В навечерието на Благовещение министърът на културата Петър Стоянович постави въпроса за признаване на юридическото равенство между гражданския и църковния брак. Дума да не става - моментът бе подходящ от канонична гледна точка. На този ден Светата църква - и Източната, и Западната - почитат жената и майката.
От чисто естетическа гледна точка, споделяме в значителна степен критиките на министъра относно сегашния граждански ритуал. Той май остана последното все още живо и действащо соцнаследство. Защото представлява кичозна смесица от народен фолклор, атеизирани църковни ритуали, включващи и нравоучителна проповед от "женския поп", като сполучливо го бяха кръстили навремето хората, в стил "моралният кодекс на строителя на комунизма". Интересно - защо всички водещи церемонията са жени?
Сигурно затова все повече двойки бягат от общинските обредни домове и се венчават по планински върховe, пещери, на вода, под вода, във въздуха и на куп още необичайни места.
Но от чисто правна гледна точка идеята крие твърде много капани.
Наистина, до 1945 г. в България има само един законен брак - църковният. Както и един изначален документ за самоличност - кръщелното свидетелство. От тази година обаче църквата е отделена от държавата - и при комунизма, и при демокрацията. Така че искането е противоконституционно. А и противоречи на европейското законодателство, с което сме длъжни да се съобразяваме.
Добре, ще загърбим и Европа, и конституцията. Но както има бракове, така има и разводи. Само че ако е по взаимно съгласие и без имуществени претенции от двете страни, един граждански брак може да бъде разтрогнат - разбира се, и с добри адвокати - и за месец-два. Докато един църковен развод може да се влачи с години. Още повече, че в момента на практика църковен съд, който да се занимава с това, няма...
Това е едно на ръка. Подобен закон обаче би създал неочаквани проблеми. В крайна сметка в България не живеят само православни християни. Как тогава ще забраниш на сънародниците ни мюсюлмани, и по-точно на духовните им водачи, да поискат същото? В исляма разводът е лесен и бърз, и даже имуществените проблеми са регламентирани, но там пък, съгласно шериата, мъжът има право на 4 жени... Ами сега? В католическата църква пък - обратното, развод изобщо не се допуска.
А какво да говорим и за всякакви съмнителни секти, които могат да раздават подобни хартийки без никаква стойност? И накрая да се окаже, че единият от новобрачните отдавна не само е женен, но че има и деца. Но просто не му се занимава с бракоразводно дело...
Така че в дебатите за приравняване на църковния и гражданския брак би следвало да си припомним Евангелието. И по-точно думите на Христос: "Отдайте, прочия, Божието Богу, а кесаревото - кесарю" (Мат. 22:21).
Законът - дори при социализма - никога не е задължавал младата двойка да премине задължително през обредния дом. Достатъчно е да се представят в ГРАОН нужните документи и да дойде приятелската двойка за свидетели, за да се регистрира юридически новото семейство. Всичко това може да приключи за двадесетина минути. След което всеки е свободен да приеме, съгласно своето вероизповедание, тайнството, наречено брак.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
