Съгласно българското законодателство, придобитите от всеки един от съпрузите по време на брака вещи са съпружеска имуществена общност – законов режим на общност. Освен ако встъпващите в брак не са избрали друг режим на имуществените си отношения, а именно договорен режим /посредством сключване на брачен договор/ или законов режим на разделност.
Влизането в сила на новия Семеен кодекс на 01.10.2009 г. даде възможност както на бъдещи съпрузи, така и на съпрузи по заварени бракове, чрез брачния договор да уредят имуществените си отношения.
Брачните договори и приложимият законов режим /на общност или на разделност/ се регистрират в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите, поддържан от Агенция по вписванията. Регистърът е публичен, като за справки и удостоверения по него се събират такси по тарифа.
Режимът на имуществените отношения на съпрузите може да бъде променян по време на брака, като всяка промяна се отразява в акта за сключване на граждански брак и в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите.
При встъпване в брак може да изберете законов режим на разделност с обща декларация с нотариална заверка на подписите. В този случай имуществените права, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание. Независимо от това обаче,
при продажба на семейно жилище, лична собственост на единия съпруг, е необходимо другият съпруг да даде съгласие
ако съпрузите нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва такова съгласие, продажбата на семейното жилище може да се извърши само с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството. Друга особеност на законовия режим на разделност е, че независимо от разделността, при прекратяване на брака по исков ред, всеки съпруг има право да получи част от стойността /парична равностойност/ на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин.
Може да уредите имуществените отношения помежду си с брачен договор при встъпване в брак, както и по време на брака. Брачният договор се сключва лично в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Ако с брачния договор се прехвърля собственост или вещни права върху недвижим имот, компетентен да го завери е нотариусът, в чийто район се намира имотът.
Брачният договор при предстоящ брак поражда действие от момента на сключване на брака. Подписаният по време на брака брачен договор поражда действие от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в самия договор.
Брачният договор може да съдържа уговорки само относно имуществените отношения между страните, каквито са правата върху имущество, придобито по време на брака, начините на управление и разпореждане с имуществото, включително семейното жилище, участието на съпрузите в разходите и задълженията, имуществените последици при развод, издръжка на децата от брака и др. Отношенията може да се уредят и чрез препратка към режима на общност или режима на разделност, например, като в този случай определено имущество, придобито по време на брака, може да стане съпружеска имуществена общност, а друго – лична собственост на някой от съпрузите. Не е допустимо предбрачно имущество на единия от съпрузите да стане съпружеска имуществена общност.
Важно е да се запомни, че брачният договор не може да съдържа завещателни разпореждания. В случай, че някой от съпрузите желае да направи завещание, това се извършва по предвидения в Закон за наследството ред чрез саморъчно завещание в самостоятелен документ, извън брачния договор, или нотариално завещание. Ограничението не се отнася до разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имеществена общност, напр. съпрузите се уговарят дяловете им да бъдат 2/3 на 1/3 от общността при прекратяването й.
С брачния договор не могат да се уреждат личните отношения между съпрузите, съпружеските им задължения и всичко, което е извън имуществените отношения между страните.
Често брачният договор се използва от съпрузите да уредят имуществените си отношения при предстоящ развод. В този случай с договора съпрузите се съгласяват например кой придобит по време на брака имот за кого остава, как се разпределят движимите вещи и пр. Може да се уговорят и по отношение на издръжката, ако си дължат такава, както и по отношение на издръжката на родените от брака деца.
Следва да се има предвид, че за брачния договор се прилагат общите правила за договорите, предвидени в Закона за задълженията и договорите по отношение на недействителността.
Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред
освен ако това не противоречи на добрите нрави и принципите на Семейния кодекс.
Също следва да се има предвид, че брачният договор не може да даде надеждна защита срещу кредиторите при наличието на големи задължения на някой от съпрузите. Не са малко случаите, в които поради наличието на задължения на единия съпруг към физически лица или банки, съпрузите сключват брачен договор, с който прекратяват съпружеската имуществена общност върху имот /или имоти/, придобит по време на брака и той става лична собственост на съпруга-недлъжник. Това се прави с надеждата да бъде избегнато принудителното изпълнение върху дела на съпруга-длъжник в общия имот. Възможно е след сключването на такъв брачен договор дори да последва развод между съпрузите. Следва да се има предвид, че в този случай кредиторът – физическо лице или банка, обикновено предявява т.нар. Павлов иск /отменителен иск по чл. 135 ЗЗД/ пред съда. Така кредиторът иска от съда да обяви за недействителен спрямо него сключения брачен договор, защото той го уврежда. Със съдебното решение по тези дела съдът дава възможност на кредитора да осъществи принудително изпълнение върху дела от имота на съпруга-длъжник, независимо, че той го е прехвърлил чрез брачния договор на другия съпруг.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
