Ако до 3-4 г. не решим проблема с кадрите, всичко ще бъде загубено
Не ни трябват политически турболенции точно когато обмисляме бизнесплановете си за догодина, казва инж. Никола Добрев
В четвъртък Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/ излезе с декларация по повод предизборните призиви на опозицията за оставка на кабинета заради резултата от надпреварата за шеф на ООН. Уместно ли е да се иска вот на недоверие по тази причина и как би се отразила евентуална политическа нестабилност на икономиката и бизнеса у нас, разговаряме с инж. Никола Добрев, председател на Съвета на директорите на "КЦМ 2000 груп" - собственик на КЦМ, член на КРИБ и на Управителния съвет на Конфедерацията.
- Господин Добрев, как ще се отрази на бизнеса евентуален вот на недоверие и оставка на кабинета, както поиска опозицията заради резултатите от надпреварата за шеф на ООН?
- КРИБ конкретно и точно каза в декларацията си какви биха били последствията от развихрянето на такива политически страсти в периода на предизборната президентска кампания в края на годината - точно когато всички фирми оформят своите виждания как ще приключат 2016 г. и още по-важно - когато подготвят своите очаквания и бизнеспланове как ще стартират и как ще се развиват компаниите през следващата година.
Така че бизнесът едва ли би се радвал точно сега на такива турболенции в обществото, които неминуемо ще се отразят негативно, какъвто и да е резултатът. Ние сега нямаме нужда от политическа дестабилизация, независимо, че в политическия живот има много трески за дялане.
- Според Вас има ли основания да се търси вина на кабинета и да се иска оставката му точно заради резултатите от надпреварата за шеф на ООН ?
- Да, де, да, така също бихме искали България да стане световен шампион по футбол или да бием Франция на мача довечера /б. ред. в петък вечер/. Исканата оставка по повод надпреварата за шеф на ООН е дребен повод и въпрос на оценка на дипломатическото изкуство на една малка държава, каквато е България. То не може да бъде повод за търсене на потитическа вина на кабинета. Каквото е направено, е направено. Ние имаме други проблеми като общество.
- Бизнесът иска стабилност и прогнозируемост, за да работи спокойно. Как оценявате ситуацията в България?
- Не е лека ситуацията. Но тези фирми, които работят, успяват да са на пазара, да създават работни места, да произвдеждат. Не е леко, но животът си върви, а правителството и политиците трябва да помагат в този икономически и социален живот да става по-ефективен, не по-лесен.
-В четвъртък излезе нова прогноза на Министерството на финансите, която е по-оптимистична от досегашната и предвижда 2,6% ръст на икономиката за 2016 г. /досегашните очаквания бяха за 2,1%/. Според Вас ще се реализира ли този ръст?
- На тези статистики не вярвам, доколкото те имат окраската да успокоят и да покажат, че нещата вървят добре. Общо взето на бизнеса не му е леко. Дали ще е 2% или половин процент ръст - на бизнеса не му е леко и имаме много бизнесзадачи за решаване. Ето, след двегодишна битка, ЕС най-сетне разреши тежката индустрия да ползва облекчения за електроенергията, а ние все още не ги ползваме и даваме грешни милиони без да знаем за какво ги даваме.
- Имаше много обещания отстрана на правителството...
- Обещания има от миналата година, но едва преди една седмица излезе наредбата. Но кога ще започне да се изпълнява и малко да се облекчи животът на бизнеса - засега мълчание още.
- Има големи спорове и несъгласие отстрана на работодателите относно вдигането на минималната заплата. Как ще коментирате?
- Всяко административно вдигане на заплатата без да се обвързва с производителност и БВП, е обречено на неуспех. Трабва да има надеждна среда, бизнесът да има висока производителност, конкурентна продукция и тогава въпросът със заплатите ще започне да се решава по естествен път. Администрирането винаги води до още повече затруднения.
- В прогнозата на финансовото министерство е записано, че очакванията са за 5,8% ръст на заплатите през 2016 г. Икономически обосновано ли е това, според Вас?
