За първи път от 4 г. насам болничният пазар е в застой. Традиционният ръст на парите на клиниките е под въпрос, а заявките за рестриктивни промени като че ли отложиха и интереса на частните инвеститори в сектора.
1 нова болница, 1 затворена и 2 продадени - това е рекапитулацията за първите 7 месеца от развитието на болничния пазар у нас. Особени промени към края на годината в бранша не очакват. Новото лечебно заведение е МБАЛ "Света Параскева" в Плевен. С отнето разрешение за дейност пък е Специализираната хирургична болница за активно лечение в Елин Пелин, сочат данните на МЗ. За сравнение, през миналата година имаше 14 нови болници и 4 закрити. С прекратено разрешение са били 2 общински клиники - Специализирана болница за долекуване и продължително лечение - Малко Търново" и Специализирана болница за активно лечение на вътрешни болести в Годеч.
Прекратили работа са още МБАЛ-Рудозем и Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания в Шумен. Сред 14-те нови болници бум направиха диализите и рехабилитациите. Интересът към разкриването на нови лечебници беше очакван заради неограниченото финансиране от страна на касата. Тази година обаче има твърди лимити за първи път, откакто фондът е създаден. За първи път се очертава и приходите на болниците по каса не само да нямат ръст, но дори да са с минус. По предварителните сметки на касата в клиниките за дейност ще отидат 1.59 млрд. лв. до края на бюджетната година срещу 1.6 млрд. лв. през 2014-а. В същото време здравното министерство готви нов начин на финансиране за "комплексно лечение", което засега не е съвсем ясно, селективно договаряне с касата и задължителна здравна карта. Според частните инвеститори тези промени няма да съживят пазара. Кратко излизане от летаргията за пазара даде анонсът на МЗ, че се кани да продава държавни болници.
Това обаче няма да се случи, не само заради приближаващите местни избори, а и заради прекалената крайност на подобно решение. "Няма интерес за купуване на болници, защото такива не се предлагат", казва Красимир Грудев, съсобственик на "Тримонциум" и член на Националното сдружение на частните болници. Според него прекалените изисквания, лимитирането на дейността и липсата на реално остойностяване на медицинските дейности е прът в колелата на бизнеса. Единственото окрупняване на собствеността в сектора засега биснесът вижда по-скоро в сферата на обществените болници. Ако се приемат промените в ЗЛЗ, то ще се наложи дори силово, казва Грудев. Според Семир Абу Мелих, собственик на болницата "Дева Мария", окрупняването на държавните и общинските болници е логично, тъй като са прекалено много. В частната сфера обаче той не очаква у нас да се появи голям чужд инвеститир като верига болници, тъй като бизнес-средата не е особено подходяща.
В страната няма и развитие на публично-частното партньорство в здравеопазването. Няма нито един договор на територията на държавна болница, казаха от МЗ. Засега единствените заявки за раздвижване на пазара са продажбите на обособени части. Министерството обяви, че над 350 градинки и имоти на държавните болници, които не се ползват за медицина могат да с епродадат, а с парите да се покрият огромните дългове на клиниките. За последната година и половина има седем подобни продажби, които са в ход. Те се намират в болниците "Царица йоанна", НСБФТР, "Св. Георги", "Г. Странски", МБАЛ-Шумен и "МБАЛ – д-р Н. Василиев" в Кюстендил. Не е ясно обаче какви приходи могат да се съберат от тези имоти, още по-малко дали ще стигнат, за да с епокрият 400 млн. дългове. За 55,22/618 ид. части от съсобствен имот "Св. Георги" например е получила 7 027 лв. без ДДС.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
