Благовещение е празник на майката

• Бог из­би­ра Де­ва Ма­рия за­ра­ди доб­ро­де­те­ли­те й
• На то­зи ден каз­ва­ме "да" на Гос­под, съп­ре­жи­вя­ва­ме чу­до­то на но­вия жи­вот

В жен­ския ме­сец март има две да­ти за спе­ци­ал­но от­но­ше­ние към же­ни­те. Все­ки ще се се­ти, че ед­на­та е 8-ми март - меж­ду­на­ро­ден ден на тру­де­ща­та се же­на и жен­ска­та со­ли­дар­ност, пре­вър­нат през пос­лед­ни­те вре­ме­на в по­ред­ния ко­мер­си­а­лен праз­ник. Дру­га­та да­та е 25 март, ко­га­то пра­вос­лав­на­та Цър­ква праз­ну­ва све­то­то Бла­го­ве­ще­ние на Прес­ве­та Бо­го­ро­ди­ца. С то­зи праз­ник све­та­та пра­вос­лав­на Цър­ква въз­по­ме­на­ва ра­дос­тно за всич­ки чо­ве­ци, ко­и­то вяр­ват в Бо­га, мно­го важ­но съ­би­тие - Ан­гел Бо­жий до­не­съл на Де­ва Ма­рия вест за ско­рош­но­то яв­я­ва­не на от­дав­на очак­ва­ния Спа­си­тел. Дош­ло би­ло вре­ме­то Бог да из­пъл­ни да­де­но­то от Не­го обе­ща­ние пред Адам и Ева, ко­га­то ги из­го­нил от рая, че ще из­пра­ти на зе­мя­та Спа­си­тел на всич­ки чо­ве­ци. То­зи Спа­си­тел е Не­го­ви­ят Син Гос­под Ии­сус Хрис­тос, при­ел чо­веш­ка плът и се ро­дил от свя­та­та Де­ви­ца на име Ма­рия. На­ри­ча­ме я Бо­го­ро­ди­ца, за­що­то ней­ни­ят син не е обик­но­вен чо­век, а Син Бо­жи.

Де­ва Ма­рия би­ла един­стве­но­то де­те на бла­го­чес­ти­ви­те съп­ру­зи Йо­а­ким и Ан­на от мал­кия ев­рей­ски град На­за­рат.

Те дъл­го ня­ма­ли де­ца

и то­ва ги опе­ча­ля­ва­ло. Вед­нъж, до­ка­то Ан­на ра­бо­те­ла в гра­дин­ка­та, ви­дя­ла на ед­но дър­во гнез­до с мал­ки пти­че­та в не­го. "Са­мо аз, Гос­по­ди, на то­зи свят си ня­мам рож­ба. До­ри на птич­ки­те Ти си дал че­да. По­да­ри и на мен ед­на рож­ба и аз ще Ти при­не­са ро­де­но­то от ме­не де­те в дар на Твоя храм", при­мо­ли­ла се Ан­на.

Бог чул ней­на­та мол­ба и да­рил ро­ди­те­ли­те с мо­ми­чен­це, на ко­е­то би­ло да­де­но име­то Ма­рия. Ко­га­то ста­на­ла на три го­ди­ни, спо­ред обе­та, Ма­рия би­ла за­ве­де­на от ро­ди­те­ли­те си в хра­ма. Ско­ро след то­ва те по­чи­на­ли. А Прес­ве­та Де­ва Ма­рия, ка­то ос­та­на­ла под на­път­стви­е­то на све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те, пос­то­ян­но в хра­ма се мо­ле­ла и че­ла све­то­то Пи­са­ние.

Пре­да­ни­е­то раз­каз­ва, че ко­га­то све­та­та Де­ва на­вър­ши­ла въз­раст, ко­га­то спо­ред юдей­ския оби­чай де­вой­ки­те встъп­ва­ли в брак, пър­вос­ве­ще­ни­кът й об­я­вил, че не мо­же по­ве­че да ос­та­ва в хра­ма и че тя тряб­ва да си из­бе­ре съп­руг. Но Прес­ве­та Де­ва Ма­рия от­го­во­ри­ла, че по во­ля­та на ро­ди­те­ли­те си и по свое ре­ше­ние се е пос­ве­ти­ла Бо­гу, за­то­ва тя тряб­ва за­ви­на­ги да ос­та­не де­вой­ка.

