Болниците висят със 144 млн. за лекарства

Търговците искат процент от парите на НЗОК към болниците да отиват за медикаменти

Болниците висят със 144 млн. за лекарства | StandartNews.com

София. Над 144 млн. лв. са просрочените задължения на болниците към дистрибуторите. Това сочат данните на Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ). Клиниките бавят разплащанията средно с 200 дни, въпреки че по закон имат два месеца. В някои случаи забавянията стигат и до година.

Основните длъжници на търговците са държавните и общинските клиники. Забавяния на плащанията има дори и след превеждане на месечните средства от касата към болниците. Заради огромната междуфирмена задлъжнялост, дистрибуторите се принуждават да прибягват и до непопулярни мерки.

"Спирането на доставките към което и да е лечебно заведение не е плод на еднократно забавяне на плащанията, а на продължителен период от време", обясниха от асоциацията. Завеждането на дела срещу болниците е друга от мерките, до които те прибягват, за да съберат борчовете си.

Една от основните причини за натрупаните задължения на болниците е хроничното недофинансиране на системата. Забавянето на разплащанията от касата към клиниките, което се получи в края на миналата година, също оказва влияние върху възможностите на болниците да се издължават.

За да се реши проблемът с междуфирмената задлъжнялост, търговците на едро с лекарства, ще искат законодателни промени. Настояваме да се обвърже разплащането на здравната каса с болниците, с това на клиниките към нас, обясниха от асоциацията. На практика това означава определен процент от средствата, които болниците получават от НЗОК, да отива регулярно и за медикаменти. В момента основната част от приходите се дават за заплати на лекарите. Освен това от БАТЕЛ искат държавата да определи и кои са стратегическите дистрибутори, с които да се правят разплащанията. Затова търговците искат и широка обществена дискусия по темата.

Таня Андреева: Болниците ни са много

На седем милионна България 400 болници са прекалено много. Това каза министърът на здравеопазването Таня Андреева пред БНТ. Според нея, ако има болница, която може да окаже пълен обем качествена помощ, не е нужно на 20 км да има още една. Засега обаче министерството няма план как да промени ситуацията.
Всички болници, които са в тежко финансово състояние, изработиха оздравителни планове, обясни още Андреева. Според нея обаче при предишното правителство около Русе, Враца и Монтана е имало привилегировани болници, които са получавали повече ресурс. Андреева заяви и че не иска НЗОК да се превръща в платец на лекарства, а разходите по това перо трябва да се ограничат.

Вето на закона за хапчетата

Вето за промените в закона за лекарствата наложи президентът Росен Плевнелиев вчера. То беше поискано от Движение "България на гражданите". Причина за острата реакция на държавния глава стана затягането на паралелната търговия с медикаменти. Според него промените не създадат условия за равнопоставеност на всички износители. Според председателя на парламентарната комисия по здравеопазване Нигяр Джафер обаче това не е така. Странно е тълкуванието, че се засягат нечии интереси, ако това е истина, президентът трябва да заяви чии са те, заяви в отговор тя. Според нея правата на българските пациенти са накърнени от мащабите на паралелния износ в момента.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай