Бяхме го позабравили, но се намери кой да го извади от нафталина. За Царя говоря, който преди петнайсетина години се върна от изгнание на бял кон благодарение на българската наивност и на лош български език обеща благоденствие след 800 дни. Плодовете от онези прословути 800 дни берем и днес, а занапред за Симеон Втори ще чуваме и по-често. Заслугата е на Светия синод, който миналата седмица реши, че бившият министър-председател ще бъде споменаван във всички молитви по храмове и манастири като цар на българите при извършването на обществени и частни богослужения.
"Сърцето ми не го приема и не мисля, че е редно. Вътрешно се смущавам". Такава беше реакцията на един свещенослужител, който със сигурност не е единствен. Ще се наложи обаче свещениците да се съобразят със синода, защото макар служещи на Него, работодателите им са земни хора. Че решението на митрополитите не е правилно смятам и аз, който съм вярващ християнин.
Да говорим за цар на българите в република е най-малкото неадекватно. Вероятно и затова президентът призова синода да преосмисли решението си. Какви са мотивите на митрополитите засега не е ясно, защото никой все още не е обяснил действието, станало на всичкото отгоре в навечерието на 1150-годишнината от покръстването на българите. Вероятно обясненията ще бъдат продиктувани от канона или по-скоро от неговото тълкуване.
В старите служебници в молитвите се поменават царят, народът и войнството. Те са обаче от времето, когато България е била царство. Идеята на това е Господ да дава сили на поменатите. Монархията е строят, който е идеалният за православната църква, тъй като се смята, че монархът ръководи хората към царството небесно. За Църквата царската власт е символ на човешкото битие и Божията воля . Става дума обаче за действащ цар.
Не е такъв случаят със Симеон Втори. Макар и миропомазан за такъв, царят не е царувал. Нашият цар бе на власт благодарение на победата на политическа партия на парламентарните избори, което, ако следваме логиката, си е отказ от монархически претенции. От собствеността си обаче царят не се отказа и продължава да си я търси даже в съдилища извън България. Подобно на мнозина, Царя се отърка в политиката, за да уреди лични дела.
Затова не можем да твърдим, че действията му начело на държавата били и толкова възвишени, че да говорим за заслуги, даващи му достойно място в молитвите в храмовете. Близки до Сакскобургготски се намесиха, че има разлика между Цар на България и Цар на българите. По думите им решението на Светия синод не нарушава конституционния ред в държавата, то не означава, че България има едновременно цар и президент. Цар на българите ли е Симеон Втори?
В манастирите в Света гора монасите поменават патриарх Вартоломей, защото той е глава на Вселенската патриаршия, а те са на негово подчинение. Единствено монасите от манастира "Есфигмен" не го поменават в молитвите си, защото го обвиняват в сближаване с католическата църква. Дали е редно или не има кой да ги съди, но поне имат обяснение за действията си.
"Бог високо, цар далеко", беше казал някога Иван Вазов, като облече в думи усещането за безпомощност в момент на тежко положение. Бог високо, царят в църквата, пък се получава в нашия случай.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com