от правителството на Орешарски.
- Не оневинявам предишното правителство. Бил съм много критичен към министрите на премиера Орешарски, които прокарваха агресивна позиция спрямо Русия, в т.ч. и по отношение на санкциите. И на срещите на високо равнище, и при всяка възможност ние трябва да разкриваме истината: да показваме колко вредни са санкциите за народите като българския. И как санкциите не влияят на стабилността на президентите и правителствата. Напротив, както виждаме, рейтингът на президента Путин главоломно нараства както в най-добрите му години. Ефектът е обратен - консолидира се руското общество, втвърдяват се обществата в западните страни. Очертава се пропаст, от която нашите страни само ще загубят за сметка на "азиатските тигри" например, които ще се развиват с много по-динамични темпове.
- Някои европейски лидери като чешкия президент Земан и гръцкия премиер Ципрас се опитват да играят ролята на посредници в отношенията "ЕС - Русия", но на Запад ги гледат с подозрение и ги критикуват, че са "троянски коне".
- Те са лидери с характер. Това са политици и държавници, които защитават националния си интерес. Те затова са избрани в крайна сметка. Същото се отнася и за България. Ние сме показали, че можем да бъдем солидарни в много отношения - Афганистан, Ирак, Косово, но хайде в този случай да имаме правото на специфична позиция. Да можем да компенсираме поне частично загубите, които търпим от подобни събития.
- Възможно ли е България като единствената православна и славянска стара държава в ЕС да стане стратегически посредник между Запада и Русия, или е опасна тази роля?
- Тези послания Москва вече ги адресира към Гърция. Внимателно проследих посещението на премиера Ципрас в руската столица. Това заявление звучеше доста отчетливо. За съжаление ние загубихме много от доверието, което имахме на държавно равнище. Още по-лошото е, че се създават негативни настроения сред хората в обществото - както там, така и у тук. Това не се е случвало никога в българо-руските отношения - и при Иван Костов не е било така, а дори и преди 1944 г. не е имало такива двустранни отношения. Затова трябва да се набележат мерки за укрепване на доверието - културни програми, бизнес контакти. Да започнем отначало, както ние го започнахме през 2002 г. Вие питахте дали е възможно да се случи отново нещо като "Южен поток". Не забравяйте, че "Южен поток" се случи на шестата година от нашия интензивен диалог с президента Путин. Изминат беше много тежък и сериозен път на развитие на отношенията.
- Вие поискахте пет министерски оставки, а премиерът Борисов отказа ремонт. Как върви диалогът ви с партията мандатоносител?
- Диалогът с ГЕРБ на приливи и отливи все пак върви. Преди пътуването ми до Москва разговаряхме с премиера, след това се чухме пак по енергийната тема. Направен беше контакт между две групи (от АБВ и ГЕРБ), които да формулират дневния ред на отношенията. Предстои заседание на Съвета за развитие - един неформален орган, в който се обсъждат проблеми и перспективи на развитие и на страната, и на коалиционните взаимоотношения. Нашите критики по-скоро са към министри от Реформаторския блок. Чух г-н Лукарски да прави бележки към моята коалиционна култура. В тази връзка да кажа: първо, че с него коалиционно споразумение не съм подписвал. Второ, именно добрата коалиционна култура изисква, когато е необходимо, да има публична критичност, а не задкулисни договорки. Трето, по-добре е да не ти достига коалиционна, отколкото управленска култура. Извън шегата, там трябва сериозно да си помислят за реформаторските си ангажименти, защото мога да докажа с аргументи, че стореното от Ивайло Калфин е много повече, отколкото това от всички министри от РБ, от гледна точка на идеята за реформа.
- Какъв хоризонт давате на кабинета?
- Хоризонтът зависи от няколко неща. Един от факторите е стабилността на самата коалиция, но по-важният фактор за мен е ефективността в работата на кабинета и на отделните министри. Ако хората видят, че стабилността е самоцел, а нищо не се случва, не е добре. Ако има реални резултати - съществуват очаквания в образованието, в здравеопазването не само от хората, ангажирани в тези сфери, но и от тези, които потребяват съответната услуга. Ако това се случи, правителството ще си изкара мандата и дано. С критиките си целим да укрепим кабинета, а не да го ерозираме.
- Как АБВ ще се предпази от загуба на идентичност, доколкото вие гребете в една лодка с две десни и една националистическа партия?