В оне­зи вре­ме­на ня­ма­ло оби­чай ня­кой доб­ро­вол­но да из­би­ра без­бра­чен жи­вот за слу­же­не на Бо­га и за­то­ва све­ще­ни­ци­те сго­ди­ли Ма­рия за един бла­го­чес­тив ста­рец на име Йо­сиф, да­ле­чен не­ин род­стве­ник, кой­то тряб­ва­ло да я па­зи.

Прес­ве­та Де­ва Ма­рия за­жи­вя­ла в до­ма на пра­вед­ния Йо­сиф. Во­де­ла скро­мен жи­вот. За­ни­ма­ва­ла се с ръ­ко­де­лие и спо­де­ля­ла до­ма­кин­ски­те гри­жи с дъ­ще­ри­те му. Би­ла крот­ка и мъл­ча­ли­ва, а

най-го­ля­ма ра­дост за нея би­ло че­те­не­то на све­ще­ни­те кни­ги

От про­ро­чес­тва­та зна­е­ла, че е бли­зо до­хож­да­не­то на Спа­си­те­ля и че Той ще се ро­ди от Де­ва. От все сър­це же­ла­е­ла да ви­ди тая бла­го­чес­ти­ва Де­ва и да ста­не ма­кар пос­лед­на ро­би­ня на тая, от ко­я­то ще се ро­ди Спа­си­те­ля на све­та. Но, ето ста­на­ло та­ка, че тя са­ма­та тряб­ва­ло да бъ­де Май­ка на Си­на Бо­жий.

В един слън­чев про­ле­тен ден, ко­га­то Ма­рия се­дя­ла в къ­щи и че­тя­ла Сло­во­то Бо­жие, ста­на­ло чу­до. Пред нея зас­та­нал Ан­гел Не­бе­сен и ка­зал:

"Рад­вай се, бла­го­дат­на! Гос­под е с те­бе; бла­гос­ло­ве­на си ти меж­ду же­ни­те." Ма­рия се сму­ти­ла и се раз­мис­ли­ла как­во оз­на­ча­ва то­зи поз­драв. Свет­ли­ят Ан­гел, кой­то бил един от най-ве­ли­ки­те - ар­хан­гел Гав­ри­ил, по­бър­зал да я ус­по­кои: "Не бой се, Ма­рия. Ти ще ро­диш Син и ще Го на­ре­чеш с име­то Ии­сус. Той ще бъ­де ве­лик, и Цар­ство­то Му не ще има край."

Те­зи ду­ми на Ар­хан­ге­ла ус­по­ко­и­ли Ма­рия. Те­зи ду­ми "Не се стра­ху­ва­й!" са ус­по­ко­я­ва­щи и за всич­ки нас днес, ко­га­то ця­ло­то чо­ве­чес­тво е из­пра­ве­но пред теж­ко­то из­пи­та­ние на пре­о­до­ля­ва­не­то на смър­то­но­сен ви­рус. А и за­що да се стра­ху­ва ня­кой, щом са­мо­то Не­бе го ус­по­ко­я­ва.

Прес­ве­та Ма­рия със сми­ре­ние и не­о­пи­са­на ра­дост при­е­ла тая бла­га вест: "Ду­ша­та ми ве­ли­чае Гос­по­да и ду­хът ми се за­рад­ва в Бо­га, Спа­си­те­ля мой, за­що­то Той ми­лос­тно пог­лед­на сми­ре­ни­е­то на ра­би­ня­та Си, за­що­то ето, от­се­га ще ме об­ла­жа­ват всич­ки ро­до­ве; заг­де­то Сил­ни­ят ми сто­ри ве­ли­ко не­що, и све­то е име­то Му; и Не­го­ва­та ми­лост е от род в род за ония, ко­и­то Му се бо­ят. "

С как­во е зас­лу­жи­ла све­та Де­ва Ма­рия та­зи ве­ли­ка чест да ста­не Бо­жия май­ка? Със сво­и­те доб­ро­де­те­ли и най-ве­че със сво­я­та чис­то­та,

