В България няма човек, който да каже, че пенсиите са високи. Въпреки това политиците трябва да отчитат реалностите, а те са, че през последните години увеличенията са прекалено големи, а за тях няма пари. Това заяви бившият социален министър Христина Христова пред телевизия НоваНюз. Според нея българските пенсии не са най ниските в ЕС. „Абсолютната величина на пенсиите трябва да е съизмерима към стандарта на живот и равнището на живот в дадената страна, но основен измерител е т.нар. коефициент на заместване или каква част от предишния доход, дохода ни от труд замества пенсията. По този показател европейската статистика казва, че у нас коефициента на заместване е около 55%, а има държави в ЕС, в които е 40%, 42%, 45%. Тоест българите получават поне половината от своята работна заплата като пенсия след пенсионирането си", изчисли Христова.
Според нея пенсионният модел у нас все повече се "замърсява" и вече не следва първоначалната си логика. Като част от пенсията и като различен тип добавки се насочват различни плащания, които всъщност трябва да са под формата на социални помощи, а не като пенсионни добавки.
"Проблемите с финансовото състояние на пенсионната система в България се дължат на един субективен фактор - политическите решения, които бяха доста неразумни, доста популистки в последните години”, категорична е Христова.
„Политиците решиха да започнат да се опитват да се харесват на хората и да управляват пенсионната система без да отчитат принципите на пенсионно-осигурителната логика. Това е една от причините, но разбира се има и една голяма обективна причина. И тя е демографската криза. Действително ние си имаме проблеми с намаляване на раждаемостта и с отрицателен прираст, имаме проблем с общата смъртност и все още имаме проблем, макар и намаляващ, с миграцията. И като намалява населението, намаляват и хората в трудоспособна възраст - тези, които реално внасят в системата", обясни Христова.
По думите й няма система в света, която да може да си позволи увеличение на разхода със 151%, както се случва през последните 5 години. Не и без да се мисли за увеличение на приходите. А приходите в системата от НОИ идват само от осигуровките на работещите: "Пенсионно-осигурителната вноска не е ниска. Тя е 17,8% и никак не е ниска, това не са малко пари от месечния ни доход. Като включим и здравната вноска и другите осигуровки - никак не са малко тези пари. И това е проблемът - вноската вече е тежка, а се налага да се мисли за допълнителен приход, за да се поемат разходите."
Според нея друг от проблемите е, че в България има гарантирана минимална пенсия без значение на това колко големи суми и колко време сме внасяли в системата. Изчисленията показват, че има около 600 000 души, които - ако се следва логиката на пенсионно-осигурителния модел - трябва да получават по-ниска от минималната пенсия.
"Скъсана е връзката с приноса на човека спрямо системата и това, което наистина получава после", обобщава Христова.
Тогава какви са възможните решения? Христина Христова казва, че всичко зависи от смелостта на политиците да говорят открито с гражданите и да представят алтернативите. Една от тях би могла да бъде заимствана от Израел.
"Може да се каже - да, системата вече не е в чист вид, очевидно тя се субсидира от държавата през данъците на хората и да видим дали да я променим. Можем да кажем, че сме до тук с пенсионно-осигурителната система, да има едни стандартни вноски месечни на работещите хора и едно стандартно плащане след като приключим работа, което ще играе роля на пенсия", обясни бившата министърка.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
