15 г. няма политическа воля да се сложи ред в хаоса
В навечерието на парламентарните избори страната ни е на прага на ново управление и възможности за промени. Затова "Стандарт", заедно с БАН организира и 4 SOS дебата за това какъв курс трябва да поеме България. Една от горещите теми, които ще дискутираме, е за здравеопазването. Днес поставяме на фокус болничната система.
Болничната система у нас има много особености, за съжаление повечето негативни. Липса на високи технологии, лекари и медицински сестри, генериране на свръххоспитализации за сметка на все по-кратък престой в клиниките и неизлекувани пациенти, нелоялна конкуренция, неравномерен достъп до лечебница са сред основните недостатъци на болничната система у нас. Всички те са следствие на недовършената здравна реформа, която започна в края на 90-те години. С промените тогава се разреши създаването на нови болници, без това да се обвърже с нуждата на хората от тях. Така за изминалите 15 г. у нас се нароиха стотина частни клиники и се оформи паралелна система към вече съществуващата от общински и държавни структури. На пръв поглед в това разрастване няма нищо лошо, но не е така, защото то става безконтролно. За да работят новите болници, трябва да намерят персонал и пациенти. Това обаче са същите медицински кадри и болни, които сме имали и досега. Броят на лекарите е около 28 000, на медицинските сестри около 32 000, на населението около 7 млн., но всички са с тенденцията да намаляват. Така се стига до феномена, когато един и същи пациент минава през 3 болници, за да генерира приходи, а остава неизлекуван. Както и един и същи лекар да работи на 3 места, без да може да е адекватен на нито едно от тях.
За свръххоспитализациите принос има и неработещата извънболнична помощ, на която хората не могат да разчитат. Освен това новите болници се скупчиха в големите градове, а малките населени места съвсем се обезкръвиха откъм кадри и се наложи отделни клиники или дори цели общински болници да затворят врати, оставяйки хората в региона на самотек. От тази система не са доволни нито болните, нито медиците. За съжаление тя обслужва добре немалко корпоративни интереси. Доказателство за това са и новите 8 болници, които се появиха тази година за първите 8 месеца. С тях броят на клиниките стигна 350.
Друг голям проблем на болничната система е сбърканото й финансиране. От една страна, средствата в нея са малко, от друга - не се разпределят правилно. Огромна част от клиничните пътеки, по които плаща касата, са недофинансирани. Разликата при тях остава за сметка на болницата или пациента. Затова тези специалности - като педиатрия, инфекциозни болести, спешни състояния, са оставени на държавните клиники. В същото време има дейности, които касата плаща много добре. Сред тях са инвазивната кардиология, кардиохирургията, очни операции, онкологията и диализата. Затова все повече става и броят на частните болници с подобен предмет на дейност. Заради липсата на финансиране на грижите за долекуване и рехабилитация редица пациенти след инсулти, инфаркти и онкологични заболявания няма къде да се възстановят. Няма и кой да помогне на хората с рак в терминален стадий.
В същото време контролът над качеството и финансирането е нулев. Здравната каса няма потенциал да следи за лечението и плаща по няколко пъти за едни и същи изследвания и процедури на пациент. Цените, на които финансира медицинските изделия, са двойни, а отстъпки за лекарствата, които плаща, все още не са въведени.
За да се коригират тези изкривявания на болничната система, трябва да се предприемат серия от промени. Немалко от тях се предлагат от поредица здравни министри, но не се приемат от депутатите. Сред мерките са откриване на нова болница само ако има нужда от нея в региона, възможност здравната каса да сключва договори само с клиниките, които задоволяват нуждите от лечение, а не с всички, преостойностяване на медицинските услуги, замяна на клиничните пътеки с диагностично-свързани групи (ДСГ) и демонополизация на НЗОК.
Кадрите ни се изплъзват
Д-р Иван Светулков, председател на Националното сдружение на областните болници
Доста неща трябва да се променят в здравната ни система, но няколко са основни. Първото е броят на болниците. Не казвам, че той е голям или малък, но трябва да бъде регулиран, така че във всяка болница да има добър и качествен колектив. Ако лекарите останат и се развиват тук, ще имаме добро здравеопазване. Ако избягат, това няма как да стане. В момента обаче болниците разполагат с лекари, които работят на няколко места, защото търсят допълнителни доходи, а мотивацията им за работа е слаба. Трябва да се направи така, че всеки да има интерес да се труди на едно място и там да дава най-доброто от себе си. Защото, ако един лекар работи в 3 болници и консултира, не може да бъде във форма. Този проблем влече много въпроси след себе си, най-вече за начина на финансиране.
Основният проблем, който съвсем скоро ще изпитаме на гърба си, са кадрите. Областните болници са много ухажвани от частните, а ние не можем да бъдем конкурентни, защото доходите ни са лимитирани в рамките на приходите от здравната каса. За да повишим мотивацията за работа на един лекар обаче, трябват поне 3 неща - прекрасни условия за труд, възможности за развитие и достойно заплащане. Затова моето лично мнение е, че трябва да се смени моделът на финансиране на болниците, като се мине към ДСГ. Защото клиничните пътеки не отразяват реално вложения труд и разходи за едно лечение. Трябва да се промени и осигурителната система, сега държавата не осигурява на пълната вноска групите, за които отговаря, а това не е справедливо. Освен това е нужно да има демонополизация на здравната каса - не може да има конкуренция при болниците, а при осигурителите да няма. Държавните болници са гръбнакът на здравеопазването и трябва да има специален режим за тях. Сега се получава така, че по закон всички сме равнопоставени в правата си, но не и в задълженията си. Държавните болници приемат тежките случаи, осигуряват 24 ч спешност, а частните и общинските болници - не.
