Как Дя­во­лът ка­те­ри сте­ни

• Ше­фът на Уол­то­пия се из­гав­ри с да­ре­ние за жи­во­тос­па­ся­ва­щи апа­ра­ти
• След ка­то се прис­мя на бед­ни­те хо­ра, Ивай­ло Пен­чев по­ис­ка плав­но раз­бо­ля­ва­не на всич­ки от ко­ро­на­ви­рус, за да си оти­дат въз­рас­тни­те

Ко­ро­на­ви­ру­сът на­на­ся пър­ви­те смър­то­нос­ни­ уда­ри на ком­па­ни­и­те по све­та. Ня­кои хлоп­ват ке­пен­ци за­ра­ди лип­са на ра­бот­ни­ци, про­даж­би и па­за­ри, вто­ри тру­пат за­гу­би от сри­ва на ак­ци­и­те на бор­си­те.

Майк­ро­софт е сред гу­бе­щи­те и по две­те ли­нии, но соб­стве­ни­кът й - Бил Гейт­с, ус­пя да спе­че­ли сим­па­тии на ми­ли­о­ни хо­ра по цял свят, ка­то за­я­ви, че се от­тег­ля от уп­рав­ле­ни­е­то на ком­па­ни­я­та, за да по­е­ме ръ­ко­вод­ство­то на бла­гот­во­ри­тел­на­та си фон­да­ция и да по­ма­га с акъл и па­ри да спре смър­то­нос­на­та за­ра­за.

До­ка­то об­я­вя­ва­ше да­ре­ние от 100 ми­ли­о­на до­ла­ра зa рaзрaбoтвaнeтo нa лeкaрcтвa зa бoрбa c Соvid-19, един от го­ле­ми­те му фе­но­ве в Бъл­га­рия, по­ка­за, че ма­кар ста­тис­ти­чес­ки да по­па­да в топ 100 на най-бър­зо раз­ви­ва­щи­те се ино­ва­тив­ни ком­па­нии, ни­ко­га ня­ма да чле­ну­ва в клу­ба на Бил Гейт­с. Мо­же да има мно­го па­ри,

но е ли­шен от го­ля­мо сър­це

Тър­нов­ски­ят биз­нес­мен Ивай­ло Пен­чев, поз­нат ка­то соб­стве­ник на най-го­ле­мия про­из­во­ди­тел на сте­ни за ка­те­ре­не - Уол­то­пия, ре­ши да нап­ра­ви да­ре­ние от 200 000 ле­ва на бол­ни­ца, но с ус­ло­вие - не­го­ви­те слу­жи­те­ли да са с пре­дим­ство за пол­зва­не на апа­ра­ти­те за об­диш­ва­не, ако се на­ло­жи.

Бол­ни­ца­та, ко­я­то по­лу­чи щед­рия дар - "Алек­сан­дров­ска", ре­ши да вър­не па­ри­те, оп­ре­де­ляй­ки ка­зу­са ка­то не­мо­ра­лен. При­чинaтa e, чe бол­ницaтa нe мoжe дa гaрaнтирa по­ис­ка­но­то прeдимcтвo.

И тъй ка­то Пен­чев ос­та­на без­край­но учу­ден как за­къ­са­ла дър­жав­на бол­ни­ца се от­каз­ва от  не­о­чак­ван по­да­рък, се на­ло­жи ле­ка­ри­те да му об­яс­нят, че би­ха нaру­ши­ли Хипoкрaтoвaтa клeтвa, aкo прeдпoчeтaт друг пaциeнт прeд нaй-cил­нo нуж­дaeщия ce.

Скан­да­лът бук­вал­но взри­ви со­ци­ал­ни­те мре­жи. По­ве­че­то хо­ра зак­лей­ми­ха наг­лос­тта на Пен­чев, за ко­го­то чо­веш­ки­ят жи­вот не стру­ва ни­що пред  един бол­ни­чен апа­рат. Раз­би­ра се, на­ме­ри­ха се и сим­па­ти­зан­ти, ап­ло­ди­ра­щи ше­фа, го­тов да пръс­не със­то­я­ние, за да га­ран­ти­ра жи­во­та на слу­жи­те­ли­те си. Един от тях бе при­я­те­лят му Вла­ди­мир Ка­ро­лев, кой­то да­де два ар­гу­мен­та. Пър­ви­ят бе­ше, че ра­бо­те­щи­те в Уол­то­пия би­ли 0,001% от бъл­гар­ско­то на­се­ле­ние, ко­е­то оз­на­ча­ва­ло, че ос­та­на­ли­те 99.999% спа­се­ни хо­ра ще са из­вън ком­па­ни­я­та. И вто­ро, че при оп­ция да спа­сят жи­во­та на бли­зък, вмес­то на не­поз­нат, ед­ва 0.000000000000000001% от хо­ра­та по све­та би­ха по­мог­на­ли на не­поз­на­тия.

