- Писателите не бива да мълчат, като се извършват престъпления срещу българския език
- Най-талантливите хора не са в блясъка на прожекторите
- Мълчаливият отказ от нашата кирилица е национално предателство
- Злото не трябва да се побеждава, а да се превръща в добро, убеден е председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов
- Г-н Ангелов, като писател, който според определението на Чехов е инженер на човешката душа, имате ли обяснение защо озлобяхме толкова много и откъде се взема тази агресия в нас?
- Аз също се чудя на какво се дължи всичко това. Може би на нашия егоцентризъм, може би, на тежкото време, което трябва да преодоляваме заедно, на предизвикателствата, които идват отвсякъде, особено от държава, намираща се на кръстопът като България.
Но все си мисля, че има някакво решение, има някакъв начин това да се преодолее това, ако се спазва един стар принцип, който гласи, че злото не трябва да се унищожава, а да се превръща в добро. Не зная как става това, но явно се е случвало през вековете и можем да се опитаме да го направим. А литературата е един от начините това да се случи.
- А каква беше тази година за българската литература?
- Не се наемам да правя големи обобщения за цялата българска литература, която в момента е доста парцелирана, доста разпарчатосана. Вярно е, че истинската литература се ражда в неблагоприятно време. Назначението на истинската литература е да показва недъзите на хората, изобщо на обществото и, ако можем по някакъв начин, чрез нея да ги преодоляваме.
Що се отнася конкретно до СБП, ще си позволя да кажа само някои обобщения. Тази година за стотен пореден път бяха раздадени годишните литературни награди на нашия съюз, които са създадени през 1921 г. по идея на проф. Иван Шишманов - тогава редовен член на съюза ни. Това е трайна традиция, щом по време и на Втората световна война, пък и ние по времето на корона кризата я спазваме. Значи има механизми да показваме това, което се намира в душите на пишещите хора.
- Успяха ли да изгреят ярки звезди на литературата през това време?
- Ярките звезди понякога приличат на станиолени слънца. Не бива много да прибързваме да определяме този или онзи като някакви гениални творци, защото времето е най-сигурния съдник. Но съм убеден, че в България има много и много талантливи хора.
За съжаление, най-талантливите не се намират в блясъка на прожекторите, няма да ги открием по страниците на всекидневниците, защото по принцип талантът е скромен. Талантът не е право пропорционален на възможността и на способността да се прави пиар.
- Въпреки това като че ли има възраждане на интереса към четенето, към книгите, ако се съди по наплива на хора на т.н. панаири на книгата. Вие забелязвате ли такава тенденция?
- Разбира се, че е така. Не може всичко да бъде поставено в някаква центрофуга и ние да мислим, че сме част, която е изобщо е откъсната от световния процес. Писането и четенето вървят ръка за ръка.
Тази година се навършиха 75 години от създаването на издателство "Български писател", което е на СБП и имахме щанд на панаира на книгата през декември. Ние участваме рядко, защото това е свързано и с финансови средства, но успяхме да представим няколко книги да добри съвременни поети - Ненчо Славчев, председател на Дружеството на видинските писатели и двигател на Белогардчишката поетична академия, която е създадена преди 40 години и която също не е преставала да съществува; Илко Иларионов, който дълги години бе директор на Плевенския драматичен театър и много други колеги.
Издателство "Български писател" се нарежда сред другите български издателства, без да има претенциите да бъде най-доброто и най-голямото, както в миналото, но съхрани традициите си. Ние не позволихме то да бъде приватизирано и си остана издателство на СБП.
- Само че защо българският писател, който винаги е бил флагман на обществените настроения и процеси, сега като че ли не е в тази роля? Защо се случи това?
- Може би поради конформизма, който е завладял някои от писателите. Лично аз не мога да си обясня защо, когато има толкова злободневни теми като безочливото присвояване на българския език, на българската култура, на кирилицата, което се прави от някои кръгове в съседната Република Северна Македония, стотици писатели мълчат. Вече има създадена една група интелектуалци, които се обявяват в защита на т.н. македонски език.
Не искам да влизам в конфронтация с нашите братя, с моите приятели от Дружеството на македонските писатели, но когато се предявяват претенции, че Кирил и Методий са македонски просветители, а Климент Охридски е създал не българската кирилица, а македонската азбука, това е повече от литературна кражба, повече от плагиатство. Това е престъпление. А ние да мълчим при такова сквернословие е национално предателство. Преди няколко години се появи едно македонско издателство със странното име "Арлекин", което издаде томовете на Димитър Талев, където всяка дума "българин" беше сменена с "македонец".
