- Д-р Андреева, изминаха 100 дни от началото на мандата ви, какво успяхте да свършите за това време?
- Това време беше много тежко, нямаше ден, в който да не беше необходима нашата намеса или започването на промени. ГЕРБ непрекъснато твърдяха, че много добре се усвояват средствата от Европейския съюз (ЕС). В Министерството на здравеопазването (МЗ) нищо не беше свършено по проекта "Спри и се прегледай" - проект, който е стартирал 2009 г. и трябва да приключи до края на тази. На нас ни оставиха да прегледаме 400 000 души за онкологични заболявания за 5 месеца, което няма как да стане. Не мога да не се ядосвам, че ще загубим пари и хиляди българи ще са се разболели по-сериозно, вместо да се лекуват навреме.
Твърдеше се, че и актуализацията на държавния бюджет е ненужна и непрозрачна. Но на нас ни трябват само 4 млн. за фонда за деца, защото 6-те милиона, колкото бяха заделени, няма как да стигнат за годината. Все пак най-важното, което свършихме за 100 дни с екипа ми, е изготвянето на Националната здравна стратегия. Нейната липса освен че предполага хаотично развитие и застой на сектора, щеше да доведе до провал и във финансирането на здравеопазването от ЕС през следващия програмен период. С други думи, преди да се заемем със спешната помощ, трябваше да окажем спешна помощ за целия сектор.
- Кои са основните приоритети в стратегията?
- Първият е спешната помощ, там предвиждаме да променим начина на специализация и работа, да подобрим кадровата обезпеченост, да направим равномерно разпределение на центровете в страната, да обновим апаратурата и линейките. Вторият е развитието на човешките ресурси, идеята ни е веднага със завършването на образованието и започването на работа при младите лекари да стартира и тяхната специализация. Едната възможност е това да става без изпит - на база успеха от следването. Друга идея е превръщането на областните и университетските болници във високотехнологични центрове. Профилактиката също е приоритет.
- Какви иновации ще има във високотехнологичните болници?
- В сферата на онкологията например във всички големи клиники ще има пет-скенери и лаборатории за туморни маркери. Освен във Варна ще купим циклотрон за Александровска болница и за Пловдив. Целта е всички университетски болници да са на едно ниво. Така хората няма пътуват, а и ще се избегнат предпоставките за появата на списъци с чакащи.
- Ще се създаде ли и детска болница?
- Да, вече сме разработили проект заедно с екипа на "Св. Марина" за създаването на детска "Дисни болница" във Варна. Там ще се съсредоточат всички детски отделения в областта, говорихме за създаването на нещо подобно и в Александровска болница в София. Но ми се иска да има и в Бургас, Пловдив, евентуално в Стара Загора. Средствата ще са не само от еврофондове, но и от националния бюджет.
- Какви профилактични програми ще разработите?
- Детските програми са основен приоритет. Едната, върху която работим, е за скрининг на диабет, както и за изграждане на регистър не само за деца, но и за възрастни. Ще прегледаме и онкорегистъра, за да може информацията да се обновява по-добре. От догодина ще започнем да разработваме и регистри на хепатитите, сърдечно-съдовите заболявания, недоносените бебета. До средата на 2014-а ще е готова и информационната система по трансфузионна хематология.
- На колко пари от Европа за здраве можем да разчитаме през следващия програмен период?
- От ЕС ни предупредиха, че за тях секторът е рисков за финансиране, защото има проблем с оптимизацията му - нищо сериозно не е правено през последните години. Желанието ни е да се отдели сериозен ресурс и ще направим всичко възможно - ще сме готови с концепцията за спешната помощ и високотехнологичните болници до края на годината.
- С тези пари ли ще се изградят филиали и медицински центрове, където няма болници?
- Да, сега с общините правим карта на спешната помощ в България. До края на октомври трябва да знаем потребностите не само от нови линейки и апаратурата, но и от филиали. Вече сме готови и със списъка на общинските болници, които ще се финансират от държавата. Те ще са 50, а финансовият ресурс, за който се борим за 2014 г., е 6 млн. лв.
- Колко болници ще се доизграждат, а колко ще се трансформират в медицински центрове?
- Трудно ми е да кажа без информацията на общините. Спускането на административни решения отгоре надолу не е правилният път. Сега може да ни се струва, че някъде е нужна болница, но ако там се изгради добър спешен център, може да се окаже, че няма. Мислим и някои спешни филиали да станат отделения. Сега те ползват консултации от колеги в болниците, но лекарите не получават заплащане за това. Щом филиалът се интегрира, няма да е така, дейността ще се обезпечи чрез МЗ. Там, където няма болници, ще се преценява дали да се прави филиал на спешна помощ или ДКЦ с 10 легла за стационарна помощ. Такъв район е Бобов дол - няма болница, а е рисков заради мините. Пирдоп също.
