Ние изпълваме 8 март със смисъл, убедена е писателката
Боряна Дукова спечели публиката с книгите си "Опасна монета" и "Кървава Малага". Неотдавна излезе "Разкаянието на Диего" ("Ера") - третият й исторически криминален роман, в който реални събития и художествена измислица се преплитат умело. Българката, член на Международната асоциация на авторите криминалисти, е превела от испански творби на Исабел Алиенде, Лаура Ескивел, Артуро Перес-Реверте, Хорхе Луис Борхес. Неотдавна тя бе поканена на фестивала на кримките "Семана негра" в испанския град Хихон. Там Дукова представи родна тематична литература от последните двайсет години с беседа и статия на испански език: "Престъпление по български". Това се случва за първи път от 20 години насам, след като известният ни романист и публицист Атанас Мандаджиев, починал през 2000 г., е гост на този фестивал. И тук късметът се усмихва на Боряна за втори път, защото Хихон се оказва съвсем близо до Пътя на Сантяго. Това й дава идея и тя да предприеме прочутото поклонническо пътуване.
- Госпожо Дукова, мислите ли, че 8 март е смислен празник?
- Да, определено, макар че е претърпял различни фази и окраски. Корените му са социалистически. Преди 10 ноември в България се честваше предимно като Ден на майката. Вече е това, което е отдавна в много страни - Международен ден на жената. Харесва ми, че жените го празнуваме, като едни продължават да се просълзяват на детските рисунки и букетите, други очакват трепетно подаръците от любимите в стил Свети Валентин, трети се усмихват на вниманието от страна на колегите. Има и дами, които го празнуват по женски, еманципирани "работещи момичета" от всички професии и възрасти. Красивото на този ден е да се почувстваме специални. Празниците са ни толкова важни, колкото и делниците. Смисълът им го придаваме ние.
- Какво би могло да ви достави най-голяма радост?
- Скъпата вещ може да ми достави радост някой и друг час, вечерята с приятели - един ден и една нощ, пътешествието - най-много няколко седмици. Общуването с близки, умни и искрени хора, ми носи радост всеки ден.
- Какво е според вас главното предизвикателство пред жените днес?
- Съвременният живот е изключително динамичен и поставя предизвикателства пред всички: мъже и жени. Все пак
има един биологичен часовник, който е по-неумолим спрямо нежния пол
Най-голямото предизвикателство за нас е, унесени в житейската надпревара, да не забравяме за него. Дори това да ни коства някой и друга малка или голяма саможертва.
- Кое е било най-голямото изпитание в живота ви?
- Няколко пъти съм чувствала как земята изчезва под краката ми и всичко рухва. Било е свързано с моето здраве и това на близките ми. Слава Богу, не съм от хората, които лесно се предават, нито пък съм била сама. Падаш, ставаш и продължаваш напред, каквото и да ти коства. Друг изход не виждам.
- На кого се уповавате в трудни моменти - на приятели, съпруг или родители?
- Много ми се иска да кажа, че в трудни моменти се справям съвсем сама. Но всъщност винаги разчитам на подкрепата и на още някого, най-вече на семейството ми. Всеки сам изстрадва собствената си болка, но е хубаво някой да му държи ръката, да го погледне с усмивка и да го прегърне.
- Еманципацията отнема ли от женствеността на нежния пол?
- Еманципацията само може да допринесе за женствеността на нашия пол. Въпрос на интелигентност и на мяра е. Единствено свободната и равноправна жена е в състояние да избира коя и каква да бъде.
- Откъде събрахте смелост, за да тръгнете по Пътя на Сантяго де Компостела?
- Преди време прекарах месец в Сантяго де Компостела и се влюбих в Галисия - в природата, архитектурата, хората, кухнята, музиката й. Тогава, естествено, дойде и желанието ми да извървя Пътя, което изпълних миналото лято. Преминах пеша 105 километра. Вече се предполага, че всичките ми грехове са опростени. Хубавото е, че докато в продължение на дни крачиш през непознати места, можеш и сам да простиш на себе си.
За Пътя не се изисква смелост, а решение
И известна организация. Всеки човек е в състояние да го извърви, ако не целия, то поне част от него - своята.
- Разкажете за най-емоционалното ви преживяване с вашата приятелка, с която сте пътували заедно?