- Гребем, но гребем мощно. От нашата страна това е видимо и това е начинът да се избегне неуспех. След като Калфин е направил над 30 сериозни предложения, които никой друг преди него не е и помислял. Виждам и какво прави, без да се афишира зам.-министърът на регионалното развитие Иван Аспарухов. Нашите хора във властта си вършат работата и рано или късно хората ще ги оценят. Неслучайно предупредих и за другата заплаха - да залитнем в самоцелна радикалност. Да бъдем както някои други партии против всичко, което се предлага. От това България губи. Мисля, че мисията на АБВ е да прави неща, които са добри за България.
- Миналия уикенд АБВ се учеше да гласува по интернет, докато БСП се раздира от скандали. На фона на скандалите в соцпартията има ли прилив на червени членове към вашата партия?
- Вероятно има, но нямаме статистика. Във всеки случай броят на членовете на АБВ за последните месеци ако не се удвоил, то поне сериозно е нараснал. Не се стремим "да откраднем" гласове от БСП. Когато имаме малко ядро, колкото и да го делим, няма как да разширим влиянието на левицата. В периода 1998-2000 г. друга беше идеята - обединихме левицата, но това беше знак, благодарение на който ни повярваха много други хора покрай левите партии. Създадохме доверие. Щом ние можем да се разберем, значи можем и да управляваме страната. Сега с тези безкрайни разпри... Ние неслучайно вече не даваме ухо на обвиненията. Не искаме да полемизираме, освен идейно. Готови сме по всяко време на денонощието да се върнем към идейните спорове, които липсват не само на лявото, но и на българската политика като цяло. Но от закачките на дребно само губим.
- Как ще съборите барикадите в лявото пространство и ще съставите широки леви коалиции за местните избори?
- Никой няма амбицията да правим единни листи. Напротив, по-скоро е добре да покажем в листите за съветници идентичност. Там да се преброим, но когато става дума за кметове, няма нищо по-естествено от това да изберем най-силния. Онзи, който има реални шансове да бъде избран и да стане добър кмет. Ние сме готови за това, но не може да се очаква, че само ние ще подкрепяме. Не бих посъветвал АБВ да отива на подобен самоубийствен акт. През 1999 г. преговаряхме месеци наред, за да постигнем баланс. Балансът мотивира избирателите по места. Не може в една община да воюваме, а в съседната да се очаква да се прегърнем и да вървим на 100% заедно. Коалиционната политика наистина е тънко изкуство.
- Как ще излъчите общи кандидат-кметове? Чрез предварителни избори или чрез преговори, имайки предвид вашия уклон към пряката демокрация?
- Този подход не бива да се абсолютизира. По-скоро аз съм за това да проявим максимално разум и да отчетем предимствата на всеки един от кандидатите и да изберем най-добрия. Другото е най-лесно - БСП издига своя местен партиен лидер, а ние припознаваме /давам ви един мрачен сценарий/ опонент, който може понякога дори да е с по-силни качества и влияние в обществото. При това положение и двете страни ще загубят. Ако ние сме успели преди 20 години да го избегнем, то защо сега трябва да се връщаме назад?
- Почти всички анализатори сравняват случващото се в левицата с разкола между СДС и ДСБ в дясното. може ли да се избегне подобна участ?
- Ние нашата част от пътя ще я извървим. Имаме готовност да подкрепим някои от силните кметове, издигнати от левицата в други периоди. Но за да се получи истинската и перспективната коалиционна формула, трябва да има жестове, нужно е и другите леви формации да извървят своя път. Най-вече не може да има силна местна коалиция, ако ние в центъра се бием и си отправяме нападки, от които хората по места се демотивират.
- Къде ще празнувате наближаващия голям християнски празник Гергьовден?
- Откакто се помня, винаги в семейството сме отбелязвали този голям български празник не само защото е мой имен ден. Винаги сме го правили в тесния състав на семейството. И сега ще бъдем с най-близките - с нашите майки, с децата и техните семейства. Ние ставаме все по-голяма фамилия и това ме радва. Тази година ще има още един именник - Георги Първанов-младши.
- Закриля ли Ви свети Георги през годините?
- Би било много претенциозно да твърдя подобно нещо. Радвам се, че нося името на един от най-големите светци - човек, останал в паметта на православието с много светли дела. Това е задължаващо.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
