Брекзит ни каза: Нови лидери в Европа

Вазов става още по-велик, когато до него сложим целия му род

* Брюкселската администрация бе свикнала да взема грешни решения и да получава овации за това
* Купувайте лири, паундът ще се възстанови
* Германските коли ще вземат мястото на "Ягуар" и "Бентли"
* Паричният поток от гастарбайтерите ни ще намалее
* Професор е най-скъпата професия у нас, драмата на ректорите е, че не могат да уволняват
* Трошим луди пари за дуално обучение, вместо да възродим техникуми и специализирани гимназии
* Ще превърна ВУЗФ в своеобразен музей на Вазовия род

- Доц. Вазов, какво се промени в Европа с излизането на Англия от Европейския съюз?
- На първо място коментарите за бъдещето на ЕС. Но най-сериозно се промени емоцията в душите на брюкселската администрация. Днес тя е поставена в нетипична за нея ситуация. Беше свикнала да управлява света. Беше свикнала да взима непрекъснато грешни решения и всички да ръкопляскат за това. Така изкриви и политиката, и икономиката.
Старият Албион показа, че не мисли толкова за себе си, колкото за бъдещето. Защото начинът, по който се управлява Европейският съюз, означава той да си замине като Римската империя - целият обхванат от някакъв разкош на избрани хора, целият потънал във финансов разврат. Брекзит постави всичко правено досега под съмнение. Показа на лидерите в Европа и брюкселската администрация, че трябва да се замислят.
- Едно от обясненията за Брекзит са именно слабите европейски лидери. Споделяте ли това?
- Думичката слаби е твърде мека. Защото може да си слаб, но компетентен. А в много отношения те демонстрираха категорично некомпетентно поведение като политика, и като икономически решения. След Брекзит големите държави в Европа показаха, че нямат лидери. Гледах Камерън след референдума - тотално неадекватно поведение. Меркел също мълчи. В последната една година тя също демонстрира тотално неадекватно поведение. И ето го резултата.
- Брекзит. Какво следва оттук нататък? Виждате ли разпад на Европейския съюз?
- Не, не. Интересите са прекалено много. Но Европейският съюз трябва да се промени изцяло - от икономическите взаимоотношения до нормите на поведение. Ако иска да остане, разбира се. Иначе центробежните сили ще бъдат много по-страшни. Досега ЕС се плашеше от силното, мъжко поведение на Чехия, Унгария, Полша. Те държат на своето, може би защото лидерите им са израснали по време на социализма и знаят как да се борят. Страшното е, когато центробежните сили започнат от големите държави, от тези, които крепят Европейския съюз.
- Възможно ли е да последва ефектът на доминото и други държави също да поискат референдуми за оставане в ЕС?
- Да, сигурно така ще стане. В момента има прекрасна почва за национализъм.
- Как гледате на коментарите, че всъщност става въпрос за английски рекет, подобен на гръцкия?
- Няма нищо такова. Трябва да се познава англичанинът и неговата гордост. Понятието рекет не влиза във философията и народопсихологията на британците. Не съм им симпатизант. Знаете - прадядо ми ген. Владимир Вазов доста сериозно ги е побеждавал на военното поле. Но факт е, че гордият англичанин е приел и признал тази своя загуба и голямата победа на български генерал. Това е друг тип нация, друг тип народ.
- Великобритания държи 17% от БВП на Европа. През последните две години и половина европейската икономика е в непрекъснат подем, бележи среден икономически ръст от 3% в почти всички държави без Финландия. Как ще се промени европейската икономика с излизането на Кралството?
- Ще има трус, но икономическа криза - не. Важен е пазарът. В случая Англия ще загуби по-големия пазар, този на Европейския съюз. За британските корпорации достъпът до него ще е по-труден. Освободените ниши ще бъдат взети от други европейски фирми - главно германски. За жалост няма да има български. Така че в по-дългосрочен план след труса може дори да се очаква подем в европейската икономика.
- Още преди резултатите от Брекзит се чу заявката, че 20 хиляди банкери от лондонското Сити може да се преместят във Франкфурт, където е централата на Европейската централна банка. Очаква ли се такова преразпределение на пазарите?
- Възможно е. В случая губещият е Англия.
- И тъй като пазарът не търпи празно място, споделяте ли прогнозите, че американският бизнес ще се възползва и ще стъпи още повече в Англия?
