Според неписаните правила не може действащ политик като Меркел да се бори за поста
Късно или навреме бе обявена кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН? На чия подкрепа ще разчита тя? Има ли нужда от реформа ООН? За отговори на тези и други въпроси потърсихме коментар от директора на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.
Има вероятност много силни кандидати от Източна Европа да се оттеглят
Китай и Русия биха дали рамо на нашата номинация
При избора за ЮНЕСКО българката получи силна подкрепа от САЩ
- Господин Кючуков, как се стигна до номинацията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, след като в публичното пространство дълго време се спрягаше името на Кристалина Георгиева?
- Кандидатурата е съвсем логична и още от самото начало бе достатъчно ясно, че от България е възможна само една-единствена кандидатура, при това без дори да се разглеждат качествата на други евентуални кандидати. Защото цялата система на ООН не позволява едновременно граждани на една и съща държава да заемат два от най-високите постове в системата. Иначе казано - докато Ирина Бокова е генерален директор на ЮНЕСКО, няма възможност друг българин да бъде избран за генерален секретар на ООН. Нещо повече - според преобладаващото мнение в международните среди, Ирина Бокова влиза в тази надпревара като фаворит. Тя се вписва и в общите нагласи, за които вече отдавна се знае - че неформално с предимство ще се ползва кандидатура от Източноевропейската регионална група, при това на жена. Затова ключово оттук нататък е да се работи за консолидирането на единна източноевропейска кандидатура. Когато се говори за избор на генерален секретар на ООН, трябва да се има предвид, че това не е въпрос на персонална кампания, а на държавна политика.
- Закъсня ли Външно министерство с кандидатурата й?
- Да, определено закъсня с кандидатурата и оттук нататък това, което трябва да се направи, е активно ангажиране на всички нива. Практиката е този въпрос да бъде задължителна тема на всички предстоящи двустранни разговори на ниво президент, премиер и външен министър с техни чуждестранни партньори - включително и на тези, които досега подаваха нееднозначни сигнали по въпроса. Второ, Външно министерство трябва да направи всичко възможно, за даасе навакса изгубеното време, през което българските посолства бяха инструктирани да не работят по въпроса докато не се официализира кандидатурата, като сега им се дадат указания за активна дейност. От най-голямо значение е работата на Постоянното представителство и на посланика ни към ООН в Ню Йорк. Надявам се, че ще има еднозначен, активен и в съответствие с държавното решение ангажимент, изчистен от лични симпатии и антипатии. За съжаление има достатъчно основание да очакваме, че негативната кампания ще продължи и занапред, основно подхранвана от България.
- Какво имате предвид?
- Фактите, на които сме свидетели през последните месец - месец и половина.
- Какво друго е важно да се отчете?
- Характерът и процедурата на избора. Например, кампанията на Бокова за ЮНЕСКО беше насочена към 58 държави - членки на Изпълнителния комитет, които избираха. Всяка една от тях имаше по един равен глас. Т.е. там се търсеше достигането на бройка - 30 гласа. Сега ситуацията е коренно различна. Изборът на генерален секретар на ООН се гласува от всички 193 членки на организацията, но за да се стигне до това гласуване, трябва Съветът за сигурност да предложи кандидатурата и практиката е той да излъчи само едно име. Т.е. това е най-важният момент от номинацията - тя основно трябва да бъде фокусирана върху 15 държави. Другото важно е, че не трябва да има вето от нито един от постоянните членки на Съвета за сигурност - САЩ, Русия, Китай, Франция и Обединеното кралство. С други думи - първо трябва да се осигури избираемостта на кандидатурата, т.е. да няма вето, второ - да се търси подкрепата както на петте постоянни членки, така и на 10-те останали членки на Съвета за сигурност.
- Има ли Бокова сериозна подкрепа сред страните членки?
- Въпреки че това никога не се обявява предварително, може да се смята, че Ирина Бокова има много сериозна подкрепа, включително и сред постоянните членки на Съвета за сигурност. Досега в етапа на българските колебания се създаваше впечатлението, че подкрепата е повече френска, отколкото българска и това достатъчно ясно показва отношението за Франция към нея. В същото време има индикации, че Китай и Русия също биха подкрепили кандидатурата на Бокова. В САЩ персонално и публично с кандидатурата на Бокова се ангажира бившият посланик на САЩ в ООН, бивш сенатор и един от кандидат-президентите на предишната президентска кампания в САЩ - Бил Ричардсън, чието мнение се чува в Белия дом. При избора си за генерален директор на ЮНЕСКО Бокова получи една от най-силните подкрепи от страна на САЩ. Тук трябва да се отчита, че ако има кандидатура на страна членка на Британската общност, то Великобритания ще подкрепя тази кандидатура.
