Страната ни е на първо място сред страните в Европейския съюз по производство на билки и подправки за девета поредна година. Това показват данните на европейската статистическа агенция Евростат за 2018 г. През миналата година в страната са отгледани малко над 71 хил. тона ароматни и медицински растения, както и подправки.
По този показател България изпреварва почти двойно втория най-голям производител на билки в ЕС - Полша, където са добити 39 хил. тона. Испания е на трето място с 32 хил. тона.
България продължава да е и сред най-големите производители на слънчогледови семки. Страната заема второ място с близо 2 млн. тона и изпреварва с около 100 хил. тона Унгария. Първа е Румъния с над 3 млн. тона.
Реколтата от 7.45 хил. тона малини през 2018 г. отрежда четвърто място на България в ЕС. Най-голямо е производството на малини в Полша - 115 хил. тона. Испания и Великобритания заемат втора и трета позиция съответно с 43.7 хил. тона и 14.3 хил. тона.
България е на четвърто място и по отглеждане на сладки череши. Реколтата от плода е 55 хил. тона, като пред страната са само Испания, Гърция и Полша.
България е в челните позиции и при производството на тютюн, люцерна и дини.
Всяка година в пунктовете в страната се събират и обработват 15-17 000 тона лечебни растения, от които около 90% се изнасят. Тези резултати поставят България на първо място в Европа и на едно от първите в света по количество на изнесените билки.
В България съществува голямо богатство и разнообразие на растителни видове, които са около 3600 на брой. Като лечебни растения се употребяват около 650 от тях, а ежегодно се събират около 300 вида. Благодарение на разнообразните климатични и почвени условия българските билки съдържат висок процент биологично активни вещества. Те са богати на разнообразни химични съединения: алкалоиди, гликозиди, сапонини, полизахариди, танини, флавоноиди, лигнани, кумарини, етерични и тлъсти масла, витамини, микроелементи и др.
Лечебните растения, които се събират основно у нас, се използват във фармацевтичната промишленост, козметиката, хранително-вкусовата промишленост и народната медицина. Обект на активна търговия обаче са 20 вида.
Липата, шипката и копривата са най-търсените български билки в чужбина. От тях на първо място е липовият цвят, от който се изнасят около 1200 т годишно. Износът на плодове от шипка е около 1100 т годишно, а на копривата – около 1000 т.
Този природен ресурс не е неизчерпаем, затова използването му е обект на регулации от няколко закона. Това са Законът за лечебните растения, към който има списък със 739 лечебни растения, Законът за биологичното разнообразие, Законът за защитените територии и Законът за горите.
Сред търсените у нас и в чужбина е мурсалкият чай, известен като "българската виагра", но той е забранен за бране от естествените си находища. Със забраната се цели подобряване състоянието на естествените находища и опазването на лечебното растение. Забраната не важи за продажбата на билки от култивиран мурсалски чай, която се разрешава след издадено удостоверение на общинската администрация с данни за местонахождение, площ и количество на произведените през годината билки.
Около 100-150 лева на ден могат да си изкарат опитните берачи от събиране на билки у нас. Въпреки това хората, които събират лечебни растения всяка година намаляват. Трима събирачи, които познават терена и са се сдружили в екип, могат само за ден да съберат по 800-1000 килограма пелин, даде за пример преди време Добрин Тонев от Българската асоциация на билкарите и гъбарите.
Намаляването на качествените берачи на билки пък води до проблеми с качеството на събраните лечебни растения. Дъждовете от април до юли са довели до добра реколта, но са попречили и на събирането и на сушенето на билките. Затова и тази година се очаква спад на реколтата.
Достатъчни количества са събрани от бял равнец, цвят глог и жълт кантарион, но повечето билки са с по-слаб добив спрямо миналата година.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
