Даваме двойни дипломи с Великобритания, Финландия и Германия
Предлагаме специалности на руски и английски, казва проф. Пламен Илиев
На 14 май Икономическият университет във Варна навърши 95 години. За това каква равносметка си прави висшето училище, как се подготвят кадри за нуждите на бизнеса и каква реформа е нужна на висшето ни образование, "Стандарт" попита ректора му проф. Пламен Илиев.
- Проф. Илиев, Икономическият университет във Варна претърпя силно обновление. Какво ново предлагате на студентите си?
- По принцип, опитваме се изпреварващо да предлагаме на младите нови условия и идеи. Даваме си сметка, че това са динамични и търсещи хора, които живеят в един свят на глобална информираност. През последните години реализирахме мащабна инвестиционна програма, тя е насочена към това, да противодействаме на последиците от демографските процеси в България. Пък и бихме искали да формираме нови конкурентни предимства за университета. Днес
Икономическият университет във Варна е социален предприемачески университет. Не
случайно през 2014 г. бяхме определени като предприемачески университет и участвахме в проект на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Осъществихме редица мащабни инвестиционни проекти, а в множество от научните проекти студентите сами активно участват. Създадохме 5 изследователски центъра с консултативни функции. Това е най-добрият пример за култивиране на предприемаческо
мислене. Защо обаче се възприемаме като социален предприемачески университет? Наше убеждение е, че висшето образование представлява сплав от няколко елемента: хармонизирана учебна документация с водещи европейски университети; инвестиции в модерна среда за обучение и научни изследвания; съвременна библиотека, съпоставима с най-добрите образци в Европа; богата културна среда и активен спортен календар. Симбиозата между всички тези посочени компоненти е предпоставка за успешна кариера на нашите студенти, развива у тях усет за красивото и стойностното, учи ги да бъдат по-добри.
- Все по-често бизнесът се оплаква от недостатъчно подготвени кадри, идващи от висшето образование. Има ли според Вас основание за подобни упреци?
- Знаете ли, все си мисля, че в известна степен висшите училища са длъжници на своите студенти по отношение на практическата им подготовка, но тази гледна точка не трябва да се абсолютизира и да се разглежда само в една плоскост. През последните години има много примери на сближаване между университетите и бизнеса и обратно. В нашия университет учебните планове и програми осигуряват разумен баланс между знания, умения и компетенции, като акцентът е поставен върху практическите задания. В много от програмите част от часовете се водят от представители на бизнеса и публичната администрация. Участието им е активно и в държавните ни изпитни комисии. При нас вече функционира Иновативна партньорска мрежа за устойчиво взаимодействие "университет - бизнес" (разработена по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси"). Проектът е осъществен с помощта на представители на бизнеса, сред които и Варненската търговско-индустриална камара, което показва позитивно отношение към нас.
- Имат ли студентите проблеми със стажовете?
- Студентите, които активно търсят, нямат никакви проблеми с намиране на подходящи стажантски позиции. Сектор "Алумни и кариери" в университета работи с голям брой компании. Имаме подписани множество договори с институции-партньори, които наемат стажанти. Възможностите за стажантски позиции в чужбина осъществяваме по програми за обмен. Сред добрите практики, свързани със студентските стажове, е реализираният през 2014 г. проект, администриран от МОН, в който нашият университет прояви голяма активност. Сериозна възможност във връзка със стажовете е и споменатата по-горе платформа за устойчиво взаимодействие "университет - бизнес". Чрез нея студентите имат възможност да намерят подходяща стажантска позиция, да осъществят връзка с приемащата страна, да се проследи и оцени реализацията на съответния стаж. Взаимодействието чрез платформата пък създава условия университетът да получава интересни идеи и запитвания за изпълнение на социални и бизнес консултантски проекти.
- КРИБ има една идея за създаване на Академия "Икономика", която да заплаща частично и стажа на студенти по специалността. Как гледате на идеята?
- Идеята на КРИБ заслужава адмирации. Финансовото стимулиране на стажовете се очаква да активира в по-висока степен заинтересованите лица. Политика на университета ни е да защитаваме интересите на нашите студенти и да настояваме пред потенциални работодатели да заплащат заявените стажове. Ежегодно ангажираме над 50 студенти на различни работни позиции в университетската администрация и управлението на редица инвестиционни и други проекти. От друга страна, студентите трябва да възприемат стажовете като допълнителна възможност да попаднат в реална пазарна среда и да "сверят своите часовници" по отношение на придобитите знания и умения. Това е и шанс способните студенти да бъдат забелязани от работодателите и да бъдат стимулирани чрез стипендии и предложения за включване в техните екипи.