Ок­ри­лен от же­ляз­на­та арит­ме­тич­на ло­ги­ка на Ка­ро­лев, Пен­чев ре­ши да се яви по те­ле­ви­зи­я­та, за да об­яс­ни бъ­де­щи­те си стъп­ки. И ако ня­кой е очак­вал биз­нес­ме­нът да се из­ви­ни за ус­лов­но­то нак­ло­не­ние, из­пол­зва­но в до­го­во­ра за спа­ся­ва­не на чо­веш­ки жи­вот, то е ос­та­нал на­пъл­но ра­зо­ча­ро­ван. За­що­то Пен­чев об­я­ви, че е твър­до ре­шен да си ку­пи ма­ши­ни­те, за все­ки слу­чай, ако ня­кой от слу­жи­те­ли му се раз­бо­лее от смър­то­нос­на­та бо­лест, и че офер­та­та се от­ва­ря за но­ви бол­ни­ци. По БТВ той чис­то­сър­деч­но раз­ка­за как му е дош­ла иде­я­та за

"бла­го-т­во­ри­тел­ност под ус­ло­вие"

"Ста­на бая спон­тан­но. Ис­ках да ку­пим ма­ши­ни, да ги сло­жим в офи­са и, ако ня­кой за­къ­са в бол­ни­ца, звъ­ни, а ние му пра­ща­ме ма­ши­на и го спа­ся­ва­ме. Пос­ле си по­мис­лих: за­що тряб­ва да се­дят в офи­са, не­ка ги сло­жим в ня­коя бол­ни­ца, да си ги пол­зват, а ка­то на наш чо­век му пот­ряб­ва, той да е с пре­дим­ство. Ей та­ка, за 5 ми­ну­ти ми въз­ник­на ми­съл­та. Шеф­ка­та на мар­ке­тин­га ми ка­за, че поз­на­ва хо­ра в Алек­сан­дров­ска, би­ли свяс­тна бол­ни­ца, под­пи­сах­ме до­го­во­ра и им пре­ве­дох па­ри­те", ра­зяс­ни биз­нес­ме­нът, но пос­ле об­яс­ни ко­га е ста­нал фа­ла.

"Не ис­ках да из­ли­за ин­фор­ма­ци­я­та за то­ва да­ре­ние, но го пос­тнах във вът­реш­на­та гру­па на фир­ма­та. От­там знам, че е из­ляз­ло. Пос­ле е из­ляз­ло и от дру­га­де. Вър­на­ха ми па­ри­те", ка­за той.

Случ­ка­та оба­че ни­то го е раз­стро­и­ла, ни­то про­ме­ни­ла, нап­ро­тив, ам­би­ци­ра­ла го е да си пос­тиг­не цел­та. Виж­те как:

"След ка­то ми вър­на­ха да­ре­ни­е­то, под­хва­нах­ме ние да тър­сим ма­ши­ни. На­ме­рих­ме си де­се­ти­на дос­тав­чи­ка. Има­ме си офис в Ки­тай, има­ме си хо­ра, ко­и­то поз­на­ват ки­тай­ски ле­ка­ри. На­ме­ри­ли сме най-доб­ри­те ки­тай­ски ма­ши­ни, ко­и­то се из­пол­зват в спеш­ни­те от­де­ле­ния. На­дя­вам се вед­на­га да ку­пим пър­ви­те 10, ако тряб­ва - ще взе­мем и още. На­ме­рих­ме ги ев­ти­но - по 11 000 до­ла­ра. И ще ги да­рим под ус­ло­вие, но ве­че на три час­тни бол­ни­ци.

А ето и фи­на­ла на ин­тер­вю­то му:

"Не съм си за­да­вал дъл­бо­кия фи­ло­соф­ски въп­рос, как­во ще ста­не, ако тряб­ва да из­клю­чат друг чо­век от апа­ра­та, за да спа­сят мой слу­жи­тел. Дейс­твам пре­ди да мис­ля... Ра­бот­на­та ми хи­по­те­за е, че на­ши­те хо­ра са с пре­дим­ство. За­ед­но с ле­ка­ря ще се пре­це­ня­ва.