сми­ре­ние и без­мер­на лю­бов към Бо­га

За­то­ва той я е из­диг­нал най-ви­со­ко в Цар­ство­то Не­бес­но. И ако Бог е наш не­бе­сен Ба­ща, то Прес­ве­та Бо­го­ро­ди­ца е на­ша Май­ка и пър­ва По­мощ­ни­ца. Тя неп­рес­тан­но се мо­ли за нас и ней­ни­те мо­лит­ви имат най-го­ля­ма си­ла пред Бо­га. Праз­ни­кът на све­то­то Бла­го­ве­ще­ние ни ка­ра да се за­мис­лим с как­во мо­ре от лю­бов Бог дос­ти­га чо­ве­ка и кол­ко мно­го сво­бо­да му е дал. Пра­щай­ки ни Свой Син за Спа­си­тел Той ос­та­вя на чо­ве­ка ос­нов­на­та ро­ля за не­го­во­то соб­стве­но спа­се­ние. Ма­кар Бог да мо­же да из­вър­ши спа­се­ни­е­то ми­гом, той ос­та­вя на тво­ре­ни­е­то си пра­во­то да­ли да го при­е­ме или не.

Бог не ид­ва ка­то Все­дър­жи­тел и Съз­да­тел да се въп­лъ­ти вед­на­га от Прес­ве­та Бо­го­ро­ди­ца, но из­пра­ща свой пра­те­ник, кой­то да об­я­ви во­ля­та

Му. И ко­га­то Ма­рия от­го­во­ри ут­вър­ди­тел­но на Ар­хан­ге­ла, ся­каш ця­ло­то тво­ре­ние по­чув­ства об­лек­че­ние. За­що­то и са­ми­ят Бог ча­ка точ­но то­зи не­ин от­го­вор. То­ва ней­но "да" тряб­ва да е за нас фар и да на­соч­ва жи­во­та ни към спа­се­ни­е­то ка­то от­блъс­не на­да­леч "не"-то, ко­е­то ни от­чуж­да­ва и во­ди в тъм­ни­на и по­ги­бел. Пов­та­ряй­ки след нея "Ето ра­би­те Гос­под­ни!", то­ва е на­ше­то "да" , ко­е­то доб­ри­ят Бог ча­ка да чуе от нас, за да ни от­вър­не: "Влез­те в ра­дос­тта на ва­шия Гос­под".

Пре­ди де­се­ти­ле­ти­я­та на войн­стващ ате­и­зъм праз­ни­кът Бла­го­ве­ще­ние е чес­тван у нас ка­то Ден на май­ка­та. Тра­ди­ци­я­та Бла­го­ве­ще­ние да се пре­жи­вя­ва не са­мо ка­то цър­ко­вен праз­ник, но и ка­то ден за по­чит към май­ка­та се па­зи до 50-те го­ди­ни на ХХ в. и за то­ва има мно­го до­ку­мен­ти и сви­де­тел­ства. Бла­го­ве­ще­ние не е прос­то "жен­ски праз­ник" или са­мо "ден на же­на­та". На Бла­го­ве­ще­ние ни се да­ва от­но­во и от­но­во да съп­ре­жи­ве­ем чу­до­то на съз­да­ва­не­то на но­вия жи­вот и ро­ля­та на май­ка­та в не­го.

Бла­га­та вест за бъ­де­що раж­да­не за хо­ра­та

ви­на­ги е вест на на­деж­да

В дни­те, ко­га­то при­ну­ди­тел­но сме са­мо­и­зо­ли­ра­ни за­ра­ди теж­ка­та за­ра­за, об­хва­на­ла гло­бал­ния свят, ни се да­ва прек­рас­на въз­мож­ност да нап­ра­вим Цър­ква от сво­е­то сър­це и своя ум, да про­я­вим тър­пе­ние в мо­лит­ва всич­ки за­ед­но и не да се от­чай­ва­ме, а да има­ме дръз­но­ве­ние и вя­ра в Бо­га. То­ва по­ред­но из­пи­та­ние за чо­ве­ци­те мо­же би ни се да­ва, за да осъз­на­ем сво­и­те ду­хов­ни ви­ру­си, да се по­ка­ем за тях и да на­ме­рим Спа­се­ние за тя­ло­то се­га и за ду­ша­та си във Веч­ния жи­вот.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com