"Ако за някого сте станал лош, значи сте направили прекалено много добро за него" - Лев Толостой. Може така да е станало и с Ленин, роден на днешната дата през 1870 г. Това, което много хора вероятно не знаят, е, че той е с руско-еврейско-чувашки произход. Но определено е по-известен с факта, че създава идеология, а от 1922 г. е лидер на бившата вече СССР. Предводителят на тази империя е същият, който създава Сталин, а той го детронира, изолирайки го в града Горки. Не напразно списание "Тайм" го обявява за един от 100-те най-влиятелни личности на 20 век. И сега ще направим една интересна връзка между Ленин, Мохамед и Имануел Кант, които споделят една и съща рождена дата - 22 април. Мухаммад, познат още като Абу Касим ибн Абдаллах, се появява на бял свят през 570 г., а Кант - през 1724 г. Първият е пословичен с поставянето на началото на многобройна армия (200 000 души и 5 000 кораба), но случайно или не, тя е разбита от Хан Тервел. Историците твърдят, че тази битка, заедно със сражението при Поатие (днешна Франция), с предводител френският майор Карл Мартел, стопират проникването на арабите във вътрешността на Европа. Но все пак общото между Ленин и Мохамед е идеологията, предизвикваща война и човешки размирици години наред. Надали някой може да убеди друг, че религията трябва да бъде насаждана с насилие или чрез други неприемливи средства. Известно е, че когато Мухаммад е на 12 години, по време на едно от неговите керванджийски пътувания, християнски отшелник, познат като Бахира, предсказва на малчугана, че ще бъде един от най-великите пророци на света. Около 610 г. в пещерата Хира, намираща се в планината Нур, на Мохамед се явява архангел Гавраил, който му наложил да изпълни: "чети" или "рецитирай". За жалост историята не свидетелства дали религиозният лидер, известен и като "печатът на пророците", е починал от заболяване. За разлика от него обаче, Ленин приключва земния си път в резултат на удар, следствие от предполагаем невротичен сифилис.
1. Въпрос
В каква степен тежките венерически заболявания от миналото се завръщат и как да подходим към тях?
Сифилисът докарва деменция и мания за величие
Едно време медицината трудно се е справяла с подобен род болести поради простата причина, че нивото не е било особено високо, но и здравната култура - също. За жалост тя не се е повишила кой знае колко сред определена прослойка хора. Най-страшното за всеки човек е да неглижира заплахата или риска от полово предаваните болести. Молитви от сорта "това на мен не може да ми се случи", също не помагат. От известно време в медицинските среди отвъд пределите на България все по-често се коментира темата за Луес и неизличим щам на гонорея. Дори според някои проучвания, процентът при този тип инфекции значително се е покачил. Както е известно, сифилисът има своите различни разновидности и съответно специфики. Кофти е, че можем да знаем за него, а може и да не знаем. А може и да знаем, ама да си траем. Конкретно за неврологичната форма е известно, че тя може да настъпи във всяка една фаза на болестта, като е в състояние да порази гръбначния стълб, с което на практика да докара инвалидност. Прогресивната парализа, до която довежда организма, най-често се разпознава чрез радикални промени в психиката. В този случай се наблюдава деменция, нарушения при координацията, отслабено зрение и други. За сметка на това заболелият придобива мания за величие, която бива потушена от последната фаза, характеризираща се с много тежка форма на деменция, парализа и смърт. Що се отнася до лечението на сифилиса, то е извървяло много през годините. В началото инфектираните са били третирани с живак. На по-късен етап са използвали препарати, съдържащи арсен. Дори заразяването с малария е било използвано като метод поради факта, че според тогавашните разбирания треската и високата температура убиват бактерията причинител. Разбира се, всяко лечение трябва да бъде съобразено със стадия на болестта. В определени моменти се наблюдават и странични ефекти, като Реакция на Яриш-Херксхаймер, предизвикана от цитокините. Но говорейки за неврологични прояви на заболявания, няма как да не почетем една велика дама, родена на днешната дата през 1909 г. Става дума за столетницата Рита Леви-Монталчини - италиански невролог и носител на Нобелова награда за медицина от 1986 г. Отличието й се присъжда по повод изследванията върху факторите за растеж, които допринасят за по-доброто асимилиране на механизмите при раковите заболявания. Несъмнено тя е един от първите учени, отдаващи значение на мастоцитите (основната клетка на ранната алергична реакция) в човешката патология. Освен това, тя успява да идентифицира ендогенното съединение "palmitoylethanolamide" като ключов модулатор на тази клетка. Що се отнася до клетките на Ерлих, то тяхната патогенеза не се ограничава само и единствено с участие в алергиите, но и в туморни, фиброзни и възпалителни заболявания.
2. Въпрос
Какво причинява алергиите, характерни за този сезон?
Алергията е сигнал от имунната система
Ако се осланяме на логиката и доказателствата на Леви, то значи, че щом мастоцитите са в основата на най-ранния етап от алергията, но и могат да провокират и други състояния от възпалителен характер, е напълно възможно алергията да се дължи на някаква инфекция в организма. Само се замислете колко хора развиват непоносимост към определено нещо в даден момент от живота си. Алергията всъщност е реакция на нашата имунна система. Въпреки че тя е отслабена или подтисната поради някакви причини, най-често инфекции с различни патогени, винаги намира начин да сигнализира, че в организма ни нещо не е наред. По принцип алергичната реактивност е особено силно изразена при болести като бурцелоза, туберкулоза, туларемия и други. Интересното е, че самата алергия е в състояние да ни отведе до друго заболяване, което не е могло да бъде засечено чрез микробиологични и клинични методи на изследване. Друг важен момент, който трябва да се отчете, макар и никак да не е приятен, е фактът, че алергичното състояние възниква приблизително 2-3 седмици след заразяването и би могло да трае по време на боледуването, но и след като се "оздравее" (8-10 години). Най-общо може да се определи, че инфекциозната алергия се изразява в силно завишената чувствителност на организма към микроорганизмите, и в частност -токсините, които освобождават. Та по повод необичайните инфекциозни агенти ще обърнем внимание и на още един - прион, който малко или много ни препраща отново на територията на Монталчини. Прионът се определя като доста необикновен ненормално структуриран инфекциозен агент, състоящ се само и единствено от белтък. Открит е още през 60 години на миналия век, когато масово в научно-медицинските среди се чудели кой е тайнственият агент, който е устойчив на ултравиолетови лъчи и причинява болестта на Кройцфелд-Якоб. Макар и все още не е добре познат, се знае, че протеинната инфекциозна частица стои зад редица заболявания, като трансмисивна спонгиформна енцефалопатия, хронична изтощаваща болест, синдром на хроничното изтощение, синдром на Герстман-Щрауслер-Шайнкер, фатално фамилно безсъние и други, засягащи структурата на мозъка и водещи до летален изход. За това и прионовите инфекции спадат към клас неврологични. Тъй като много видове бозайници могат да бъдат засегнати от прионови заболявания, консумацията на определени видове храни трябва строго да се съблюдава поради факта, че спонгиформната енцефалопатия се предава и чрез заразено месо. Що се отнася до гъбичния прион, то вече съществуват достатъчно доказателства, че въпросните гъбични протеини са развили специфични функции, които им позволяват лесна адаптация в разнообразна среда.
Но, както е казал Кант: "От такъв крив пън като човека, нищо право няма да издялаш"! Та и за това, слава Богу не разрешиха на гробарите да получават процент за своята работа!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
