Какво се крие зад разправиите в Реформаторския блок? Промъкна ли се между Сцила и Харибда кабинетът на Орешарски? Какъв е изходът от политическата криза? Ще изхвърлят ли скандалите с Волен Сидеров "Атака" от играта? Ще остане ли БСП монолитна? Научи ли се ГЕРБ да бъде опозиция? "Стандарт" потърси отговор на тези въпроси от социолога Юлий Павлов от Центъра за маркетинг и анализи.
- Г-н Павлов, какво виждате бъдещето на Реформаторския блок след последните драми със "Синьо единствено" на Надежда Нейнски?
- Реформаторският блок е сбор от неуспели партии, които сега се опитват, събрани заедно, да минат бариерата. Те са неуспели по различен начин - някои за малко не влязоха в парламента като ДБГ и ДСБ. Други са минали с лекота 1% - СДС и "Свобода и достойнство". Но има партии, за които биха гласували само роднините на лидерите им, като т.нар. "Синьо единство" или земеделците. Въпросът защо "Синьо единство" беше включен в Блока, няма смислен отговор. Но след като беше приет, начинът, по който ги изключват, е абсолютно недемократичен. Виждаме, че макар и без Иван Костов, се действа по костовистки и се демонстрира болшевишко мислене. Нали уж решенията при тях щяха да се взимат с консенсус? Посланието към останалите по-малки партии в Реформаторския блок е: "Като говориш с мен, ще мълчиш".
- Правителството на Орешарски изглеждаше притиснато до стената, но се окопити с приемането на бюджета и оредяването на протеста.
- Не мога да се съглася, че е имало вероятност протестът да свали правителството. Поначало протестът беше най-масов и с най-голяма обществена подкрепа първите дни. След това стана пренасочване на недоволството към оставка на правителството. Тези протести сами се изтощиха, тъй като не родиха алтернатива. С все по-ясната роля на няколко партии в организацията им и гражданското участие понамаля. Общественото мнение е разделено. Ключовият въпрос е кога да бъдат следващите парламентарни избори. 25-30% искат извънреден вот сега, още толкова настояват да бъдат през май заедно с европейските, а останалите предвиждат пълен мандат за кабинета.
- Все пак политическата криза е в разгара си. Какъв изход виждате от нея?
- Основният проблем на правителството не са протестите, а това, че е кабинет на малцинството. Коалицията между БСП и ДПС няма парламентарно мнозинство, а с такава подкрепа е много трудно да се управлява. Другият проблем е, че управляващите зависят ако не за прокарването на закони, то поне за кворума от една ксенофобска партия, която не е приемлива за нашите партньори в Евросъюза. Зависят от "Атака" и за преодоляване на президентското вето. Поради тази причина международните ни партньори намират ситуацията с кабинета и парламента по-скоро за временна. Според мен най-разумното решение би било да се проведат избори "2 в 1" през май, но управляващите не са склонни на такъв вариант. Най-вероятно европейските избори ще послужат като тест доколко правителството се ползва с народната подкрепа. Политици от БСП и ДПС вече заявиха, че ако те спечелят по-малко от половината мандати за Европарламента, които общо са 17, най-вероятно ще се стигне до парламентарни избори наесен.
- Двама депутати напуснаха ГЕРБ и се появиха прогнози, че ще заменят "Атака" като опора на БСП и ДПС. Реалистичен ли е този сценарий?
- Двама са малко, но ако напуснат още двама-трима, бройката ще бъде достатъчна, за да се гарантира кворумът и да не зависи от "Атака". Дали ще се стигне дотам, никой не може да каже. Някои от депутатите на ГЕРБ очевидно са били включени в листите с идеята, че за тях има определени компромати и разследвания, и те могат по-лесно да бъдат държани на каишка. Проблемът е, че ръцете, които държат каишката, могат много лесно да бъдат сменени и тя да бъде поета от някой друг кукловод. Може би това се случва с тези, които напускат групата на ГЕРБ. Възможно е да има и други техни депутати в същата ситуация. Предстои да видим. Ясно е, че подобно развитие би освободило управляващите от зависимостта от "Атака".
- Как се справя ГЕРБ като парламентарна опозиция?
