"Колкото повече - толкова повече", това казва преди години едно английско мече, още преди да се е чул и дума за Брекзит. Естествено, това е Мечо Пух, героят на Алън Милн, с когото е заспивало не едно дете в ЕС и извън него.
Как важи сентенцията на Мечо Пух по отношение на студентите, които Обединеното кралство ще загуби, ако Брекзит се състои окончателно и многобройните университети в страната трябва да спрат кредитите си за европейските младежи?
В момента в повечето висши училища на страната около 30-35 на сто от студентите са от ЕС и по-голямата част учат със заеми, отпуснати от британската обединена компания, която предоставя кредити на студентите за покриване на таксите им с минимални лихви и очаква да започнат изплащането им веднага, след като си намерят работа с подходящ доход. Британското висше образование все още е много търсено, но популярно сред студентите от ЕС и особено сред българите го направи възможността да теглиш заем и да изплащаш таксите си едва след завършване. Преди това студентите в британските университети бяха единици, а с пускането на кредитите от 2007 година насам българските студенти там не са спадали под 1500 души. Последните, за които обаче кредитите са предрешени, са младите хора, които кандидатстват в момента и трябва да започнат следването си през септември. Единствено за тях Албионът гарантира заеми, които ще покриват таксите им за обучение.
Оттук нататък всяка информация е покрита с мъгла - едва през юни следващият випуск кандидат-студенти ще знаят какво ги очаква. Възможно е и тогава да нямат пълната информация - като имаме предвид колко време се проточи сагата по излизането на Великобритания от Брекзит, сагата с разрешаването на такива привидно вътрешни проблеми може да се проточи още по-дълго.
А в действителност би трябвало да побързат- студентите отвън, които плащат такси на британските университети, им позволяват да поддържат тази бройка, която у нас бихме нарекли "раздута". Ако британските вузове решат да спрат кранчето, някои от тях направо би трябвало да фалират. Особено онези, които са се ориентирали към определението международни и предпочитат да имат максимален брой студенти от страни на ЕС. Те се захранват от техните такси, теглени на кредит, а намаляването на броя на студентите, които могат да плащат само от джоба си, ще доведе до свиване на учебни курсове и цели дисциплини. За не най-добрите този фалит може и да е нещо оздравително, защото десетки студентки са готови да си плащат и за обучение в калпав вуз, стига да ги приемат. Дори и за много добрите обаче това ще е тежко. Засега надеждата е, че позицията на страната ще бъде като на Швейцария, която не е в ЕС, но си позволява да има студентско финансиране. По този начин младите хора от ЕС ще могат да продължат да учат там, без да имат финансови притеснения, макар че ще имат друго затруднение - визите за работа, ако искат да се трудят, за да се издържат. Което вероятно ще ги запрати в сивия сектор. Нищо чудно, че при това положение мнозина наричат Холандия "новата Англия", а нидерландците свалят таксите и коткат студентите със заеми и стипендии. Все пак сентенцията на Мечо Пух все трябва да се приложи някъде.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