- На самия остров - да, възможно е, но той е твърде малък пазар в сравнение с европейския. А именно европейският пазар беше големият пазар за Англия. Той правеше големите продажби на английските фирми. Този пазар вдигна автомобилната индустрия. Защото европеецът купува "Ягуар", "Астон Мартин", "Бентли", не американецът. Щом англичаните освободят тази ниша, германските фирми ще я заемат веднага. Германия произвежда повече автомобили от Америка вече на световния пазар. Тоест в момента единственото, което устройва американеца, е че Европейският съюз е разклатен като политическа система.
- Как ще се отрази Брекзит на пазара на труда? Прехраната на близо 200 000 българи е свързана с работа на острова.
- Ще има сътресения. Брекзит бе гласуван от средния и под средния англичанин. Нещата са простички. Тези хора, особено под средното равнище, живееха в един уникален социален разкош. Не работят, а получават много високи социални издръжки. Гастарбайтерите от бившите социалистически страни нарушиха този разкош на местните англичани. Сега по различни причини, особено социални, много от гастарбайтерите ще напуснат Англия, защото те вече няма да могат да ползват предимствата на социалните привилегии. И тук не знам как ще се реши проблемът с освободените работни места. Защото каквито и технологии да има, някой трябва да бере ягоди, някой трябва да мие тоалетни, някой трябва да гледа старите англичанки и англичани, да им слагат памперси. Някой трябва да мие улиците, да вдига боклука. Ще има много сериозни катаклизми.
- Как ще се отрази Брекзит на Източна Европа, в частност на България?
- В България, която е в периферията на ЕС, едва ли ще има някакви промени. Почти нямаме английски инвестиции. Големите европейски вложения у нас са белгийски, холандски, италиански и гръцки. Не очаквам някакви сериозни сътресения по отношение на икономиката ни. Но един сериозен паричен поток, който идваше от гастарбайтерите и от който зависи животът на много хора в България, ще намалее. Това ще се отрази сериозно на баба Иванка в Каспичан, но няма да има значение по отношение на икономиката ни.
- Брекзит срина паунда с над 10%, повлече леко и еврото. Какъв съвет бихте дали на българите, които имат спестявания в евро или в лири?
- В момента е глупаво да продават, ако имат лири по депозити. А ако имат договори, сключени в лири, сега е моментът много бързо да си изчистят задълженията, стига договорът да разрешава това.
- Очаквате ли проблеми с еврото?
- Не. Единственото, което може да влияе върху него са много сериозни глобални геополитически или геоикономически кризи. И те обикновено са свързани с енергийните носители. Тогава може да имаме някакво движение на еврото. Но то вече се наложи като световна валута.
- Тоест хората да не бързат да обръщат еврото в долари.
- Не. За мен сега е моментът да се купуват евтини паунди. Защото английската икономика ще се възстанови. Паундът също и в един момент могат да реализират много по-сериозна печалба, отколкото, ако еврото им стои на депозити в банки.
- С Брекзит една мечта на българина, свързана с образованието на децата му, помръкна. Отсега се заговори колко много ще се повишат таксите за училища и университети в Англия.
- Така е, в образованието ще има много сериозни промени. Те бяха почнали. Англия вдигна цените в държавните университети, ограничи размера на всички видове и форми стипендии. Ще има още промени. Но тук бих поговорил за така нареченото елитно образование. Да, факт е. Англия дава едно от най-елитните образования в Европа, особено университетско. Но и там, както и у нас, и в Германия има 7-8-10 елитни университета. Останалите са на по-ниско равнище и от българските. Има много университети, в които 90% от преподавателите са палестинци, афганистанци и т.н. Нищо лошо към тези хора, но те само предават знания, писани от известни професори, които стоят в английските си кабинети и не четат лекции, не работят със студенти. Да, ние всички знаем тези 7-8-10 елитни университета. Но таксите там не са 9 или 12 хиляди паунда, а в пъти повече. В тях е елитното английско образование. Останалото - не. Затова и много българи се върнаха от тези университети при това тотално разочаровани. Защото никой не ги наема на работа. Единствената им полза е, че знаят английски. Идват с идеята, че трябва да започнат да работа за 2-3 хиляди евро. И започва тяхната лична трагедия. Съучениците им, чиито родители не са имали възможност да ги пратят в Англия, още от студенти са започнали стажове и вече имат работа и кариера. Заварват като директор дирекция или началник отдел някой свой познат, който е бил среден ученик в гимназията. А те с английското си псевдообразование не могат да започнат дори като секретарки. Да, много съм саркастичен, но е истината.