Смятам, че тези неща не могат да се премълчават. И не може да се стои само на дипломатическо ниво, защото ние като член на ЕС наистина сме притежатели на азбуката си и трябва да пазим традициите на създадената от Кирил и Методий българска глаголица и на създадената от Климент Охридски, Ангеларий, Наум, Сава българска кирилица, които са в основата на старобългарския език и поставят основата на много литературни езици. Вече повече от 300 милиона души по света говорят и пишат на основата на българската кирилица. Ние трябва да сме горди с това и то е нашето най-голямо богатство. Но по един безобразен начин сякаш искаме да се откажем от него. Само че това не е отказ, това е национално предателство, престъпление, което няма измерения.
- Покрай ковида се случи и нещо добро - ДДС върху книгите падна на 9%. Това усети ли се и от издателите, и от интереса на читателите?
- Това се отразява най-вече на самото книгоиздаване. То е една глътка въздух за издателите. Но оттук нататък е много важно те да направят така, че да се увеличат хонорарите на авторите.
СБП е един от инициаторите за въвеждането на Директивата на PLR, която действа в целия ЕС, с изключение на България и Румъния. Тя съществува от 40-те години на миналия век и когато България влиза в ЕС, е подписала тази директива да бъде приета, но още не е. В нея е заложено, както при авторските права на музикалните изпълнения или на филмите, да се плаща на българските писатели неголяма сума за книгите им, които се намират в обществените библиотеки. Ако това се въведе, в зависимост от броя на книгите и търсенето им, един писател би могъл да получава до няколко хиляди евро на година, защото в момента този негов труд се ползва без никакво възнаграждение.
От няколко години пишем писма за това, но докато ги изпратим, се сменят правителствата, особено министрите на културата, парламентите и вече не знаем към кого да се обърнем. През есента бях на такава среща в Прага, а в началото на идната година в България ще пристигне ръководството на PLR. Очакваме редовно правителство, на което тези проблеми да бъдат поставени ребром. Защото това е посегателство върху авторските права на писателите, които са най-уязвимите от интелектуалните среди.
- Всички т.н. "малки нации" с "малки езици" имат държавна политика за финансиране на популяризирането и издаването на техни автори в чужбина. Докога у нас няма да има такава?
- Към Национален фонд "Култура" съществува такава програма, от която, за съжаление, се облагодетелстват едни и същи хора. Знаем кои вече са в Управителния съвет и те могат да си определят свои представители на експертни комисии.
- Как може да се осигури достъп на по-широк кръг хора?
- Аз 3 години бях в УС на фонда, преди това беше Маргарита Петкова. Но по времето на министъра на културата Атанас Атанасов ни бяха поискани оставките без да има основания за това, защото фондът не е прерогатив на Министерството на културата. Той е създаден на базата на закон за развитие и закрила на културата и в него по право влизат представители на творчески съюзи, на Министерство на финансите, а министърът на културата по право е председател на този фонд.
Само че сега нито един творчески съюз няма представителство в този Национален фонд "Култура". И никой от нас не знае по какъв начин се разпределят средствата и кои книги трябва да се превеждат в чужбина. Там цари безобразен волунтаризъм под формата, може би, на някакви приятелства. Но в никакъв случай нищо не се прави по някакви естетически критерии. Щом най-големият съюз, който представлява над 800 писатели, дори вече не знае какво става, ясно е какво е положението.
- Ако се появи редовно правителство, надявате ли се и този въпрос да бъде решен?
- Това зависи от министър-председателя и от министъра на културата и от тяхното желание да поправят ситуацията. Да се надяваме, че ще дойдат хора, които разбират от култура и живеят с проблемите на българските интелектуалци.
Нека се има предвид и още нещо. В една наша съседна държава - Румъния, преди няколко години бе приет закон, според който всички членове на творчески съюзи след пенсионирането си получават до 50% от своята пенсия и по този начин се подкрепя живота им. Защото хората на изкуството нямат възраст, а това е един начин да получат самочувствие. Трябва да намерим този добър начин да се помага на хората на изкуството, за които няма ден, няма нощ, няма събота, няма неделя. Те непрекъснато, 24 часа и 7 дни в седмицата работят, за да създават духовния облик на България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