Знам, че е гад­но

Не съм го до­из­мис­лил....". И още : "Ако все пак и дру­ги бо­га­ти хо­ра ку­пят та­ки­ва ма­ши­ни, до та­къв из­бор въ­об­ще ня­ма да се сти­га. Те­зи, ко­и­то ме на­па­дат, не са да­ли и лев. Да ме съ­дят кол­ко­то си ис­кат. Аз ще си пра­вя то­ва, ко­е­то смя­там за пра­вил­но".

Си­гур­но ня­кои от вас би­ха си ка­за­ли: Ако бях­ме в дру­ги, по-нор­мал­ни вре­ме­на, об­щес­тве­ни­ят линч ня­ма­ше да под­ми­не то­зи мас­тит биз­нес­мен. Глу­пос­ти! Не­го­ви­те из­каз­ва­ния ви­на­ги са би­ли шо­ки­ра­щи. Той е ав­то­рът на фра­за­та: Не поз­на­вам бъл­га­ри, ко­и­то ра­бо­тят за 800 ле­ва зап­ла­та. И то из­ре­че­на във вре­ме­то, ко­га­то сред­но­то нет­но въз­наг­раж­де­ние въз­ли­за­ше на 840 ле­ва. По-къс­но той об­яс­ни на це­ло­куп­ния на­род за­що е бе­ден. Спо­ред не­го при­чи­на­та е, че има нис­ко са­мо­чув­ствие с ис­то­ри­чес­ки при­чи­ни. Има­ше и идея как да спа­си ръс­та на ико­но­ми­ка­та- ка­то за­лее Бъл­га­рия с внос на ра­бот­ни­ци от Па­кис­тан и Шри Лан­ка.

Ко­га­то му отър­ва, ви­на­ги хва­ли пра­ви­тел­ство­то. Ева­лар­ка­та на ка­би­не­та за ба­лан­си­ра­ния бюджет, ка­за пре­ди Ко­ле­да Пен­чев. А мал­ко след Но­ва го­ди­на взе ду­ми­те си на­зад и об­ви­ни дър­жа­ва­та в съ­у­час­тие и да­ла­ве­ра с Бож­ков. Та­ка как­то пре­ди го­ди­ни се во­зе­ше на пър­ва­та се­дал­ка ка­то яд­ро на бъл­гар­ска­та биз­нес­де­ле­га­ци­я­та по вре­ме­то на пре­зи­ден­та Плев­не­ли­ев и

щед­ро фи­нан­си­ра­ше Град­ска­та дес­ни­ца

а щом сля­зо­ха от по­ли­ти­чес­ка­та сце­на бе от пър­ви­те, ко­и­то ги на­ре­че "не­ус­пе­шен по­ли­ти­чес­ки стар­тъп".

Ис­то­ри­я­та на не­го­вия въз­ход е сбъд­на­та аме­ри­кан­ска меч­та. Бед­но­то мом­че от Лет­ни­ца, ко­е­то в учи­ли­ще раз­га­да­ва ма­те­ма­ти­чес­ки  рав­ни­ни, а в сво­бод­но­то си вре­ме по­ко­ря­ва пла­нин­ски вър­хо­ве, се прев­ръ­ща с ино­ва­ти­вен млад ми­ли­о­нер, кой­то про­да­ва сте­ни за ка­те­ре­не в по­ве­че от 100 дър­жа­ви по све­та. И ма­кар да не е до­бър шо­фьор, дър­жи в офи­са си яр­ко чер­ве­но Лам­бор­ги­ни, за ко­е­то е пос­тро­ил спе­ци­а­лен асан­сьор.

Ни­кой от нас не ос­пор­ва ус­пе­хи­те му ка­то биз­нес­мен. Но ви­со­чи­на­та на офи­си­те му в Аме­ри­ка или Ки­тай, яв­но е за­мъг­ли­ла пред­ста­ва­та му за ре­ал­нос­тта. До сте­пен, в ко­я­то жи­во­тът му в Уол­то­пия се е пре­вър­нал в уто­пия. Ня­ма дру­го об­яс­не­ние за пос­та му, кой­то ден след скан­да­ла с Алек­сан­дров­ска бол­ни­ца, бе пуб­ли­ку­ван в 168 ча­са. И кой­то си­гур­но е ис­тин­ска­та при­чи­на, ле­ка­ри­те да от­ка­жат окон­ча­тел­но па­ри­те. Про­че­те­те го!

"Да ви ка­жа за ко­ро­на­ви­ру­са:

Ня­ма да мо­жем да го уби­ем.

Твър­де за­ра­зен е и е твър­де раз­прос­тра­нен ве­че.

