Благите вести

Добрата новина е, че винаги избираме живота и любовта

Благите вести | StandartNews.com

Не може да се отрече, прелюбезни, че понякога имаме преголямо самочувствие. Особено т.нар. медийни хора. Вярно е, че по време на избори политиците подхвърлят някой лев, което създава превратното впечатление, че журналисти и – най-вече – пресаташета са особено ценени, но някои неща е редно да имат граници. Например, знаете ли, че с решение на различни пресаташета от 2006 година, днешният ден  - 25 март - е обявен за Празник на асоциацията на медийните експерти в администрацията. Благовещение?!!! Това се казва самочувствие! И с какво пък толкова може да е непразна една администрация, че това да е някаква специална блага вест?!

Като рекох непразна, та се сетих и друго: Вярно е, че след Исус Христос непорочното зачатие ражда основно клюки, но не трябва ли Благовещение да е и световен ден на тестовете за бременност? В българския език, далеч преди експеримента с котката на Шрьодингер, съществува изразът "малко бременна", който според релативната физика си е чиста "суперпозиция", а това, което физиците наричат "колапс на вълновата функция", е вероятно Божията намеса... Смесването на божественото и научното на езиково ниво е много забавно. Ето – „между нас има химия” – казват хората, които всъщност се стремят между тях да има физика. Covid-пандемията също ражда постоянно смесване на божествено и научно на повседневно ниво. С научни средства се опитваме да овладеем нещо, което далеч все още не е библейски мор, въпреки всички усилия на медиите и „медийните експерти в администрацията” да ни го представят като Божи гняв. Да, имаме проблем. Имаме опасен грип, с тежки последици и много заразени. Но с последователни грижи, редовно миене на ръцете и пазене един друг, би следвало да се справим. Вместо опит за успокояване и трезви действия, превръщаме един грип в политически апокалипсис. Защо го правим?! Да не би пък дълбоко в нас да дреме именно желанието за апокалипсис? Вместо надежда и благи вести, очакваме всеки момент края на света, все едно дали ще го донесе политическият противник, руското разузнаване или Бил Гейтс под формата на чипиране...

Добрата новина е лошата новина, казват журналистите по цял свят. Медийните експерти в администрацията са точно на обратния полюс – при тях има само добри новини, само благи вести. Както става най-често в живота, и едните грешат, и другите грешат. Така че – в крайна сметка – отново опираме до вяра. Ето, един квартален патриот-философ казва: „ако вeрваме на Дарвин, произлезли сме от маймуните, ако вeрваме на Библията – произлезли сме от евреите. Не знам, не знам... май вера е останала само в алоето!”

Изобщо, има въпроси, по които трябва добре да помислим, преди да замълчим...

На днешната дата през 1969 година започва  и прочутият „полегнал протест” на Йоко Оно и Джон Ленън. Облечени в бяло, в апартамент номер 902 на Амстердамския „Хилтън”, четири дни Джон и Йоко приемат журналисти и им говорят за мир, срещу войната във Виетнам, за любов и хармония. Това е техният „меден месец”, след като седмица преди това са се оженили в Гибралтар. И в този момент стотици българи, макар и по съвсем друга причина, са в леглото. Ако можеха да дадат пресконференция, щяха да ви кажат как отчайващо се нуждаят от добри вести, а не от постоянно плашене. И се опитвам да  ги открия в телеграфен стил:

От испанския грип насам (1919) сме преживели над 15 тежки грипни пандемии. Тази през 1957-а е разболяла над 1 млрд. души, или близо една пета от човечеството;

Преодолели сме ги всичките;

Днешните ваксини срещу Ковид-19 в мащабно отношение, всъщност са сред най-изследваните лекарствени средства в историята. Противно на тезата на антиваксърите: да не си ги слагаме, защото не се знае как ще повлияят. Наблюдавани  клинични картини при толкова много хора за толкова кратко време не е имало никога в човешката история. И това не е въпрос на вяра, а на мащаб и статистика.

След пандемиите неизменно настъпва подем – икономически, културен, духовен.

След пандемиите, макар и за кратко, няма войни и човечеството се опитва да живее в мир!

Струва си да пожертваме няколко посещения в кръчмата, кръщенета и квартални футболни мачове, за да оцелеем!

Изборите нямат нищо общо. Всеки ден правим избори, по-съдбовни от политическите. И добрата вест е, че – в крайна сметка – винаги ще изберем живота и любовта.

Така оцеляваме.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай