Да живееш на ветровит кръстопът означава тежка съдба, но винаги едни други ще се спасяваме
Братислав Петрович е роден през 1961 г. в с. Шливовик, община Бела паланка. Дългогодишен служител е на МВР в Сърбия. Член е на сръбския съюз на писателите от страната и чужбина. Автор е на пет романа и три монографии за хайдутството и манастирите в родния му край, на стихове и публицистика.
Интересен факт в биографията му е участието в сръбската офанзива в Косово през 1998 г. Като служител на МВР на Сърбия той е мобилизиран и пратен за един месец да патрулира заедно с подразделението, на което е командир, в района на Ораховац. В романа си "Изявление" (2007) той описва цялата акция в Косово през погледа на очевидец и участник.
Братислав беше в България, за да представи последния си роман - "Цариградския друм". Историята разказва за българския хайдутин поп Мартин. Петрович беше и гост на фестивала "Лирични гласове", на който беше лауреат миналата година. Ето какво каза той:
- Обикновено е ласкателно за нас, когато чужд автор, макар че ми е странно да казвам "чужд" за сръбски писател, разказва история с български герой. Какво ви привлече в поп Мартин?
- Аз съм роден точно на Цариградския друм - на военния римски път Виа Милитарис. Той е и международният път, който свързва Запада и Изтока, магистралата Белград - Ниш - София - Истанбул. В моето родно място - село в Суха планина, се разказваха тези легенди за хайдутството, понеже то вирее най-добре по пътищата. Спомням си, че освен легендите се появиха и иманяри. От тях за пръв път чух за поп Мартин и Вълчан войвода. Иманярите идваха с най-различни планове и карти, на които от километри им личеше, че са фалшиви и наивни. Легендата за поп Мартин обаче ми стана интересна, започнах да разпитвам хората. За него всъщност няма почти никакви реално потвърдени исторически истини. И може би именно това ме вдъхнови да го увековеча в художествен роман.
- Споменахте за границата между Изтока и Запада - любима тема на Орхан Памук, Иво Андрич и всички, които живеем тук.
- Една вметка - на международния фестивал "Лирични гласове", на който бях награден, казах, че според Андрич мостовете събират хората и народите, но, простете ми за високомерието, според мен това правят най-вече пътищата.
- Въпросът е, че за всичко, което считаме за балканско, има много класически истини, но и много клишета. Вече е трудно да дефинираме например българите просто като балканци - идентичността ни е някаква смесица между чувство за европейска принадлежност, в същото време връзката с руското продължава да е силна, в комбинация пък със задължителната ориенталска жилка. Може ли в такава ситуация да говорим за балканско изобщо?
- Защо не? Аз например продължавам да се чувствам като чист балканец. Съхраних се като такъв. Всичко, което изброихте, е нормално. Ние сме на ветровит и бих казал световен кръстопът. Такъв кръстопът предполага тежка съдба, непримирими смесвания на всичко и куп последици. Не се притеснявайте за балканското, то си е тук и няма да изчезне.
- Наскоро почина нашият, но и ваш Джоко Росич. Той казваше: "Цялата душа на балканеца може да се събере в чаша ракия, когато си сам". Бихте ли пробвали още дефиниции за това да живееш наоколо?
- О, тези думи звучат прекрасно. Напълно съм съгласен с него. Това съм го чувствал толкова пъти, че ще е излишно да измисляме друго. Наистина, така е, прав е Джоко.
- Били сте дълго време полицай. Как станахте писател?
- Да пишеш си е дар от Бога и стои вътре в теб през целия ти живот, независимо с какво се занимаваш. Работата ми в полицията обаче ме държа през целия ми живот близо до народа. Така че не се налага да измислям особено и да си напрягам въображението. Всичко, което знам, го знам от хората.
- Понякога изпитвам завист към сърбите. Понеже ние сме откачени, но вие повече. Понеже ние пием, но вие повече. Понеже ние псуваме, но вие повече.
- Не е така. Едни и същи сме, повярвайте. Напълно еднакви. Българският народ ми е много близък. Живея на 50 км от София. Не виждам разлика между нас и вас. Ако я нямаше тази граница, нямаше да се чувствам изобщо в чужбина, тук винаги съм като у дома си. Съдбата ни е много обща, не можем да измерваме кои са по-големи балканци. Освен това българите винаги са ни помагали - особено по време на ембаргото. Тогава, както се знае, се внасяха стоки от България. Показахте, че имате широки души. Ние сме братски народи и това няма да се промени.
- Примириха ли се сърбите с Косово?
- Нищо не зависеше от нас, а от по-големи сили. В Сърбия работи принципът на поговорката: "Каквото каже татко, това ще прави батко".
- Той не е един татко.
- Много са, да...
- Вашият патриарх каза, че Кончита Вурст е виновен/на за наводненията. Впрочем, заедно с Русия сте двете държави, които трудно приемат различната ориентация. Защо така?
- Сръбският патриарх ми е личен приятел, но очевидно Кончита и наводненията нямат нищо общо. Но ще ви кажа защо е тази непримиримост с хомосексуалността: понеже балканците имаме голям култ към семейството. Може би точно този култ ни е съхранил и ни е помогнал да оцеляваме. Затова всичко различно ни дразни.
- Водите преговори за влизане в ЕС в период на голям евроскептицизъм. Какво мислите по въпроса за присъединяването?
- Имаме още една поговорка: "Където всички турци, там и малък Мурта"...
- Какво е това Мурта?
- Име. Мурта е име. Идеята е - където всички отиват, и ние ще сме там. После, ако избягат, ще избягаме и ние. Толкова.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
