Надявам се да победи не само правото, но и здравият разум
КТБ е била инструмент на мащабна, продължителна и добре прикрита финансова измама, казва Валери Димитров
Валери Димитров е професор по административно право, преподава в Юридическия факултет на УНСС. Роден е на 2 юни 1954 г. в София. Бил е народен представител от НДСВ в 39-ото Народно събрание, където е председател на Комисията по икономическа политика.
През април 2005 г. е избран за председател на Сметната палата. През 2011 г. е преизбран на поста, а през 2014-а мандатът му е прекратен предсрочно след промени в Закона за Сметната палата. В периода февруари 1991 - май 2000 г. изпълнява последователно функциите на съветник на управителя на БНБ, на началник на служба "Правна", отново на съветник на управителя и на юридически секретар на Управителния съвет на БНБ. В периода 2000-2001 г. е консултант и на председателя и управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Участва в разработката на банковото законодателство след промените в България от 10 ноември 1989 г. Участва в работата по Закона за БНБ от 1991 г., Закона за банките и кредитното дело от 1992 г., Закона за БНБ от 1997 г. (с който се въведе валутният борд в България), Закона за банките от 1997 г., Валутния закон от 1999 г., Закона за гарантиране на влоговете в банките от 1998 г., Закона за банковата несъстоятелност, както и на многобройни наредби на Управителния съвет на БНБ, издадени в приложение на банковите закони.
През 1996 г. се хабилитира като доцент по финансово право с хабилитационен труд "Въведение в банковото право. Търговската банкова дейност и нейната публичноправна уредба". А през 2003 г. придобива и професорско научно звание по административно право с хабилитационен труд "Основи на правния режим на инвестиционните ценни книжа". Пред "Стандарт" професор Димитров коментира решението на съда да осъди БНБ заради забавено плащане на влогове на КТБ.
- Господин Димитров, на първа инстанция съдът е осъдил БНБ заради забавено плащане на влог от КТБ. Как смятате, че ще се развие този казус?
- Моето становище е, че решението на съда е незаконосъобразно и необосновано, в грубо противоречие с действащото законодателство и с основни принципи на административното право. Претенцията на вложителя за обезщетение срещу БНБ няма опора в закона. Централната банка е действала изцяло в рамките на своите правомощия. На първо място, тя постави КТБ през юни 2014 г. под специален надзор и предприе действия за установяване реалното състояние на банка с цел оздравяване. След установяване състоянието на неплатежоспособност на КТБ лицензът бе отнет на 6 ноември 2014 г. и стартира производството по несъстоятелност. С отнемането на лиценза влезе в действие системата за гарантиране на влоговете и на вложителите бяха изплатени гарантираните размери от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. В периода на специалния надзор до отнемането на лиценза вложителите наистина нямаха достъп до влоговете си, но това произтичаше от наложеното от БНБ спиране на плащанията на задълженията на банката. Спирането на плащанията бе изцяло законосъобразно и в пълно съответствие с оздравителната цел на специалния надзор. Обърнете внимание, че актът за налагане на специалния надзор, включващ спирането на плащанията,
не бе оспорен от никого
Никога не е поставяна под съмнение неговата законосъобразност, нито от акционери, нито от вложители, от други кредитори или от други заинтересовани лица. Този мълчалив консенсус очевидно произтичаше от убедеността в правомерността на действията на БНБ. Напълно правомерно бе и отнемането на лиценза поради неплатежоспособност. И това бе потвърдено окончателно от Върховния административен съд. В нито един момент БНБ със своите актове и действия по налагането на специалния надзор и отнемането на лиценза не е поставила под заплаха правата и законните интереси на вложителите. Вложителите с гарантирани влогове не са претърпели вреди, тъй като в гарантирания размер, който подлежи на изплащане от фонда, се включват и договорените лихви към датата на отнемане на лиценза. Колкото и да е продължил специалният надзор, лихви са се начислявали съобразно действащото през 2014 г. законодателство. Поради това претенцията за обезщетение е напълно необоснована.
Аз лично през 2014 г. критикувах неколкократно позицията на централната банка, тъй като считах, че тя не е активна в оздравяването на КТБ и не прилага мерките, които изисква Закона за кредитните институции. Но в светлината на установеното впоследствие реално състояние на банката, това очевидно е било невъзможно. КТБ не бе нормална банка, която фалира в резултат на пазарни рискове или лоша бизнес конюнктура. Банката е била инструмент на мащабна, продължителна и добре прикрита финансова измама. Банки, които се използват за измамване и ограбване на вложителите, другояче казано
банки пирамиди не се оздравяват
БНБ постъпи по единствено възможния начин - отне лиценза на КТБ.
- Как гледате на решението на съда?
- Напълно произволна и необоснована е изразената в решението на Софийския административен съд позиция, че в този период централната банка е бездействала, като не е обявила влоговете за неналични, както изисква новата директива за гарантиране на влоговете. Преди всичко тази директива през 2014 г. все още не бе транспонирана в националното ни законодателство и действаше вече отмененият Закон за гарантиране на влоговете от 1998 г., който не предвижда правомощия и процедура по обявяване на влогове за неналични. Категорично трябва да се отхвърли позицията на съда, че през този период директивата е имала пряко действие. Това не е възможно поради обстоятелството, че самата директива не е достатъчно конкретна и изчерпателна, тя не посочва пряко БНБ като национален орган, който е оправомощен да обяви неналичност на влоговете. Основен принцип на административното право е, че органите с административни правомощия могат да действат само в изпълнение на изрични, нормативно установени правомощия. Правомощията на административните органи са същевременно и задължения за действие при предпоставките, изисквани от закона. Без нормативно установено правомощие и съответно задължение за действие всеки акт в тази насока би означавал тежка форма на незаконосъобразност. Според българското административно право това би означавало нищожност или другояче казано невалидност на акта на административния орган. Да се твърди обратното би означавало, че административните органи могат своеволно да си присвояват власт или да разширяват предоставената им власт по свое усмотрение. А това е произвол и скъсване с принципа на върховенство на закона. БНБ напълно основателно отхвърля подобна позиция, тъй като това би означавало, ако мога да се изразя образно, нагазване в тресавището на беззаконието и административния произвол.
И не на последно място, централната банка не е институцията, към която трябва да се насочва претенция за отговорност за евентуалното ненавременно транспониране на новата европейска директива за схемите за гарантиране на влоговете. БНБ не е законодател.
- Смятате ли, че решението на съда би издържало във всички инстанции?
- С оглед на това, което казах по-горе, смятам, че решението на САС ще бъде отменено.
- Има ли вероятност от нови дела в тази посока?
- Да, има вероятност от такива дела, за съжаление. Ако това решение бъде потвърдено и влезе в сила, това очевидно би довело до
каскада от претенции към централната банка
за обезщетения. Нека да припомня, че в периода 1993-1995 г. в България процъфтяваха финансови пирамиди, които измамиха множество лековерни хора. И тогава, в пълно противоречие с правото и със здравия разум, пострадалите от измамите буквално заляха БНБ с огромен брой искове за обезщетение за вредите, които, видите ли, според тях били резултат на неупражнен надзор. За чест на българския съд нито една от тези претенции не беше уважена. Надявам се и сега да бъде така. Надявам се да победи не само правото, както са казвали древните римляни, но и здравият разум.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