- По Пътя е невъзможно да се объркаш, толкова добре е обозначено накъде да се движиш. Навярно моята приятелка Силвана и аз сме единствените, които са изпуснали знак. И след доста път стигнахме малко село - без заведения, без хора. Накрая видяхме възрастен мъж, седнал край каменна ограда. С напевния си галисийски акцент ни обясни, че няма никакъв бар в селото и трябва да се върнем пет километра назад, където сме пропуснали отбивката. Не му повярвах - реших, че се шегува, за да си побъбри с нас. Приятелката ми обаче извади телефона си, включи всички навигационни системи и установи, че селянинът е прав. Направо рухнахме. Трябваше да помислим какво да правим, макар всичко да беше ясно: вместо предвидените 23 километра за този ден, трябваше да извървим 33. Седяхме край безлюдния път и не намирахме сили да станем. След известно време се поокопитихме. "Щом знаете накъде сте тръгнали, все ще стигнете", беше ни казал накрая старият галисиец през смях. И беше прав - и с думите, и със смеха си. Посмяхме се над собствената си залисия, а след двайсетина минути в тая пустош мина "паяк" за неправилно паркирани коли, качи ни на стоп и ни върна на Пътя. После на всяко кръстовище се вглеждахме внимателно в знаците, но нямаше страх, беше ни леко на сърцето. Знаехме, че по един или друг начин ще стигнем там, закъдето сме се отправили.
- Пишете главно криминално-исторически романи. Откъде този интерес към историческите загадки и как ги подбирате?
- Винаги съм харесвала книги със загадка. Те ме карат да търся отговора не само на въпроса кой, кога, какво е направил, но и също така как и защо е постъпил така. В това има и приключение, и психология. За мен те са примамващите в криминалните сюжети, а не насилието. Историческите факти пък са особено магически, защото в забързаното ни всекидневие често забравяме за хората, съществували преди нас. А те са създавали изумителни неща и са носили много сила в себе си. Особено вдъхновяващо за мен, като писателка и испанистка, е когато открия пресечни точки в нашата и тяхната история. С времето преживяното, видяното и наученото се наслагват постепенно у мен, докато накрая се избистрят в герои и сюжети. Някак си взаимно се намираме и избираме.
- Чувствате ли се благословена с таланта си?
- Щастлива и благодарна съм, че имам възможността да съм разказвачка на истории. От малка съм искала да бъда тъкмо такава - както другите момичета си мечтаят да бъдат принцеси. Щастлива и благодарна съм още, че имам читатели, които винаги очакват следващото ми заглавие. Но никога не забравям, че това, което отнякъде или от някого ни е дадено като талант,
трябва да го обгрижваме с вяра
постоянство и труд.
- Вярвате ли, че изкуството, в частност книгата, може да направи хората по-добри?
- Изкуството и литературата ни разкриват нови светове и разширяват хоризонта на собственото ни битие. Не го правят по назидателен и императивен начин, а чрез образи, истории, идеи. Освен това могат да ни забавляват и наведат на интересни размисли. Определено смятам, че хората, които са в досег с изкуството и литературата, имат по-богато светоусещане и по-широк мироглед. Изкушавам се да вярвам, че това ги прави и по-добри.
- Кое е нещото, което най-много липсва на младите хора днес?
- Те са прекрасни. С всичките си подхлъзвания и залитания, те са дръзки и мислещи същества, на които се възхищавам. Ако им липсва нещо, то това е усещането за справедливост. В семейната среда и училището то донякъде им се изгражда, но в обществен и професионален план най-често се сблъскват с липса на коректив за измамата и подлостта. Натъкват се на "схеми" и непочтени игри. Затова или стават част от тях, или се обезсърчават. Обществото ни е голям длъжник към младите хора.
- Вярвате ли, че положителните мисли променят живота ни?
- Със сигурност. Те ни водят към разрешаване на проблемите, без да губим цялата си енергия в търсене на виновника за тях. Подтикват ни да изобретяваме нови начини за постигане на хубавите неща, към които се стремим, без да се обезсърчаваме от спънките и трудностите. Карат ни да виждаме неподозирани качества у другите. И в крайна сметка заживяваме по-пълноценно, а понякога и по-щастливо.
- Какъв ще е следващият ви роман и какво ви предстои в близко бъдеще?
- С голяма любов и много любопитство съм се потопила в проучванията за следващия ми роман. В него със сигурност ще има мистериозен случай за разплитане. Иска ми се повествованието да разкрива красиви и силни страни от българския дух - затова непременно ще включа епоха от миналото. Разбира се, няма да липсва и любов, може би този път дори ще е голямата любов. Междувременно с колегите от българската секция на AIEP, Международната асоциация на писателите криминалисти, замисляме крими уикенд - срещи на писателите на криминални романи с читателите. Няма да се ограничаваме само с автори на полицейски романи, а ще включим исторически, фентъзи и други жанрове, както видях, че правят нашите колеги в Хихон, Испания.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