- Министерството на финансите повече говори за бюджетните предприятия. То малко има поглед върху бизнеса, който си формира заплатите на база на това, което продава, печели и остава за разпределяне. МФ е бюджетираща, а не бизнесорганизация. В частния секрор фирма, която произвежда, плаща си данъците, има добра ефективност, има висока производителност, реализира си продукцията - тя има достатъчно основания и смелост да повишава доходите на своите работници. Това е нормалният, етичният бизнес, към който се стремим повече от 20 години.
- Износът ли ще е определящ за ръста на икономиката?
- Ние изнасяме продукцията си на 96% и нямаме проблеми. Това обаче не е много радостно за България. Защото ако нашата продукция не отиваше в Турция, в Сърбия, в Румъния и Италия, тя щеше да донесе повече добавен доход на българската икономика. Но за съжаление няма как.
- А защо се случва така и какво е разковничето да заработи икономиката ни и суровините да не се изнасят, а да донасят добавена стойност у нас?
- Държавата изгуби поглед върху секторите, които можеха да бъдат конкурентни и нямаме секторни политики. Това е.
Върнете се през 90-те години по времето, когато Александър Божков беше министър на промишлеността - тогава се заработи, наистина имаше известни очаквания. Но оттогава всички зарязаха тази политика.
- В Европа се залага много на реиндустриализацията. Смятате ли, че такъв курс може да се зададе и за нашата икономика и изпълнима ли е реиндустриализацията у нас?
- Докато умуваме дали е възможно или невъзможно, другите ще я направят, нашите хора ще избягат и тогава нищо няма да е възможно, освен да станем аргати на някого. Аз съм малко тук критичен и краен, но това е. Много умуваме, но нали знаете - докато умните се наумуват - лудите се налудуват.
- Въпросът с кадрите е поставян многократно на дискусиите "Да! На българската икономика", които в. "Стандарт" провежда заедно с КРИБ. Преди дни от образователното министерство обявиха, че се подготвя изцяло нов закон за професионалното образование. А КЦМ има добри практики в това отношение. Кое е най-важното?
- За да имаме добро професионално образование, трябва да имаме ясна икономика, ясна икономическа политика и да знаем какво ни трябва. Да, ние имаме добра практика, защото знаем какви кадри ни трябват, за колко време и се ориентираме. Обаче когато някои икономически направления са трърде неясни във времето и в мащабите - тогава как да планираш кадри? Затова ви казвам, секторните политики са най-важни. Някои мислят това за отживелица. Но ако държавата е наясно в секторите кога, къде и какво ще й трябва - тя би подпомогнала. Но не да го прави по административен път, а да пита бизнеса какво му трябва. Тук трябва да се обърне посоката, защото някои чакат държавата да каже какво трябва да се прави. Не, държавата трябва да види бизнесът какво може да направи и да каже: да, аз ще помагам.
- В проектозакона за професионалното образование ще се заложи професионалните гимназии да минат към общините и общинските власти заедно с бизнеса да решават какви специалности да се изучават. По-лесно ли ще е на бизнеса да работи с общините, вместо с държавата?
- Не е там разковничето. Дали с държавата, или с общината - в крайна сметка общината също е част от държавата. Въпросът е доколко бизнесът и съответните общински или други институции имат тясна връзка, гъвкавост да решават за вяска година какво ще трябва. Бинесът ще е говов да помага винаги, когато му се предложат умни решения и те са в полза на перспективата за развитие на кадрите. Не мислете, че бизнесът е толкова алчен. Тези, които имат стратегия за години напред, вече мислят има какво да се прави. Има какво да се прави. Но ако до 3-4 години няма решение - изгубим ли хората, губим всичко.
- Може би са нужни повече стимули, които да накарат децата да изберат нужните, но по някаква причина станали непривлекателни специалности, а не всички да отиват в езиковите гимназии?
- Няма непривлекателни професии, има желание да се работи. Бедата е друга. Още от семейството, от началното училище да се създава пиетет да се работи, да има разбиране, че нещата не падат от небето. В момента голяма част от тези, които трябва да работят, стоят и не искат да работят. Не че няма работа. Това е сериозен проблем.
- Но всичко това, за което си говорим като някаква стратегия за бъдещето, няма как да се случи, ако няма стабилност.
- Разбира се. Бизнесът е като сърна - шуми ли се някъде, тя не пасе тревата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
