Атаките срещу Бокова са много грозни, казва Илхан Кючюк
Какви са перспективите пред Европейския съюз след Брекзит, ще се намери ли решение на кризата с бежанците и може ли Брюксел да спре центробежните сили в съюза? Потърсихме отговорите на тези въпроси от евродепутата от ДПС Илхан Кючюк, който е и вицепрезидент на Алианса на либералите и демократите за Европа.
- Накъде след Брекзит, как виждате бъдещите отношения Великобритания-ЕС?
- Бих цитирал британския премиер г-жа Мей, която заяви "Брекзит значи Брекзит", но според мен в действителност никой не знае какво точно е това. Така изглежда накратко неясната ситуация, в която изпадна Европа след референдума във Великобритания. Мисля, че сега е моментът лидерите на ЕС да подходят възможно най-внимателно, а не емоционално, за да защитят по най-добрия начин интересите на европейските граждани. Преди няколко дни в своята годишна реч за състоянието на Съюза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че би се радвал Великобритания да подаде молбата си за напускане възможно най-скоро, но към момента не такова е мнението на британското правителство. Аз лично не бих желал да навлизам в дебата за това кога точно трябва да бъде активиран член 50 от Договора за Европейския съюз, но мисля, че
час по-скоро двете страни трябва да седнат на масата на преговорите
и да намерят общо решение. Само тогава ще можем да започнем да градим върху нашите бъдещи отношения, като моето желание е да видя Великобритания като стратегически партньор на ЕС.
- Какво ще се промени за гражданите на ЕС, живеещи и работещи на Острова, след развода? Ще върне ли Лондон разрешителните за работа за гражданите на ЕС?
- Това всъщност са големите въпросителни, които ще бъдат основна тема на дълги обсъждания и дебати. Истината е, че
големите губещи от референдума са младите хора
на Европа. Повече от 75% от младите британци гласуваха за оставане в ЕС, което е силен сигнал, че възприемат положително членството в Съюза. За жалост, миналото взе превес пред бъдещето в крайния резултат. От друга страна хиляди млади европейци получават своето образование във Великобритания. Тепърва ще трябва да видим какво споразумение ще постигнем, що се касае за образование и мобилност. Аз лично ще работя за това правата и интересите на тези млади хора да бъдат запазени, да имат те свободата да пътуват, да учат и работят във Великобритания и в ЕС. Трябва обаче да сме наясно с едно нещо - четирите свободи на Европейския съюз са неразривно свързани и не може да става въпрос за сделка, която включва достъпа до единния пазар, но не и свободното движение на хора.
- Разделена ли е безвъзвратно Европа след Брекзит и заради бежанската криза?
- Резултатът от референдума извади наяве дълго прикривана истина - че Европейският съюз днес далеч не е перфектен. В много отношения той ни дразни или отегчава, но не трябва да забравяме, че той все още се намира в процес на развитие; в период, в който има нужда от отговорно отношение и внимание. Наистина има особено разделение в Европа, което разклати онези спокойствие и хармония, които често приемахме за даденост. Същевременно сме изправени пред редица предизвикателства, които изискват наднационален подход, и
се сблъскваме с нестихваща вълна от популизъм
и националпопулизъм. Но това далеч не е краят на ЕС, а напротив. Считам, че трябва да приемем Брекзит като възможност за една нова Европа и час по-скоро европейските лидери да седнат заедно и да начертаят пътна карта за бъдещето на Съюза.
- Какъв е пътят за запазване на единството на ЕС и в същото време за решаване на кризата с бежанците?
- Необходимо е да престанем да следваме политиката на "Europe a la carte". Нуждаем се от нов договор за развитие на Европейския съюз през следващите 20 години, който всички 27 страни членки да приемат. Това споразумение трябва да включва създаването на обща европейска отбрана, обща разузнавателна служба за обмен на информация, членство на всички държави в еврозоната и Шенген - тема, която от доста години е актуална за България и т.н. Само когато си дадем сметка, че се нуждаем от повече солидарност и споделена отговорност в рамките на Съюза, ще успеем да се справим с предизвикателствата, пред които сме изправени, включително и решаване на кризата с бежанците.
- Каква трябва да е позицията към Турция, където се намират 3 милиона бежанци?
- Европейският съюз има споразумение в сила с Република Турция за реадмисия на бежанците, което на този етап дава своите положителни резултати. Мисля, че през изминалите месеци двете страни имаха доста непоследователни отношения, което до голяма степен забави успешното приложение на въпросното споразумение.
Турция е важен партньор на Съюза
и без нея трудно бихме могли да се справим в борбата с тероризма и бежанската криза. Тази оценка се споделя от голяма част от моите колеги в ЕП.
- Как оценявате шанса на България да се пребори за поста на генерален секретар на ООН?
- Наистина вярвам, че България има шанс да се пребори за тази най-висока позиция в световната политика и бих подкрепил всеки кандидат от моята родина, който разполага с подходящите качества за този пост. Когато беше избрана да оглави ЮНЕСКО през 2009 г., Ирина Бокова стана първият човек от Източна Европа, който застава начело на тази агенция. Нейното преизбиране през 2013 г. демонстрира доверието, което държавите членки й оказват. Днес тя с основание има право да участва в надпреварата за генерален секретар на ООН, а и нейният профил се вписва в този на търсения кандидат.
Трябва да призная обаче, че изключително грозно впечатление ми направиха атаките, на които е подложен българският кандидат. Ако за другите държави постът на генерален секретар на ООН е въпрос на национално достойнство, то за нас той се превърна в инструмент за политически дивидент или очерняне на опонент. Като млад човек в политиката съм разочарован от този тип действия и най-вече от примера, който се дава на младите хора, желаещи да се занимават с политика. С такова мислене скоро няма да видим промяна в поведението на политическия ни елит дори и изпълнителите да се сменят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