- По медиите тръгна предположение, че едва ли не премиерът Бойко Борисов е отстъпил под натиска на лидера на АБВ Георги Първанов и прави този избор заради вътрешнополитическите проблеми. Смятате ли, че е така?
- Бих казал обратното. Досега не беше направен избор по силата на вътрешнополитически натиск, който се противопоставяше на номинирането на Бокова. След като стана ясно, че обективно единствената избираема българска кандидатура е тази на Бокова, то нещата си дойдоха на мястото. Между другото, Бокова отговаря най-точно на официално обявените критерии от страна на ООН за тази позиция. Тя е позната в международните институции и е предвидима, което е много важно в рамките на ООН. И ключово - тя е част от системата, а на ООН й предстоят много сериозни реформи, с които всички държави са заангажирани.
- Има ли отказали се кандидати от Източна Европа в полза на Ирина Бокова?
- Когато говорим за консолидация на подкрепата от страна на Източна Европа, не бива да забравяме, че тя вече получи подкрепата от бившия сръбски външен министър Вук Йеремич. Той се отказа в нейна полза и има индикации, че и други силни източноевропейски кандидати са готови да го последват, след като България вече обяви официално кандидатурата на Бокова.а
- Споменахте, че на ООН предстоят реформи. Какво е бъдещето на организацията?
- Изключително сериозен въпрос, защото ООН, от една страна, както всяка международна структура, освен норми, принципи и ценности, отразява и определено съотношение на силите във времето, когато е била създавана. Самият факт, че в ООН съществува Съвет за сигурност, където пет държави имат право на вето, е един от въпросите, който се е поставял от много страни. Търси се също така разширяване на Съвета за сигурност и представяне на други континенти, които да имат право на постоянни или полупостоянни членове. Важното е, че реформата не трябва да доведе до правен или институционален вакуум, тъй като ООН е универсалната система, която изпълнява ролята да съхранява в международен план мира, доколкото това е осъществимо. И тъй като тези проблеми вече са много назрели, в света се появява нова глобална субектност, която предполага нова институционална и правна регламентация. ООН е изградена на ниво на представителство на националните държави. Но ние имаме вече транснационални корпорации, които са недържавни образувания и в много случаи са по-влиятелни, отколкото редица държави. Имаме неправителствени организации, които не са национални - "Грийн пийс", "Лекари без граници " и т.н.. Имаме много съществен нов елемент и това е глобалното обществено мнение. Достатъчно е да си спомним само гласуването за първия избор на Обама за президент на САЩ, когато като че ли Европа "гласува" по-активно за Обама, отколкото в САЩ. Имаме появата и на нещо ново, което аз наричам глобален индивид, недържавен индивид, който се превръща в субект на международните отношения - пример бежанците или Ислямска държава. Т.е. имаме много нови предизвикателства, на които системата на ООН трябва да намери адекватни отговори. И всичко това ще се струпа на главата на новия генерален секретар.
- Появи се и информация, че Ангела Меркел също се е кандидатирала за този пост.
- Тази информация действително съществува в публичното пространство. Но подобен подход не се вписва в традициите и неписаните правила на ООН - действащ политик, особено от значима държава, да се кандидатира за генерален секретар. Това ще създаде странен прецедент. Тази практика не е случайна, тя спестява унижението от евентуално неизбиране. По същата логика и по негласна взаимна договорка не се кандидатират представители на САЩ или Русия, защото веднага ще последва вето от другата страна. Никога не е имало и няма да има генерален секрета от Русия и САЩ. Това са неписани правила, но съществуват.
- Мнението Ви като дипломат за кризата на българо-гръцката граница ? Ще има ли решение на проблема?
- Темата е деликатна, но решение има. Това не е първата криза, която се получава по повод фермерските протести в Гърция. Може би си струва да се погледне как тези неща се решаваха преди 5-6 години. Има установени механизми - както в двустранните отношения, така и в отношенията България - ЕС, така и за действия на терен за осигуряване на времеви коридори, позволяващи нормален трафик. Българската страна прави опити, ако не да се реши веднага кризата, то поне да се осигури една по-нормална работа на границата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