- Като ректор доволен ли сте от промените в закона за висшето образование?
- За първи път имаме нова стратегия, за първи път имаме нормални, обмислени промени в закона за висшето образование. Да, на много от ректорите им се искаше революция. Явно е невъзможна, защото всичкото това е градено 60-70 години. Няма как за 6-7 години да бъде променено като философия и начин на образование. Това, което се прави в момента е еволюция. Тя също много боли и редица университети до края на годината или в началото и следващата ще усетят.
- Ще видим ли закрити университети, които не дават качествено образование?
- Университетът не е консервна фабрика или завод за обувки, който днес решаваме и го закриваме или продаваме, обявяваме в несъстоятелност и т.н. Университетът е институция, която 20-30 или 60 години е раздавала дипломи. Говорим за човешки съдби. Закривайки университет, закриваш дипломата на човек. Затова университетите трябва да се преструктурират. Университетите трябва да са динамични, да обучават млади хора с адекватните за времето и държавата специалности. А не в някои университети да се преподават специалности, които ги няма на пазара.
- Което означава, че университетите и бизнесът трябва да са в изключително тясна комуникация.
- Трябва. И тук бизнесът е длъжен да помогне. Стига е обвинявал университетите. Аз например не мога като университет да произведа за всяка една банка точно необходимия кадър за конкретния отдел и конкретното бюро. Няма как. Защото корпоративната култура на всяка банка или застрахователно дружество е различна. А понякога бизнесът точно това иска.
- Във вашия университет каква формула сте намерили?
- Викаме бизнеса и му казваме: трябват точно определени кадри - да го направим с магистратурата. Ето ви учебния план, променяме го заедно. Имате изпълнителни директори, директори на дирекции, доктори на науката по съответната материя, нека половината преподаватели са ваши. Така създадохме съвместни магистратури с ДЗИ, с "Майкрософт", с IBM академия, със "Сиско". Но ние като частен университет можем да го направим, защото сме динамични. Правим учебния план според пазара и по него търсим преподаватели. В държавния университет ректорът е длъжен да намери работа на преподавателите и почва да прави учебен план според тях, според катедрите, според факултетите. Това е големият проблем. Защото най-трудното нещо е да освободиш преподавател. Стоят по 50-60 години главни асистенти. Доцент и професор е най-скъпо платената професия в България. В зависимост от университета, говоря за икономическите, тях познавам, един академичен час от 45 минути, се заплаща между 80 и 160 лева. Нормативът за хабилитирано лице е между 180 и 200 часа годишно. Срещу тях те получават 12 заплати и 48 дни, работни, отпуска. Реват, плачат, че ниско били платени българските доценти и професори. Едва ли. Това са най-скъпо платените хора. Защото една доцентска, професорска заплата в зависимост от университета варира между 1500 и 2500 лева. Умножете го по 12 и го разделете на 200. Ще видите на един час колко пари се получават. Отделно, за всяка статия, учебник, книга получават хонорар. Това са изкривените неща в системата.
- Проектозаконът за професионалното образование вече е поставен на обществен обсъждане. Решава ли той големия проблем на бизнеса с липсата на кадри?
- Моделът на дуалното образование за мен не е успешен. Отишъл някой в Германия, в Австрия, видял дуално образование и казал: това е панацея. Точно, както Тодор-Живковите министри отидоха в Германия, видяха всякакъв модел на професионално образование и направиха УПК-тата. Какъв беше ефектът? Никакъв. Абсолютно безумие. В същото време българското образование е доказало, че има работещи формули. И там, където те бяха запазени, резултатите продължават да са добри. Това бяха техникумите и професионално-техническите училища. Едните бяха 3 години и веднага произвеждаха кадри за съответната индустрия. Другите бяха 4 години Те вече даваха кадри, голяма част от които, които отиваха в съответните университети. Основна част от Механотехникума в Пловдив отиваше в Техническия университет или Химико-технологичния, или в Минно-геоложкия. Строителният техникум в София, Търговско-банковата гимназия в София, Финансово-стопанската гимназия в Пловдив запазиха модела си. Децата, които идват при нас от двете гимназии, са със съвсем различно образование. Тук в първи или втори курс имаме по 60 часа счетоводство, а те идват с 400 часа счетоводство. Базата е различна. И моите преподаватели тук надграждат, създават истински икономисти. В момента се трошат луди пари за дуално образование, вместо да се възродят специализираните техникуми и гимназии.