- Много ли са ни според Вас студентите в икономическите специалности?
- През последните години широко се лансира идеята, че обучаваните в икономическия профил студенти са твърде много. Справката с броя на
регистрираните и действащите стопански субекти, от една страна и необходимостта всяка пазарна структура да има компетентни лица с
икономически знания и умения, от друга страна, може да ни ориентира, че наличието на голям брой икономисти е мит. Субсидията, отделяна за трите основни ВУ с икономически профил (в София, Варна и Свищов) е само 5% от общата субсидия за висше образование. Погрешно е мнението, което обвързва механично броя на завършващите икономисти и предлаганите работни места в тази област. Нека не забравяме, че България е място, в което шансът за успешен старт на собствен бизнес е много по-голям, в сравнение със страни с по-силно развити икономики, а икономическата компетентност в такива ситуации е важна за успеха.
- Според Вас какво ще промени въвеждането на политиката 50% от парите за висше образование да се дават за качество?
- Принципната ни позиция е за подкрепа на подобна политика, но при изпълнение на едно базово условие - да се гарантира, че оценката за качество е обективна. До известна степен проявяваме скептицизъм към резултатите от рейтинговата система. Независимо от усилията на колегите от МОН, все още има пропуски в методиката, по която се формира рейтингът на висшите училища. Те са свързани с неотчитане на териториалната дисперсия на университетите при паралелна териториална концентрация на бизнеса и публичната администрация в столицата. Това деформира оценката, наред с проблемите с намирането на релевантни данни за осигурителния доход на работещите възпитаници на университетите (особено валидно за тези, работещи в чужбина). Въпросът за закриването на специалности и факултети или за сливането на университети, е стратегическо решение на отделните висши училища и може да е резултат от икономическа принуда. Нека обаче не забравяме, че и логиката на сегашното финансиране на висшите училища с различни профили е спорна, предвид "твърде широката ножица" между символичния базов норматив от 693 лева (за икономика) и субсидията на един студент в други професионални направления.
- Има ли при Вас нещо ново като специалности и магистърски програми, които университетът ще предложи догодина?
- Да, ежегодно актуализираме специалностната си структура. Стратегия на университета е да предлага специалности с обучение на английски и руски език (само през 2015 г. стартират 3 нови бакалавърски и една магистърска програма на английски език). От 2015 г. предлагаме 3 програми с издаване на двойни дипломи с: Университет Нотингам Трент (Великобритания), Висше училище по приложни науки Сейнайоки (Финландия) и с Висше училище по приложни науки Вормс (Германия). За първи път през 2014/2015 г. тествахме симулативно обучение по две магистърски програми, с изнасяне на обучението в предварително селектирани компании - партньори на университета. Интересът към нас от сродни висши училища от различни европейски страни е атестат за качеството на обучението, което предлагаме.
- Коя е най-новата инвестиция на университета?
- Тя е свързана със стогодишнината от построяването на класическата сграда на Ректората, включваща пълна реставрация на сградата и нейното интериорно обновяване. Сградата е проектирана от арх. Никола Лазаров, който участва в доизграждането на двореца в Евксиноград и проектира Варненската опера. Сградата е декорирана от скулптора Кирил Шиваров, специализирал във Виена, който по-късно сътворява великолепните фигури на лъвовете пред Съдебната палата в София и бронзовите фигури на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред Ректората на Софийски университет. По думите на модератора на идеята за създаване на две монументални творби в централното фоайе на сградата, варненският галерист Валерий Пощаров, случайно или не, точно след сто години от австрийската столица пристига големият български художник Стоимен Стоилов. След мащабните си проекти в Европа, Америка и Австралия, завръщайки се в България след 20-ина години, носителят на Хердерова награда сътвори за десет месеца две невероятни голямоформатни алегорични композиции - "Алегория на брега" и "Алегория на морето". Академичната общност приема двете алегории като попътни знаци за поколенията и като важен акцент от културната ни политика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
