Кой мислите ще научи пръв, когато някоя дама превземе на абордаж сърцето на синеокия Орлин Павлов? Актьорът Тодор Доцев, разбира се! Двамата са първи приятели от ученическите години, а Орлин даже е кръстник на по-големия с пет години Тодор - истински godfather. Павлов обаче приема с усмивка респектиращото звучене. Питаш ли ги кога са се видели за първи път, единият ще отговори: "Кой, този ли? Не го познавам", а другият ще подхвърли: "Ами току-що се срещнахме на улицата". Импровизираните им майтапи не свършват дотук. Телефонът на Тодор звъни и той казва: "Тарантино". "Обажда ти се, защото преди малко му затворих", контрира го Орлин.
Защото и двамата са актьори. Тодор го видяхме в "Пистолет, куфар и три смърдящи варела", където отлично изигра ключовата роля на Шмекера. Павлов беше интересен мъж в "Отплата", после снима в "Продавачът на звуци", а през февруари ще го видим в "Живи легенди" на Ники Илиев.
Тодор се вихри и в театър "Възраждане". "Много хора не знаят, че Орката е първокласен актьор. Познават го само като певец, но и в това е ненадминат", горд е с авера си Доцев.
Помагали си със задачите
Орлин се включва в 9-и клас в театралната паралелка на 22-ро училище, когато Тодор вече го завършва в компанията на Елена Петрова, Нети Добрева, Стефан Щерев. "Ръководителят ни Николай Георгиев ни задаваше теми за годишните изпити и трябваше да подготви материала, като сами преценим кой от съучениците с какво ще бъде полезен. Тогава се запознахме", пояснява Тодор. "И затова ме ползваше за осветител и озвучител", смее се Орлин, който по онова време пуска касетките на касетофона и се учи да ги лепи. "Къде сега можеш да видиш такова нещо?", казва Тодор.
Като ученици гастролирали из страната със спектаклите си. Нямали технически екип. Веднъж в Севлиево Орлин бил на авансцената, натиснал play на касетофона, качил се на сцената и започнал да танцува и да пее хитове от мюзикъли. Подът започнал да вибрира и прожектор паднал върху главата на някакво бабе. Орлин нямало как да види това и пеел широко усмихнат, въртял се в пируети. Чудел се защо колегите му шептели: "Убиец, убиец, ти уби бабата", задявайки го с реплики от Достоевски. Погледнал и видял, че извели нещастната жена със сериозна аркада. После сто пъти й се извинил, а тя му казала: "Момче, всичко е наред, много ми хареса представлението".
Тодор и Орлин продължили в пловдивския университет същото - "Сценични синтетични изкуства". Паралелно ги наели на щат в габровския театър. "Не бяхме като сегашните студенти, нямахме коли. Заплатите от 200-300 лева отиваха най-вече за транспорт до София и обратно. Тогава се сближихме още повече", разказва Тодор. Той бил на квартира с тогавашното си гадже, а Орлин нямал проблем да намери женска компания. Били славни дни. Не е ясно кой е бил по-популярен сред момичетата, защото всеки сочи другия. "Когато се появи в училище, момичетата пощуряха", твърди Тодор. "Да бе, щипеха ме по бузите! Тодор беше по-голям, изиграл повече роли и им беше много интересен", казва пък Орлин. Никога не са се карали за мацки. Според неписаните мъжки закони се изяснявали с три изречения: "Ти харесваш ли я?", "Да", "Тогава няма да я закачам".
На ръба на пропастта
Разбира се, делят и други, доста по-мъжки страсти - футбол, тенис на корт, боулинг, билярд, видеоигри. Така изграждат връзка, която удържа на бита и еднообразието. Веднъж Тодор го осветила мисълта, че иска да се кръсти. "Трябваше да го направи човекът, на когото имам най-много вяра", не се колебае той. Но и този ритуал едва не превърнали в театър. Майтапели се, докато Орлин му миел и бършел краката. Едва се сдържали да не избухнат в смях.
Тодор се врече във вечна вярност на приятелката си Мирела това лято, но Орлин не беше кум. "Не се сърдя ни най-малко, защото Тодор има много приятели и всички сме в чудесни отношения. Сватбата беше на поляна в гората, много красиво изживяване. Не вярвах, че изобщо ще се ожени, защото винаги е бил по-своенравен, по-див", разказва Орлин. Последен ергенски запой нямало, защото Доцев често е на партита и му е омръзнало от купонджийски живот.
Сред общите им изкушения главна роля заемат две колела. Тодор обикаля Европа и катери дори върхове с хондата си, а Орлин все още е на скутер. "Но колите ни вече са еднакви - отново хонди", казва Павлов. Наскоро ходили с неговия скутер до Разбойшкия манастир. "Бяхме паркирали на най-стръмното и нямаше място да обърнем. Трябваше от централна стойка да завъртим силово. В този момент Орката ми бутна каската и тя направи едно-две тупвания и застана на ръба на пропастта. И се пусна надолу, чувахме я две минути как пада. Като във филм", разказва Тодор. Колкото и да изглеждало трудно, той се спуснал да си я търси. В крайна сметка Тодор спасил шлема си и се прибрали благополучно.
Заедно ходят и на къмпинг, обичат вечерите край огъня. И двамата са от "Левски", но не са от запалянковците, които крещят пред телевизора с бира и чипс. Редовни са обаче в мачовете в "Спортна София", където ритат с колеги. Орлин твърди, че Тодор е по-добър, по-голям дразнител и провокатор. Затова е в противниковия отбор. Последната неделя Орлин пропуснал, но един от номерата му бил да рита така, че да изпраща топката извън Борисовата градина. "Много балерини могат да му завидят за гъвкавите движения. Вкарва голове от невъзможни положения. Като Джеки Чан е", смее се Доцев.
Когато са заедно и Тодор забележи, че момичетата наоколо се вълнуват от Орлин, ги приканва да дойдат да се снимат с него, за да им спести суматохата. "Само пет лева", смее се Павлов. В Тодор той цени смелостта, а приятелят му харесва в него благородството. Тодор е известен пътешественик и един от най-оригиналните подаръци, който донесъл на кръстника си, било парче от метеор от пустинята.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
