Лекарите в системата вземат по-малко от колегите си в "Спешна помощ", признава д-р Николай Андреев
Една от малко познатите системи в здравеопазването е тази по трансфузионна хематология. Зад сложното име се крие цялата мрежа за снабдяване с кръв на клиниките, без която на практика те не могат да работят. Преди броени дни в София се проведе 55-ата Национална конференция по трансфузионна хематология. На нея специалистите обсъдиха проблемите в системата и предложиха техните решения. Какви са те? Пред "Стандарт" разказва д-р Николай Андреев, директор на Националния център по трансфузионна хематология. Тази институция е и начело на трансфузионната система в страната, която е изцяло държавна собственост.
Липса на достатъчно кадри, ниски заплати, остаряла апаратура, недостатъчно финансиране и обучение. Това са едни от основните проблеми пред системата за трансфузиология и хематология в страната, според д-р Николай Андреев.
Общо 140 лекари, 199 медицински сестри, 191 медицински лаборанти и 30 биолози работят в петте държавни центъра страната.
В София обаче се търсят още 30 души
а в Стара Загора - трима. Незаетите места са за лекари, сестри и лаборанти. Недостиг на кадри има и в 23-те отделения по трансфузионна хематология в страната, където работят 48 души. Минималното изискване е в тях да има поне по двама лекари. В 4 обаче има само по един. "Какво да правят колегите там, кое да вършат по-напред - преглед на кръводарители, имунохематологична диагностика на пациентите, тестове за съвместимост, консултации по отделенията, контрол на качеството?", чуди се д-р Андреев.
Една от основните причини за липсата на кадри е ниското възнаграждение в системата. В момента основната заплата на начинаещ лекар в тези звена е 690 лв, на лекар със специалност 740-800 лв., а на медицински специалист 550-600 лв., казва д-р Андреев. Според него е уместно заплащането да бъде аналогично поне на това в "Спешна помощ". След последните увеличения там заплатите вече са около 1000 лв.
В същото време кръвните центрове за извършените имунохематологични изследвания
генерират около 2 млн. лв. на година
"Всички тези средства потъват в националния бюджет, без да се отдели нито лев за допълнително възнаграждение на персонала, който ги е извършил", казва д-р Андреев.
Въпреки липсата на адекватно финансиране оказва се, че центровете работят и "про боно" за някои некоректни болници. "Има клиники, на които се предоставя кръв, но те не заплащат за нея", признава д-р Андреев. Заради това към момента на трансфузионната система се дължат близо 3 млн. лв.
Друг проблем в центровете е апаратурата, която е за смяна. Много от апаратите са отпреди 15 г. "Транспортните средства също са остарели, има и неподходящи коли, които са без климатик", разкрива д-р Андреев. Според него са нужни нови автомобили, включително и високопроходими. Също така апаратура за вирусна инактивация на определени заболявания, за да е сигурен за пациентите крайният продукт. В момента заради липсата на определени технологии нашите кръвни продукти
отговарят на минималните изисквания за сигурност
"За подмяна и дублиране на апаратурата, транспорта, поддържане на сграден фонд ще са необходими между 3 и 6 млн. лв. годишно до 2020 г.", пресмята д-р Андреев. Общо за вдигане на крака на цялата система ще са нужни 36 млн. лв. за следващите 3 г. С тях трябва да се направят ремонти на центровете, да се въведе обучение при студенти и медицински специалисти, да се въведат специални технологии при диагностиката на кръвта за трансмисивни инфекции и вирусна инактивация на част от плазмата. Също така специалистите искат да се сложи цена на единица кръвна съставка и да се връщат средствата от плащането за извършените изследвания от болниците в системата. "Само по този начин ще се повиши качеството и безопасността на произведените кръвни съставки и системата ще продължи да работи", категоричен е д-р Андреев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