- А промени в Закона за здравно осигуряване - в модела на финансиране на болниците например?
- Основните предложения тук ще дойдат от НЗОК, защото тя работи с парите от вноските ни. Идеята е да въведем единни правила, на които болниците трябва да отговорят, за да сключат договори с нея. Изискванията ще са не само документални, но ще засягат и обезпечеността с апаратура, с кадри. В момента не е тайна, че дипломи на лекари странстват на 6-7 места, за да се подписват договори с касата, но реално присъствие на лекари няма. Новите изисквания ще се разпишат в закона. Със сигурност промените ще доведат до напрежение в системата, защото поне 50 болници няма да могат да отговорят на тези условия. Изискванията, разбира се, ще бъдат различни според нивото на болницата.
- Ще се пресече ли и нелоялната конкуренция, защото сега на теория всички болници имат еднакви задължения, но реално само някои ги спазват?
- Да, ще въведем по-строги правила за спешността - какви специалисти трябва да има в графика, за да сме сигурни, че се покриват 24-часовите дежурства.
- Ще се махнат ли регулативните стандарти?
- За нашия екип е неприемлив начинът, по който се правят лимитите за болниците. Примерите за лечебни заведения, които имат една дейност за годината и орязан бюджет с 20-30% за другата, са много. На никого не му е ясно как се правят тези бюджети, затова ще въведем ясно разписани правила за формирането им. Но истината е, че са давани разрешения за откриване на болници без никаква сметка и мисъл. Това трябва да се спре и да се въведат правила за работа с касата.
- Вие издадохте ли разрешителни за нови болници?
- Не, и преди да е готова здравната карта, това няма да се случи.
- Ще има ли повече направления за специалист и изследвания?
- Да, защото ще има по-голям контрол. При разговорите ни с колегите от доболничната помощ не се искаха повече средства. По-скоро те поставиха въпроса, че не може 80% от пациентите да се препращат към болниците и специалистите. В другите страни повечето хора се обслужват от общопрактикуващите лекари. При нас от 100 преминали 60 пациенти са с направление за специалист или болница. Джипитата трябва да поработят върху квалификацията си и да поемат по-сложни случаи, мисля, че и това ще стане.
- Какъв бюджет чакате за догодина? Интензивните грижи и ин витрото ще се върнат ли в МЗ?
- В МЗ ще се върнат ваксините и ин витрото. Мерките, които предложихме на премиера, бяха оценени и съм убедена, че за следващата година ще се намерят повече средства за спешната помощ, психиатриите и връщането на двете дейности в МЗ. Смятам, че ще получим допълнително над 50 млн. лв.
- С колко ще увеличите заплатите?
- В спешната помощ с 10%, а в психиатриите с 20%, но ако имаме повече средства, може да има още едно увеличение на заплатите в спешната помощ. Всички допълнителни средства ще пренасоча към лечебните заведения. Държавните болници са тежко задлъжнели, 3 пъти са нараснали просрочените им дългове за последните 4 г. Сега са 90 млн. лв., а през 2009 г. са били 36.5 млн. лв. Общите задължения на болниците са около 350 млн. лв.
- Какви са причините за дълговете?
- В най-тежко състояние са най-работещите болници. Смятам, че основният проблем е недофинансирането на системата, не управлението. На места има и лош мениджмънт, но това са частни случаи. Затова винаги съветвам колегите да не разчитат само на приходи от МЗ и НЗОК, да търсят пари по европрограми. Болниците, които си сътрудничат с други държави, се развиват добре и са на печалба.
- Планувате ли тогава да се въведе доплащане или задължително допълнително осигуряване?
- Доплащане - категорично не. Но задължителното допълнително осигуряване за мен е много здравословно и глътка въздух за системата. За съжаление на този етап няма как да стане. Много трудно ще върнем доверието в системата, а с него и желанието на хората да отделят повече пари за здраве. Спомняте си, че през 2010 г. резервът от 1.4 млрд. лв. на НЗОК, който беше заделен точно за това, ГЕРБ даде на двама души - Дянков и шефа на БНБ.
- Ще се въведе ли нов модел за финансиране на онколекарствата?
- Много е рисковано да се правят резки движения, защото ако създадем и временен вакуум, е възможно да оставим пациенти без животоспасяващи медикаменти. Помните, че подобен хаос беше създаден преди 2 г. Засега онколекарствата остават в касата, тя ще прави договарянията на цените, а болниците - търгове. Но ще има по-голям контрол. Искаме обаче да въведем промени при паралелния износ. Заради ниските цени на някои лекарства те масово се изнасят и липсват на пазара. Затова мислим, преди да се пристъпи към експорт, търговците да уведомяват комисията по цени и реимбурсиране, а тя да дава разрешение. Така ще се погрижим и на нашия пазар да има нужните медикаменти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
