Срещу един милион за "Локо" Марешки напълни града с аптеките си
Пловдив има нужда от консенсус, както Борисов го постигна на национално ниво, казва Христо Данов
Христо Данов е роден на 1 януари 1954 г., потомствен пловдивчанин. Баща му Георги Данов е сред първите радиожурналисти под тепетата, после дълги години бе диктор на стадион "Христо Ботев". Данов е сред създателите на Агробизнесбанк. Заради фалита й преживя поредица от дела. По всички има оправдателни присъди. Наскоро осъди прокуратурата за неправомерното си задържане в края на 90-те години. Бивш президент на ФК "Ботев" и Българския футболен съюз. Под негово ръководство националният отбор стигна до знаменитото четвърто място в света на мондиала в САЩ през 1994 година.
- Г-н Данов, футболните клубове в Пловдив продължават да съществуват във фаза оцеляване и не се вижда светлина в тунела. В същото време собствениците им и спонсорите задължително са някъде от София или различни краища на България. Защо според вас местният бизнес не припознава спорта и футбола и отказва да инвестира пари в местните клубове?
- Това е дълга история, която се повтаря с години. А краят й винаги е един и същ. Идват разни хора от София, Сандански, Варна, Габрово или Стара Загора, стоят по няколко месеца, хвърлят големите обещания и после си отиват. От години никой обаче не е свършил нищо реално за развитието на клубовете и базата им. Каквото се направи, идва с пари от общината или пък е резултат от някакви задкулисни игри - идва Веселин Марешки и оставя един милион в "Локомотив", срещу което градът се напълни с неговите аптеки, а местните болници и ДКЦ-та купуват лекарствата си от него. От Марешки днес няма и следа на "Лаута" освен съборената трибуна "Бесика", но бизнесът му тук си върви. Цветан Василев поне направи базата в Коматево. И той обаче само разруши стадион "Христо Ботев" и си тръгна, подгонен от обстоятелствата. Свързани с него фирми обаче работят на моста на "Васил Априлов", по велоалеите и други проекти. Логиката на подобни инвеститори е ясна -
ще дам някой лев за спорта, но какво ще получа в замяна
Разни лобисти водят подобни хора в Пловдив, което дразни местния бизнес. Тук е ролята и на местната власт. Тя много бързо припознава инвеститорите отвън и ги приема с широко отворени обятия, но не е така с пловдивските фирми. Другият чисто пловдивски прецедент е, че тук богатите и успелите по правило не ги обичат. Макар че само те оставят нещо реално след себе си. След фалита на Агробизнесбанк нас ни заклеймиха. Ние обаче създадохме най-модерния тенис комплекс в България на кортовете на "Локомотив" и не сме го занесли по вилите си. Той е тук и децата тренират и се развиват в него. Ако имахме подкрепата на местната власт, щяхме да довършим стадион "Спартак". Имахме прекрасен проект и бяхме докарали материалите, но тогавашният кмет Гарабед Томасян се скара с шефа на общинския съвет Теодор Димитров и проектът зацикли. Можехме да довършим и стадион "Пловдив", но не ни разрешиха. Нека само си спомним, че по наше време се стигна до уникалната ситуация четирите пловдивски клуба да играят в "А" група. Помагахме на всички. Ремонтирахме и централния площад, по наше време започнаха археологическите разкопки, за които също помагахме. И го правехме безкористно.
- Но хората твърдят, че това е ставало с парите на вложителите в банката?
- Това е друга и много дълга история. За това има документи и съдебни дела.
Руси Чернев, в. "Марица"
Заклеймяването на местните банкери също беше чисто пловдивски синдром
По онова време Пловдив имаше министър-председател, президент, финансов министър и т.н. Но в историята отидоха само тукашните банки - Агробизнесбанк, Хебросбанк, Тракиябанк. Най-шумните съдебни процеси също бяха срещу пловдивските банкери. Ние опрахме пешкира на тежката криза. Да сте чували за дела срещу политици и министри от онези времена. Те останаха света вода ненапита. Ние обаче си изпатихме. А е много глупаво да се твърди, че сме изхарчили парите на вложителите и сме окрали собствената си банка. Всъщност съдът доказа, че това не е истина, но никой вече не се интересува, че не сме имали лоши сестри. Същото нещо съм го изпитал и във футбола. Година след фурора на световното в САЩ и месец след първото класиране на България на европейски футболни финали аз бях сменен като президент на БФС. И това стана с гласовете на пловдивските делегати на конгреса на Футболния съюз. Тогава само Гочо Василев имаше доблестта да дойде и да ми каже - Ицо, много си готин, но няма да гласуваме за теб. Стана заради дребни пари. Сега на мода е същият модел - да се обругават успелите и богатите пловдивчани.