Ще жи­ве­ем с не­го, тъй как­то си жи­ве­ем с гри­па.

Въз­мож­но е ня­коя дър­жа­ва да ус­пее да се спра­ви и да го из­чис­ти от те­ри­то­ри­я­та си, но за мно­го дър­жа­ви с по-сла­би ин­сти­ту­ции и го­ле­ми по­пу­ла­ции ще бъ­де не­въз­мож­но.

В те­зи дър­жа­ви за­ра­за­та ще се раз­прос­тра­ни ек­спо­нен­ци­ал­но и

ще убие го­ля­ма част от въз­рас­тни­те хо­ра

Мла­ди­те ще при­до­би­ят стад­на иму­ни­за­ция. Ако тя е трай­на, ко­е­то е по-ве­ро­ят­но, жи­те­ли­те на те­зи дър­жа­ви ще бъ­дат пър­ви­те, ко­и­то ще се адап­ти­рат към но­ва­та ре­ал­ност. Адап­та­ци­я­та на те­зи на­ро­ди ще кос­тва най-мно­го жи­во­ти на ста­ри хо­ра и ще е най-бо­лез­не­на.

Но и най-бър­за.

Хо­ра­та от те­зи дър­жа­ви пър­ви ще ста­нат бе­зо­пас­ни за ос­та­на­ли­те. Те ще са пре­бо­ле­ду­ва­ли, иму­ни­зи­ра­ни и ще мо­гат сво­бод­но да пъ­ту­ват, ра­бо­тят и да се за­бав­ля­ват.

Те ще бъ­дат же­ла­ни ра­бот­ни­ци и ком­па­ньо­ни.

Дър­жа­ви­те, ко­и­то са пре­ка­ля­ва­ли с ог­ра­ни­чи­тел­ни­те мер­ки, ще са пъл­ни с неп­ре­бо­ле­ду­ва­ли хо­ра, жи­ве­е­щи в страх и ог­ра­ни­че­ния.

Све­тът ще се раз­де­ли на две:

Дър­жа­ви, ко­и­то ве­че са се адап­ти­ра­ли и не се бо­ят от ви­ру­са, в ко­и­то жи­во­тът про­дъл­жа­ва по ста­ро­му и та­ки­ва, ко­и­то все още се па­зят и ча­кат по­я­ва­та на вак­си­на. Вто­ри­те ще по­тъ­нат в дъл­бо­ка ико­но­ми­чес­ка и со­ци­ал­на деп­ре­сия.

До­пъл­ни­те­лен плюс за дър­жа­ви­те със сла­ба здрав­на сис­те­ма ще бъ­де фак­тът, че ста­ри­те хо­ра ще са на­ма­ле­ли зна­чи­тел­но и то­ва ще об­лек­чи пен­си­о­нни­те им сис­те­ми, а как­то и жи­во­та на мла­ди­те хо­ра, ко­и­то са от­де­ля­ли го­ля­ма част от до­хо­ди­те си за въз­рас­тни­те си ро­ди­те­ли.

След пър­во­на­чал­ни­ят шок от тра­ге­ди­я­та в те­зи дър­жа­ви ще пос­лед­ва ря­зък ен­ту­си­а­зъм и по­дем.

Всич­ко то­ва ще да­де тла­сък за раз­ви­ти­е­то на ина­че изос­та­на­ли­те дър­жа­ви и ще на­ма­ли ико­но­ми­чес­ка­та раз­ли­ка меж­ду тях и ста­ри­те раз­ви­ти дър­жа­ви, бо­ре­щи се с ви­ру­са, ча­ка­щи вак­си­на и жи­ве­е­щи в деп­ре­сия. Мис­ля, че пра­вил­ни­ят ход за нас е да не се на­дя­ва­ме на уни­що­жа­ва­не на ви­ру­са, а да пла­ни­ра­ме плав­но раз­бо­ля­ва­не на всич­ки от не­го. Плав­но. Та­ка че в ни­кой мо­мент здрав­на­та ни сис­те­ма да не бъ­де пре­то­ва­ре­на и хо­ра­та, ко­и­то би­ха мог­ли да оце­ле­ят, да не ум­рат за­ра­ди ко­лапс на сис­те­ма­та". Дя­во­лът ка­те­ри сте­ни  е пър­во­то, ко­е­то ми хрум­ва, ка­то че­та то­зи тек­ст. Се­тих­те се, на­ли? От сор­та на Дя­во­лът но­си Пра­да. Имаш всич­ко, ко­е­то си по­ис­кал от не­го. А той ти е го дал под ус­ло­вие - взел е ду­ша­та ти.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com