Първо да се каже за какво стигат парите
Д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници в България
Трябва да се промени цялата здравна система, ако се реформира само една част, няма да има ефект. Факт е, че системата не функционира добре - все повече пари се наливат в нея, а недоволството нараства, както от страна на пациенти и лекари, така и от управляващите. Това е така, защото парите не отиват по предназначение. Освен това за сумата от здравни вноски, която се събира, се очаква всичко да е безплатно, но това не може да стане. Затова първо искаме да се направи реално остойностяване и да се знае какво може да се плаща за ресурса, който се събира в момента. Това, което не може да се плати от здравната каса, нека да се поеме от доброволни фондове или да се намерят други начини, по които да се финансира, но да е ясно какви са те. Защото сега хората отново плащат, но директно от джоба си. Освен това парите трябва да се разпределят по строго определени правила, като се създадат диагностични и терапевтични матрици за всяка процедура в медицината. Тогава ще се види, че апандиситът в една провинциална болница струва точно толкова, колкото и ако се лекува в "Пирогов". Само тогава няма да има шуробаджанащина и няма да се отделят средства за частни болници от касата, преди те да са създадени. Не трябва и да се злоупотребява с нивата на компетентност, тъй като сега се създават условия за нелоялна конкуренция. Изработват се стандарти, на които не може да отговори почти нито една болница. Когато те станат закон, определени структури трябва да излязат от играта за сметка на други. Заличавайки дадени болници обаче, се отказва помощ на хората и се създават допълнителни условия за неравенство в достъпа до лечение. А неравенствата и в момента са огромни.
Публично-частното партньорство е ключът
Д-р Явор Дренски, председател на Националното сдружение на частните болници
Необходимо е изработването на единна концепция за болничната помощ в контекста на визия за развитието на здравеопазването. Само така ще се спре напразното наливане на средства в една нереформирана и неефективна система. Приоритетните направления според Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) са следните:
1. Приемане на законови промени, гарантиращи над 95% събираемост на здравните вноски.
2. Справедливо остойностяване на медицинската дейност и труда на медицинските специалисти.
3. Въвеждане на диагностично-свързаните групи.
4. Преструктуриране и реформиране на болничната помощ с помощта на публично-частно партньорство и приватизация.
5. Раздържавяване на НЗОК и регистрирането й като независима обществена институция. Изваждане на бюджета й от консолидирания бюджет.
6. Осигуряване на професионални и финансови стимули за специализация и работа в България на новозавършили и млади лекари.
7. Равнопоставеност между лечебните заведения и отменяне на дискриминативните нормативни актове и практики.
Системата има нужда от по-малко централизиран контрол, планове и лимити и повече свобода за пациентите. Те трябва да могат да избират къде да използват здравните услуги, за които са плащали. Държавата има своите задължения и трябва да изпълнява тях - да финансира болници в отдалечени райони, структури за долекуване и хосписи, лечебни заведения за социално слаби граждани. За нас, като инвеститори, най-важно е да виждаме стабилност, приемственост и последователност в системата на здравеопазването, както и възможности за сътрудничество на държавно ниво. Частната инициатива е градивен партньор на държавата. Ние имаме експертиза и умения, които чрез публично-частно партньорство да доведат до оптимизиране на разходите, повишаване на ефективността и най-вече качеството за пациента. За пореден път да декларирам, че НСЧБ е готово да участва с експертния си капацитет в процеса на изработването на единната концепция и инструментите за нейното внедряване и прилагане.
Е-здравна карта ще спре източването
Д-р Валентин Игнатов, председател на Асоциацията на университетските болници
Проблемите в болничната помощ са много. Един от най-съществените е недофинансирането на клиничните пътеки, тъй като болниците се издържат предимно с тях. Министерство на здравеопазването (МЗ) е свело до минимум финансирането на държавните болници и на практика те нямат друг източник на приходи освен НЗОК. В същото време анализът ни показа, че университетските болници губят средства най-вече от интензивните грижи. Между 10 и 60 000 лв. струва един такъв пациент на клиниката, а здравната каса плаща не повече от 2-3000 лв. Затова ние смятаме, че трябва да се предприемат следните промени:
1. Да се определят болниците с национално значение. Това трябва да са 6-10 високотехнологични структури, без значение каква е собствеността им.
2. Да се въведе равнопоставеност между частните и държавните болници в дейността им. В момента има нелоялна конкуренция, тъй като държавните са принудени да работят основно спешност, а тя е губеща, за разлика от частните.
3. Да се направи реално остойностяване на процедурите и да се въведе електронна здравна карта. На нея ще се отбелязва какви процедури са правени, а застрахователите или осигурителите ще ги покриват. Така всеки пациент сам ще може да контролира дали има злоупотреби. Ако един човек види, че плаща за гастроскопия, която не е получил, той ще възрази веднага. По този начин дори ще отпадне нуждата от проверки на НЗОК.
4. Нужно е да се обособят болници за долекуване и рехабилитация, както и финансиране за дейността им.
5. Трябва да се демонополизира здравната каса.
6. Също така държавата да дава пълните вноски за групите, които осигурява, както и да осигури финансиране на услугите за здравно неосигурените.
7. Ако се закриват болници, да не се оставят отдалечените региони без медицинска помощ. В тези места като Девин трябва да се поддържат защитени болници.
8. Крайно време е да се обърне внимание и на специализацията на младите лекари. В момента условията не са добри и те напускат сраната.
9. И накрая не трябва да забравяме, че каквото и да говорим, винаги става дума за пари. Средствата за здарвеопазване у нас са много малко, затова трябва да се отделят повече.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
