* Ние не делим хората на етнос, пол и служение, казва протойерей Димитър Тухчиев, свещеник в храм „Св. Пантелеймон“.
- Отец Димитър, Вие вече 7 г. свещенодействате на територията на Софийска епархия. Кое Ви подтикна да поемете кръста на православния духовник?
- От малък съм възпитаван в християнските добродетели от моето семейство. И аз, като всеки човек, съм имал различни интереси. След като бях приет като студент в Богословския факултет на СУ вече знаех, че Бог ме e повел по този път и няма нищо по-естествено от това да отдам живота си на служение към Бога.
- От момента на Вашето ръкоположение, Вие сте назначен да служите в княжевския храм „Св. Пантелеймон“, какво Ви свързва с него?
- По канон и според устава на БПЦ, свещеник се ръкополага и назначава за нуждите на даден храм. Преди 20 г. започнах работа в Московското подворие в София, където помагах в олтара и в църковната канаския. После подадох документи за ръкоположение, но поради някакви причини не ме ръкополагаха цели 10 г. Това ме научи да бъда търпелив и твърд във вярата, да не правя компромиси с нищо, което противоречи на християнския ми мироглед и да не се отказвам лесно, когато става въпрос за вярата и Църквата. През тези години видях и научих много от духовниците, които са служили или служат в него, и това ми помага много в сегашното ми служение. Така през 2013 г. за нуждите на Московското подворие бях назначен в храм „Св. вмчк. Пантелеймон“, който е втори храм към Подворието.
- Храмът „Св. Пантелеймон“ е под диоцеза на Руската православна църква. Какво означава той за българите?
- Храм “Св. Пантелеймон“ има трудна история. През 1923 г. той е основан от руски белоимигранти в сградата на библиотеката на Руските военно-инвалиди, пострадали от гражданската война от 1917 г. През 1945 г. целият комплекс е национализиран и сградата на храма става държавна и общинска собственост. През 1953 г. Руската патриаршия, в знак на братска любов, предава на Българската патриаршия всички свои храмове, включително и нашия, но никога реално не е връщан като собственост на БПЦ. През 1977 г. е върнат в духовно отношение отново към Московското подворие. Ние се надяваме в скоро време храмът с прилежащата му сграда да бъде отново собственост на Църквата. Надяваме се това да се случи до 2023 г., когато ще честваме неговата стогодишнина.
Вярващите хора, които живеят в района, и до днес наричат храма Руската църква, защото такава е неговата история и служение. Ние не делим хората на етнос, пол и служение. Всеки, търсещ Бога, е добре дошъл при нас. Така че той означава много за всички ни, които сме го приели като свое духовно място.
- Какво предвиждате като благоустройство на храма и развитие на енорията?
- Много направихме, но и много има и да се прави. Сега набираме средства за изписване на храма. Всеки, който желае, може да направи дарение в банковата сметка на храма, която може да намери в сайта: svetipanteleimon.bg
- Често за този храм и за иконите в него се говори за „намолени“ светини, какво е това?
- Това са иконите, на които са се молели първите ни енориаши, белогвардейците, и на които се молим и ние днес. Това са фамилни икони, които са носени по време на сражения, кръщелни икони, които съпътствали войниците при техните странствания. Подарени са на новосъздадения храм като най-ценното и скъпо нещо, което са имали. Тихвинската икона на Божията Майка, иконата на св. Пантелеймон са едни от най-почитаните икони в храма.
- Вие сте превели литургията на жестомимичен език, какво Ви подтикна да го направите?
- Единствено вярата. И правото на всеки да се моли на Бога, дори и със жестове. Това стана преди 11 г., може би ще дойде и нейното време да я публикуваме... когато узреем духовно.
- Какво бихте казали на хората, които се лутат и все още търсят „живата вода“ за душата си?
- Бог винаги намира път към душите на хората, който търси Бога винаги намира своя духовен пристан в лоното на Православната църква.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
