Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, която е на този пост втори мандат, получава днес най-високото отличие в наградната система на България - орден "Стара планина" с лента, който ще й бъде връчен от президента Росен Плевнелиев. След това в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" тя ще бъде наградена и с присъдената й от анкетата на "Новините Медия Груп" "Личност на годината" за 2013 г. в областта на политиката.
- Г-жо Бокова, за един ден получавате две високи награди. Как се чувствате?
- Най-голямата награда за мен е орденът "Стара планина". Чувствам се изключително щастлива. За мен наистина това е голяма чест. Да получа най-голямата награда в България, предложена от правителството и получена от ръцете на президента, е наистина много вълнуващо. Смятам, че това е награда също за постиженията ми в ЮНЕСКО. Но така също и награда за всички, които са работили, за да стане това възможно. А наградата "Политик на годината" е доста изненадваща за мен. Защото за разлика от ордена "Стара планина", който е по едно съвсем съзнателно решение и голяма чест, другото е плод на подкрепа на знайни и незнайни хора, на може би и приятели, които смятат, че с нещо съм допринесла за България.
- Какво още включва програмата Ви в София?
- Днес ще бъда в МВнР, където с министър Кристиан Вигенин ще дадем почетни грамоти на всички български дипломати или поне тези, които са в София, за работата им по избирането и преизбирането ми за генерален директор на ЮНЕСКО. По този начин ще мога да им изкажа благодарност.
- Думата "пръв" за Вас се споменава многократно: първият българин с толкова висок пост в ООН, първият председател на ЮНЕСКО от Източна Европа, първата дама шеф на тази важна международна организация.
- Настина има много "първи"...Това е може би до голяма степен стечение на обстоятелства, но и резултат от много усилия и много работа - екипна работа. Аз вярвам в колективната победа. Не смятам, че има само индивидуални завоевания. В ЮНЕСКО по очевидни причини нещата са сложни. Но ЮНЕСКО е една от организациите сред семейството на ООН, която в най-голяма степен изразява значението на "мека сила" за промяна на света и обществата. За това, от което има много голяма нужда днес. Виждаме че светът е изключително динамичен, геополитиката се променя, виждаме планетарните граници, климатичните проблеми, загубата на биоразнообразието. Има изключително сложни проблеми и ЮНЕСКО със своята дейност в образованието, науката и културата е организацията, която под формата на широко международно сътрудничество е платформа за намиране на общи решения. От тази гледна точка наистина чувствам огромна отговорност на бъде генерален директор на ЮНЕСКО.
- ЮНЕСКО събра преди дни в Дубай световни лидери на глобална конференция за образованието. Какво беше вашето послание за решаване на проблемите в тази област?
- Това беше един много голям форум, който ЮНЕСКО организира с изключително широка международна подкрепа. Участваха 35 министри на образованието, много представители на частния сектор, на големи банки, видни политически личности като Бил Клинтън и Тони Блеър. Всички се съгласихме, че в днешния свят образованието е едно от най-важните полета на дейност. Защото невежеството води до неразбиране на другите, липса на толерантност и конфликти. Тогава много трудно се намира решение на икономическите и социалните проблеми.
Подчертах, че особено внимание трябва да обърнем на образованието на жените и момичета. Това бе подкрепено от всички, включително Тони Блеър. Обърнах внимание и на растящото огромно неравенство в света, което засяга и развиващите се, и развитите държави. Това неравенство застрашава социалната и политическата стабилност в много страни и региони. Образованието е най-добрият начин за социална мобилност, така че младежите да могат да се изкачват по социалната стълба.
- Привличащата все по-голямо обществено внимание в България кампания на в. "Стандарт" "Чудесата на България" прерасна в "Чудесата на Балканите". Какво е отношението Ви към тази инициатива?
- Това е изключително добра инициатива. Тя привлича вниманието върху опазването на културното наследство, върху значението на това наследство за диалога между международните общности. Изключително силно приветствам превръщането на тази кампания в общобалканска инициатива. Бях тези дни в Албания, където участвах в проекта на ЮНЕСКО "Балканските мостове говорят". Една от срещите за проекта бе в Ловеч, където е мостът на Уста Кольо Фичето. Тази идея показва съвпадение между нашето мислене и мисленето на "Стандарт". Защото наследството, въпреки натиска на икономическото и друго развитие, трябва да бъде съхранено и предадено на следващите поколения с неговите послания. Не става дума само за самочувствието и стабилността на отделните общности, но и за много икономическа изгода.
- Развитието на туризма...
- Разбира се, развитието на туризма, на занаятчийството на културните индустрии. Един нов феномен възниква в света. Това са именно тези културни креативни индустрии, включващи и културния туризъм, както и туризма въобще. Това са фестивалите и много други културни дейности. В много от държавите това е най-динамичната част от икономиката, носеща много национални приходи и създаваща работни места.
- Какъв съвет бихте дали на българските държавни институции, за да се насърчи още повече културно-историческият туризъм?
- Много е важно местните хора да разбират значението на културно-историческите паметници, да не чувстват, че е застрашено тяхното развитие. Имаше такива моменти в Несебър и Пирин, а и на други места, но вече се преодолени. Местните хора трябва да осъзнаят, че в техен дълготраен интерес е да бъде запазена автентичността, а не моментната изгода. Местните власти и държавата трябва много ясно да разбират какви са условията, при които тези паметници продължават да са в списъка за културно наследство.
Трябва да се създават и условия тези обекти да се включват в местните национални стратегии за развитие. Това е изключително важно.
- В началото на втория Ви мандат казахте в интервю за "Стандарт", че България ще е приоритет в дейността Ви? Виждате ли потенциал нови български обекти да бъдат включени в списъка за ценностите на ЮНЕСКО?
- О, да, разбира се. Имаме предварителен списък за България. В момента в българското Министерство на културата и в Института за опазването на паметниците се работи активно, както ме увери и министър Петър Стоянович, с когото сме във връзка. Аз много силно бих окуражавала продължаването на тази дейност и се надявам през втория ми мандат да видим още български паметници в списъка. Разбира се, трябва да се свърши предварителната работа в духа на критериите на конвенцията. Бих искала да видя и много повече паметници от нематериалното наследство. Ние имаме толкова богати и интересни традиции, типично български, а защо не и транснационални, свързани с нашата история. Затова ми се иска България да представи много повече такива проекти.
- Програмата на ЮНЕСКО за годината 2014 г. е по-широка и интензивна в сравнение с 2013 г. Как организацията ще се справи със съкращенията с бюджета?
- Ние всъщност сме в края на започнал преди две години процес за съкращаване на разходите. Тогава САЩ прекъснаха финансирането си. Надявам се все още, че това е временно явление. Защото в политически и морален план имаме пълната подкрепа на американската администрация. Две години работим за съкращаване на разходите, за по-голямо фокусиране върху приоритетите на организацията, за оставяне настрана на някои по-маловажни дейности, които са били важни, но в момента не могат да бъдат реализирани. Мисля обаче, че най-трудното е зад нас. Успяхме да се справим с една доста трудна ситуация. Липсата на 220 милиона от бюджета на организацията за две години, което е над 30 процента от бюджета, бе едно своеобразно цунами, което мина над нас. Ние не само оцеляхме, но дори успяхме да се фокусираме и съобразно нашия мандат да се превърнем в някои отношения в признати от ООН истински лидери в образованието и науката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
