- Свалянето на ДДС-то ще има ефект, ако е съчетано с ясна секторна политика на държавата
Заговори ли се за промяна на данъците, значи мирише на избори. Това се случва всеки път в последните 30 години, когато държавата ни е на финансов кръстопът. Мнозина прогнозираха, че заради епидемията от коронавирус, повишения в резултат на марките рейтинг на кабинета и задаващото се лято, надпреварата за вота в края на март 2021 г. ще започне чак наесен. Но сам премиерът Бойко Борисов удари изборната камбана, поемайки "политическия риск" да свали ДДС за ресторантьорския и развлекателен бранш на 9%, колкото е и за туризма. При това -
напук на мнението на финансовия министър
Владислав Горанов, който бе категорично против.
Какви ще са ползите от решението, ще видим догодина, когато са ясни приходите и разходите в хазната и когато се отчете туристическият сезон. Ако такъв изобщо има.
За едни решението е добро, защото дори да не свали цените, ще изсветли ресторантьорския сектор. Особено горди с него са авторите му - Патриотите, за които туристическият бранш е водещ електорат. За други обаче е недомислено. Потребителят вместо 100 лв., ще харчи 97 лв., коментира бившият финансов министър Симеон Дянков, според когото по-ниският данък не спасява туризма, а облагодетелства богатите.
Истината е, че отвързването на ДДС каишката има двояк ефект. От една страна, отваря кутията на Пандора. И дава възможност на всеки сектор да изтъква своята специалност, за да иска по-ниска ставка. На първо място са родните производители на храни от първа необходимост, които с основание питат защо водката в бара е с 9% ДДС, а хлябът - с 20 на сто. Сякаш, за да парира недоволствата, премиерът Борисов обяви, че ще удовлетвори и още едни искания - на издателите. И книгите също ще са с 9% ДДС. Мярката със сигурност няма да спаси бранша, който и без коронакризата от години е под вода, но е своеобразен реванш към творците, оставанали забравени от други приоритети покрай пандемията. На фона на задаващата се чудовищна световна криза
духовната храна ще остане лукс
- насъщната ще я изяжда. По тази причина издателите на книги вече обявиха, че спират отпечатването на българска литература. И залагат само на преиздаване на касови заглавия. Те поне носят някой лев.
На принципа на доминото спорът довлече и политически спекулации. В тях по навик Корнелия Нинова бе първа. Както винаги, тя смеси държавните дела с личната си предизборна битка за лидер на БСП. И нацупено обяви, че отдавна искала по-нисък ДДС за какво ли не, но Борисов не й обръщал внимание. Затова сега ще предлага 5 на сто данък - и за храна, и за илачи, и за други неща.
Факт е обаче, че намаляването на ДДС в днешно време изглежда повече от логично като мярка в помощ на бизнеса - и малък, и голям. Защото от години предприемачите дават за пример повечето страни в Европа, в които ставките са диференцирани. И по този начин държавата стимулира конкретни отрасли и сегменти на пазара. Проблемът при нас е, че секторният анализ липсва, няма и държавна стратегия какво занапред ще е приоритет. И ако намаляването на ставките за рестораньори и издатели изглежда като пожарна мярка срещу фалит на цели браншове, то логично е веднага след подобно решение да се отвори широкият обществен дебат кои сектори са следващите, които трябва да бъдат подкрепени с подобна мярка. Иначе начинът, по който се случва в момента, оставя впечатлението за хаотичност в решенията на управляващите. И за предизборно
развързване на кесията
В този дебат най-подготвено отново се оказа ДПС, което втора година настоява за програма за догонващо и ускорено развитие. А по време на коронапандемията формулира и необходимостта от секторни анализи, на база на които да се вземат стратегически решения за развитие на икономиката ни. Още преди година ДПС в лицето на народния представител Делян Пеевски предложи 5% ДДС за хляба и по-ниски ставки за лекарствата. Настоя и за безплатни детски градини. Днес тези мерки са повече от необходими, за да си стъпят семействата на крака. Както показват анализите на БНБ, домакинствата са стопили белите си пари за черни дни, за да оцелеят по време на изолацията. И днес имат не по-малка нужда от кафенета и ресторанти, за да се справят с живота.
С отварянето на дебата за ДДС Делян Пеевски, Мустафа Карадайъ и Йордан Цонев депозираха в Народното събрание проект, с който предлагат 9% ДДС за "храни, предназначени за деца до 3 години, и детски фармацевтични продукти, включително памперси". Законът им предвижда и 9 на сто ДДС за "настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани". Това също е свързано с много семейни бизнеси.
Безспорно, визията за данъците ще влезе във всяка предизборна платформа, а с най-голям интерес се чака програмата на ГЕРБ. Последните 10 години бюджетът стъпва на увеличени данъчни постъпления, главно от косвени налози. Затова и преди всеки вот Горанов не даваше и да се продума за сваляне на ставките. Напротив, обръщаше дебата в посока стабилност на икономиката, гарантирана от непроменени налози. Времето на константите обаче приключи с коронавируса и кризата. Оттук нататък партиите би трябвало да си дават сметка, че
на дневен ред излизат социалните мерки
и икономическите лостове първо за оцеляване, после за развитие.
Популизмът може да постави под риск икономиката занапред, но консерватизмът може да срути и бизнеса, и правителството още сега.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
