- Фондация "Венцислав Янков" връчва първите стипендии на талантливи млади пианисти
- Виртуозът изнася първия си концерт на 6 години, изправя зала "България" на крака
Когато в далечната 1932 г. 6-годишният Венцислав изправя с последния тон на пианото си зала "България" на крака, мнозина подозират, че българският Моцарт, както по това време вече наричат момчето, ще има бляскава кариера. Но едва ли си представят, че още през 1949 г. светът ще се прекланя пред изпълненията му. Те не са традиционни. И много години по-късно именитата проф. Жени Захариева с основание ще каже: "Венцислав Янков поразяваше със своята уникална трактовка на класическата и на романтичната музика. В изпълнението му имаше ярка изразителност и голяма свобода.". Особено в интерпретацията на Бетовен. Тя остава негова запазена марка. Изпълнявайки произведенията на немския великан, Янков разчупва всичко - начина на фразиране, темпа, динамика... А на критиците отговаря: Кой може да каже как Бетовен е искал да бъде изсвирен?! Защото вярваше, че всеки артист трябва да има своя Бетовен, разказва с усмивка племенницата на виртуоза д-р Надежда Тодоровска, зам.-председател на БЧК. Тя е
- приела за своя мисия
не само да съхрани паметта за най-големия български пианист, прославил страната ни надлъж и нашир. Но и да изпълни най-голямото му желание - да подпомага млади таланти. Така се ражда фондация "Венцислав Янков". А на 16 май в Централния военен клуб ще се състои финалният концерт от първия конкурс за стипендии "Венцислав Янков". Наградите са в две възрастови групи. В "А" за деца от 13 до 16 години на финала се състезават Ивайло Василев и Виктор Василев, които макар и с еднакви фамилии не са роднини, а са от различни градове и се гонят в точките. 26,5 от 30 възможни има Ивайло, 25,5 - Виктор.
В група "Б" (от 17 до 20 години) сили и страст над клавишите мерят Виктория Петкова с 24 точки и Ангел Ялъчков с 24,5 т.
За по-малките наградата е 7 000 лева, за по-големите - 10 000, казва Тодоровска. И веднага издава детайлите около най-вълнуващата трета награда. Тя е 2000 лева и я присъжда публиката. На когото прецени от четиримата. Защо ли? Защото именно благодарение на нестихващите аплодисменти на публиката Венцислав Янков става през онази 1949-а година истинска звезда. Тогава
- светът на класическата музика проговаря български
Венцислав Янков се явява и печели престижния международния конкурс за пианисти "Маргарита Лонг и Жак Тибо". Журито определя за победител италианеца Алдо Чиколини. Но публиката толкова силно и нестихващо аплодира Венцислав, че решението е променено. И за първи път конкурсът приключва с две първи награди. Грамотата, запазена от д-р Надежда Тодоровска, издава, че с приза е имало и 100 000 франка отличие. Колко са тежали тези пари по онова време вече няма значение. Важното е, че отличието отваря вратите на Венцислав Янков за големите световни сцени и полага началото на една блестяща кариера. Той свири в почти всички европейски държави, Япония, а също така в държави в Северна и Южна Америка, Северна Африка. Прави деветмесечно световно турне и свири в САЩ, Нова Зеландия и Австралия. Работи с диригентите Кнапербуш, Ансерме, Кубелик, Клютанс и др.
- Изнася над 2500 концерта по света
Как започва всичко? На Венцислав Янков Господ със сигурност е дал много повече от 5% талант, но по-важното е, че не го е лишил от онези 95% труд, любов и всеотдайност към музиката, с които до последния си дъх свири по най-малко 6 часа на ден. Роден е в семейство на музиканти. Баща му е прочутият флейтист проф. Янко Янков, уважаван изпълнител и преподавател. Брат му - Любомир Янков, пък е изтъкнат цигулар и професор в музикално училище във Франция.
Още 3-годишен Венцислав сам избира учителката си по музика. След като семейството е било на концерт, малчуганът отива при проф. Панка Пелишек, дърпа я за роклята и казва: Ти ще си моята учителка. Нещо повече - уроците се превръщат в незабравимо пътешествие из света на музиката за ученика, но и за преподавателката, която накрая не само, че не приема пари за часовете отделено време, но и след всеки урок "плаща" по 5 лева на Венцислав.
На 11 години,
- със стипендия от българското правителство
Венцислав Янков заминава заедно с брат си, за да учат в консерваторията в Берлин. Там, под ръководството на проф. Карл-Адолф Мартинсен, Венцислав завършва с отличие висшето си образование през 1942 година. Специализира при Вилхелм Кемпф, Едвин Фишер и Маргарита Лонг.
През 1947 се премества в Париж, където остава до края на живота си. Заради своите невероятни постижения кметството във френската столица го прави почетен гражданин и му дава павилион в Монмартър, за да живее и свири на спокойствие. Това е изключително признание, споделя Надежда Тодоровска.
Венцислав Янков пренася немската школа във Франция. За него тя се превръща във втора родина. Приет е особено топло и е почитан, както от публиката на многобройните му концерти, така и от институциите в лицето на Парижката община, Националната парижка консерватория и Министерството на културата. От 1977 до 1999 година Венцислав Янков е професор в Националната парижка консерватория.
Но никога не забравя България. Има десетки концерти у нас, прави майсторски класове, превръща музиката в
- културен мост между България и Франция
Президентът Петър Стоянов го удостоява с орден "Стара планина" т степен, Музикалната академия му присъжда званието Доктор хонорис кауза.
Надежда Тодоровска споделя, че особената чувственост и духовност в музиката на Венцислав Янков идва и от факта, че той е бил един от учениците на Петър Дънов. Венцислав Янков търсеше красотата и хармония във всичко, музиката бе неговият свят и живот, казва племенницата на големия пианист. На 16 май тя ще сбъдне мечтата му да вдъхнови млади и особено талантливи пианисти да придобият самочувствието, за да покорят света.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