- Те се оказаха абсолютно неподготвени за ролята си на парламентарна опозиция. Очевидно не очакваха, че това ще им се случи. Няколко месеца опитваха различни ходове - ту напускаха парламента, ту се връщаха. В края на есента все пак в ГЕРБ напипаха своята опозиционна ниша, даже постигнаха и един успех - запазването на тоталната забрана за пушене. Може би през 2014 г. ще наблюдаваме едно все по-умело опозиционно поведение на партията на Борисов. Имаше и случай, в който всички партии, независимо дали подкрепят кабинета или не, се обединиха около решението партийните субсидии да не се намаляват освен символично.
- Имаме само една опозиционна сила в НС. Това не затваря ли парламента и не го ли прави непромокаем за граждански интереси?
- Причината не е в това, че опозиционната група е само една, а че ГЕРБ са партия със силна йерархична структура. При тях самостоятелните решения на депутатите са много малко. Някоя гражданска структура, за да прокара свое искане, трябва да се обърне към ръководството, ако не и направо към лидера.
- Въпреки че е под силен натиск и критики, БСП стои монолитна и дори води в социологическите проучвания? На какво се дължи това?
- Още на изборите БСП постигна нелош резултат. Бойко Борисов твърди, че ГЕРБ е спечелил вота, но това е така само формално. БСП и ДПС общо имат 1,3 млн. гласа срещу 1,1 млн. за ГЕРБ. БСП и ДПС не можеха да се явят в коалиция, но беше ясно, че двете партии ще управляват заедно, ако имат тази възможност. Техните избиратели са гласували именно за такова управление. Гласоподавателите на "Атака" са били против и срещу ГЕРБ, и срещу БСП. Затова партията на Волен до голяма степен е предала този вот, като подпомага правителството на малцинството. След изборите в ролята си на управляваща партия БСП се стабилизира след краткотрайните вълнения около ДАНС. Партийната опозиция се укроти и столетницата е достатъчно стабилна. Всички изследвания показват, че БСП има малка преднина пред ГЕРБ. Третият сигурен участник в следващия парламент е ДПС. Оттам нататък Реформаторският блок е с противоречиви резултати - между 3 и 8%. Само четири са вероятните участници в НС и затова обществото не е особено ентусиазирано за предсрочни избори. Очертава се същият парламент като сегашния, евентуално със смяна на управляващите.
- Как гледате на дуета между ГЕРБ и Реформаторския блок - ту се карат, ту се сдобряват?
- Не може да се говори за предизборна коалиция между тях. Но след изборите Реформаторите няма да имат друг избор, освен да подкрепят ГЕРБ, при хипотезата, че заедно имат над 120 депутати. Има ли в България политици, които не се стремят към властта? Дори и да допуснем тази противоестествена хипотеза, как ще постъпи ЕНП? Дали няма да скръцне със зъби на ДСБ и СДС, които са техни членове, и да ги накарат да подкрепят братската партия ГЕРБ. Борисов е по-честен, защото нарича нещата с истинските им имена. Те са обречени да бъдат заедно, независимо дали в управлението или в опозиция.
- Възможно ли е кампанията срещу "Атака" със снимките от Куба да е прицелена към свалянето им от ролята на балансьор?
- В България има доста партии, които са кандидати за националистическата ниша, а непрекъснато се появяват и нови, смятайки, че ще постигнат успех. Което не е толкова лошо, защото националистическият вот ще се разпилее и вероятно в парламента няма да влезе нито една патриотична формация. Това не бива да се изключва като вариант. Ролята на "Атака" ще намалява и в един момент БСП и ДПС с облекчение ще разберат, че повече не се нуждаят от тяхната подкрепа. Кампанията срещу "Атака" засега е чисто медийна. Това е огън, който бие встрани от целта. Скандалното не е, че Сидеров и компания са били на посещение някъде и са отишли на плаж.
Проблемът е в представата за света, която ни сервират. Свят, в който лошият империализъм се стреми да експлоатира малките държави, а такива герои като Куба се борят с колониализма. Това е невярна и безнадеждно остаряла представа от времената на СССР и Варшавския договор. Проблемът е ксенофобията и расистките изявления, за които Сидеров нееднократно е осъждан. Това се забравя и той се критикува за поведението си на застаряващ плейбой.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