- Слушам ви и се сещам за едно четиристишие:
"В наший век, кой много блеска,
чудни вършат се дела,
зарад всичко има днеска
два аршина, две тегла..."
Светските условия, както Вазов ги е описал в стихотворението си от 1882 г., май не са се променили много?
- Условията се променят, но народопсихологията много трудно.
- Като наследник на един от най-добрите народопсихолози и познавачи на българската душа Иван Вазов как си го обяснявате?
- Дали пък това е лошо? Защото, ако погледнем историята на Европа и света, ще видим, че се появяват държави и след 100-200-500 години, изчезват. А ние 1300-1400 години вече сме все тук. Непрекъснато се питаме защо българинът се лута. От хан Аспарух имаме единодържавие, бащица. В цялата 1300-годишна история имаме само 25 години демокрация. Тя не е характерна за нашата народопсихология.
- Означава ли това, че за нашата народопсихология моделът президентска република би бил по-удачен?
- Много, много по-удачен, категорично успешен. Защото някой носи отговорност, взема решения. В масовия случай българинът не обича да взима решения. Характерни сме с комисии, съвети, защото никой не обича да носи отговорност.
- Какво е да си наследник на Вазов?
- Ами сложно е...
- Тежи ли?
- Не. По-скоро е смачкващо.
- Защо?
- Защото всеки гаф, който направиш или би могъл да направиш, моментално се пречупва през друга призма. А всеки може да допусне грешки - човешки, финансови, любовни. Но въпреки това мисля, че е приятно.
- 166 години, какво не знаем за Вазов?
- Вазов е вселена. Отново типично по български, ние го изваждаме отвсякъде. Ние, българите, така правим: или изваждаме човека и го смачкваме и ликвидираме, или го вадим и го правим икона - Левски, Вазов, Ботев...
Да, имаме нужда от символи. Но не трябва да изключваме средата, в която тези хора са израснали. Вазов е велик, защото целият род около него създава предпоставките за това. Целият род е обременен от Господ или от съдбата да дава за тази държава. Вазов е фантастичен писател, патриарх на българската литература, няма по-добър. Всяко негово изречение е мисъл, емоция. Но величието му ще бъде много по-голямо, ако до него поставим Владимир Вазов. В областта на военното изкуство той е на същото равнище като Иван Вазов. Това, което той е направил, е уникално. Влязъл е във всички световни енциклопедии. А генерал Георги Вазов? Също величие в областта на военното изкуство. Тук поставям и моя дядо - Кирил Вазов, който е завършил е медицина в Цариград и е основател на първата българска болница в Цариград. От там се връща, създава клиника в Стара Загора. А Борис Вазов? А Николай Вазов, който пък е бил един много успешен търговец и който фактически прави възможно образованието на всичките тези, за които говорим. Защото и тогава са били нужни пари за образование, може би повече, отколкото сега. Когато се погледне целият род, тогава можем да си обясним Вазов. Днес е много лесно да се каже, че заключвал прислужницата си в някакъв килер в Берковица, защото бил много ревнив и не искал приятелите му да я виждат. Но когато го поставиш до другите от рода като образ, тогава вече може да си обясниш Вазов. Ето това ние не знаем за него.
- Направихте ли вече пълното родословно дърво?
- Да, то стига много, много назад, към 1700-та година. Но още попълвам празнини. Какви са били взаимоотношенията между братята Вазови? Живели са на 50 метра един от друг. Георги Вазов - на ъгъла на "Раковска" и "Гурко", Иван Вазов - на ъгъла на "Раковска" и на "Иван Вазов". Ходили ли са си на гости? Кой как е живял? Какви са били взаимоотношенията между Владимир Вазов и моя дядо Кирил Вазов. Между моя дядо и Георги Вазов...
- Замислял ли сте се да издадете пълна родова история?
- Точно това съм възложил в момента и вече е започнала много сериозна работа по цялостно проучване на Вазовия род.
- Пазите ли някакви вещи, предмети на Иван Вазов?
- Не. Всичко е по музеите. Имам и друга идея. Живот и здраве, искам университетът ми да стане един малък музей на целия Вазов род - картини от битки, снимки. И така да дам още нещо на студентите.