София. Затягането на режима за паралелен износ на медикаменти от страната ни разбуни духовете. Промените в Закона за лекарствата, които управляващите приеха в края на миналата година, вчера спря президентът Росен Плевнелиев. Молба за налагане на ветото отправиха от Движение "България на гражданите" (ДБГ). Забележките на част от Реформаторите обаче се припокриха и с виждането на бизнеса.
Всеки дистрибутор, който иска да изнася от България медикаменти с рецепта, които веднъж вече са внесени от производителите им, трябва първо да поиска разрешение от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Условието важи за всеки продукт, който търговците биха искали да продадат в друга европейска държава. Това най-общо гласи поправката на Закона за лекарствата, която направиха БСП и ДПС. Мотивите, с които управляващите пристъпиха към нея, бяха да гарантират, че у нас няма да има недостиг на лекарства заради паралелната търговия. Бизнесът обаче видя в промяната опит за ограничаване на свободната търговия и налагането на корупционни практики. Къде е истината и ще има ли нови промени на закона - тепърва предстои да видим.
Спорната поправка на закона засяга възможността за износ от страната на лекарствата с рецепта, които се плащат от здравната каса и министерството. На практика,
това са около 2400 продукта
В тях обаче се включват всички лекарства за хронични заболявания като диабет, рак, сърдечносъдови, дори инфекциозни за СПИН и туберкулоза. Заради това, че производителите им са длъжни да ги продават у нас на най-ниските цени от 17 европейски страни, медикаментите стават атрактивни за продажба в други държави, където са по-скъпи. Този тип дейност се нарича паралелна търговия. Той се практикува в целия ЕС, броят на търговците у нас е около 30. В момента тези дистрибутори са свободни да изнесат лекарства от България по всяко време, стига да са намерили къде да ги продадат. С поправките обаче те първо ще трябва да уведомят Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), че искат да направят подобен износ. След това ще трябва да чакат 30 дни, за да разберат дали ще получат разрешение за това. През това време агенцията ще трябва да проучи какви са били потребностите на българските пациенти по здравна каса, както и да изиска информация от производителите какви количества са внесли и да прецени дали има достатъчно наличности за следващите месеци. Ако държавните инспектори решат, че може да се появи недостиг на лекарствата тук, те няма да дадат право на фирмата да ги изнесе. Целта, с която управляващите правят промените, е да се подсигури достъпът на хората до лекарства. Според Асоциацията за развитие на паралелна търговия обаче това ще доведе само до проблеми за бизнеса и няма да спре липсата на медикаменти в страната. Причините за това са много. Ние
веднага ще загубим пазарите си
защото никой няма да ни чака един месец, каза Лора Начкова, директор на Асоциацията за развитие на паралелната търговия. Освен това според тях няма доказателства, че за липсата на лекарства у нас е виновен износът им. Обемът на паралелната търговия в целия ЕС е 5% от пазара на лекарства. Тоест, от всички медикаменти за 2,4 млрд. лв., които купуваме на година, според официалните данни само за 120 млн. лв. (по крайни цени) се изнасят. По неофициални данни обаче реалният обем на паралелен износ е по-голям, тъй като съществува и нелегална търговия за още толкова. При нея определени дистрибутори изкупуват незаконно от аптеките вместо от производителите скъпи нови лекарства за тежки заболявания, като усвояват и допълнителната отстъпка, която производителите са дали за пациентите. По този начин иновативните компании са ощетени. Според техните наблюдения износът е най-вече в областта на медикаменти
за ревматоиден артрит, диабет и онкология
Дори тези количества обаче не съставляват основните липси на лекарства у нас. От години в България липсват едни и същи молекули - те са стари и евтини, а нуждата на пациентите от тях е в малки количества. По проучване на здравното министерство от 2011 г. основният дефицит засяга около 35 молекули за сериозно заболявания, каквито са онкологичните, хематологичните, епилепсията, отравянията, сърдечносъдовите и интензивните състояния. В същото време обект на износ от България са медикаменти за артроза, високо кръвно, успокоителни, каза Лора Начкова. Според експерти от бранша това дори няма да спре нелегалните практики. Иновативните компании обаче смятат, че поправките ще доведат до изсветляване на паралелната търговия, защото рискът от нелегален износ ще е много голям.
Притеснителен за паралелния бизнес е и че няма достатъчно обективна система, по която ИАЛ да каже дали се очертава недостиг на дадено лекарство. Заради това некоректни чиновници биха могли да извият ръцете на една част от фирмите за сметка на друга. Така смятат и хората на Меглена Кунева. Промените създават партийна хранилка и пречка за развитието на българския бизнес", заяви Красимир Гълъбов от "Движение България на гражданите". Според него евентуалното приемане на измененията ще изправи България и пред риска от наказателна процедура от ЕК за нарушаване на свободното движение а стоки в ЕС. Това дори ни изправя пред евентуални искове на засегнатите дистрибутори за вреди, добавиха от ДБГ.
Да контролират само дефицитните
Лора Начкова, директор на Асоциация за развитие на паралелната търговия
Предлагаме да се въведе уведомителен режим, при който само да информираме Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) какви продукти ще изнасяме. Нека разрешителен режим да се въведе само за медикаментите, за които наистина е установено, че липсват у нас. За тази цел обаче първо властите трябва да направят актуално проучване. Ако промяната остане в този си вид, тя ще доведе до негативни последствия не само за бизнеса, но и за страната ни, тъй като противоречи на европейските принципи за свободното движение на стоки и услуги.
Браним здравето
Чрез предложените промени се цели въвеждане на механизъм за мониториране на паралелния износ на лекарства, който не би нарушил принципа на свободно движение на стоки и услуги в ЕС, но би дал възможност на компетентните институции да се намесят в случай на установен дефицит на определен продукт, което застрашава здравето на населението. Паралелен износ на лекарства от територията на България, отпускани по лекарско предписание, ще се извършва след изпращане на уведомление до ИАЛ за всеки конкретен случай. Предвижда се изпълнителният директор на ИАЛ да може да откаже с мотивирана заповед извършването на паралелния износ, когато по предвидения в закона ред се установи, че лекарството е в ограничени количества за България или, когато липсата му може да застраши сериозно живота и здравето на гражданите.
(Из мотивите към законопроекта)
Свалят цените
Паралелната търговия съществува в целия ЕС. Тя е възможна заради разликите в цените, на които производителите на медикаменти ги продават в отделните страни. При паралелната търговия дистрибуторите купуват едно лекарство от държава, в която цената му е по-ниска, и го продават в друга, където е по-висока. Обект на този тип дейност са скъпите нови лекарства. Паралелната търговия подбива цените на иновативните производители, но благодарение на това фондовете икономисват средства за медикаменти. През 2002 г. по този начин 5 страни - Англия, Швеция, Германия, Холандия и Дания, са икономисали общо 631 млн. евро за лекарства. Опасността от паралелната търговия обаче е, че при драстично увеличаване на обема й може наистина да доведе до липси от даден медикамент в една страна - там, където цената му е най-ниска.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