- Кого имате предвид?
- Например оклеветяващата кампания, на която стана жертва Димитър Христолов. Човекът даваше по 100 000 лева всеки месец от честно спечелените си пари на "Ботев", но феновете изписаха целия град с графити - "Смърт на Христолов". Сега обаче се вижда, че трудно се намират хора, които да инвестират във футбол, при това да го правят безотказно години наред.
Другият пример на обругаване и заклеймяване е Георги Гергов. Да, той сигурно има трески за дялане. Но истината е, че
Гергов е добър мениджър и успешен бизнес играч
Бил взел панаира и имотите в Стария град на безценица. Каква е цената на едно нещо, се определя от пазара, от търсенето. По-добре ли щеше да е, ако някой човек с пари от София или Варна ни бе взел панаира. Сега той си е тук и работи. А Гергов наистина е явление в политиката и бизнеса. Не е случайно, че е собственик на символа на София - ЦУМ. Говори се, че се нагаждал успешно и през годините бил добре последователно с Жан Виденов, Иван Костов, Петър Стоянов, Царя. Сега и с Бойко Борисов. Ами какво лошо има в това - значи човекът има усет и е диалогичен. А що се отнася до партийните му постове, в Германия отдавна се видя, че деленето на цветове, стари и нови, леви и десни е практика от миналото. Вижте какво успя да направи с немската политическа система Ангела Меркел. Трябва ли да я заклеймяват, че се погажда с всички. Напротив, точно към такава диалогичност трябва да се стремим. Това вече го разбра и премиерът. Кой освен Борисов можеше да събере на една маса активистите на ГЕРБ, Реформаторите, Патриотите, АБВ и да направи от тези несъвместими политически субекти управляващо мнозинство. Пловдив също има нужда от подобен консенсус. Основните играчи трябва да потиснат за известно време собствените си личности в името на просперитета на града. А това Гергов го може. Показал го е неведнъж през годините. Освен това наскоро четох едно негово интервю, в което казва: Аз съм подходящ за кмет, защото съм богат и няма да ми се налага да крада. Така е. Време е бизнесът, който през последните години е твърде зависим от политиците, разпределящи европейските фондове и обществените поръчки, да се еманципира и сам да тропне по масата. На мен лично ще ми е много интересно, ако Гергов наистина се включи в битката за кмет. Ако разсъждаваме с хладни умове, всъщност кандидатурата му би била съвсем логична. Защото едва ли всички, управлявали града в последните 25 години, са направили и половината от това, което Гергов ще остави след себе си за Пловдив. Защото и в управлението е като във футбола. Не може да се очаква нещо добро да се случва в БФС и в клубовете, когато те се управляват от хора на заплата. Те винаги са изкушени да направят някоя беля в собствена полза. Докато човекът, който му държи края, не е изложен на такъв риск.
Той по-скоро би дал от своето в името на общото
- Говори се обаче, че Гергов също е започнал бизнес кариерата си с неясен произход на първия милион?
- Трябва да питате него за първия му милион. От банката той взимаше кредити, но не е кредитен милионер, защото си ги върна. Има обаче много други хора в политиката, които трудно биха обяснили не само откъде е първият им милион, а и останалите.
- Кой според вас са важните неща за развитието на Пловдив, които пропускаме напоследък?
- Всичко е отдавна известно. Работните места и данъците идват от бизнеса, който реално работи. Затова властта трябва просто да създава добри условия за бизнес - по-малко административен натиск, равни условия при усвояването на средствата от обществените поръчки, нормални данъци и такси, добра инфраструктура и реклама на града. Абсурдно е, че кметът на Пловдив е най-големият работодател в региона. Това говори или за раздута администрация, или за тежка криза в икономиката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
