Олег Егоров, Руски дневник
През лятото на 2016 г. главната цел на Русия, както и на армията на Башар Асад, бе превземането на Алепо, което може да реши изхода от цялата война. След освобождаването на Палмира през март имаше два основни варианта: да се настъпва към сирийската „столица" на Ислямска държава Рака в източната част на страната или съсредоточаване на усилията върху Алепо, втория по големина и значение сирийски град след Дамаск. Сраженията между армията и екстремистите, в това число и с бойците от „Джабхат ан-Нусра", се водят в Алепо от 2012 г. Събитията от летните месеци показаха, че Русия и нейните сирийски съюзници са избрали втория вариант. В началото на юни армията на Асад предприе опит за настъпление в провинция Рака, но то се забави. След това Дамаск и Москва окончателно съсредоточиха усилията си върху Алепо, като оставиха превземането на Рака за западната коалиция и нейните съюзници от „Демократичните сили на Сирия", състоящи се предимно от кюрди.
Евгений Сатановски, президент на Института за Близкия Изток, смята, че Русия и Асад са направили правилния избор, тъй като Алепо играе изключително важна роля за контрола над цяла северна Сирия. „Именно Алепо е ключът към прекратяване на войната – каза Сатановски. След като бъде превзет, ще се наложи „прочистване" на Идлиб, да се водят сражения с ИД за Рака, но като цяло, това е нещо като Сталинград във Великата Отечествена война – ключова битка, в която победата ще означава прелом във войната с ислямистите".
Арабистът Владимир Ахмедов, старши научен сътрудник в Института по Изтокознание при РАН, също е на мнение, че отказът от настъпление към Рака е бил абсолютно правилно решение за Русия. „Операцията в Рака е работа на американците и, фактически, продължение на тяхната борба с ИД в Ирак – казва експертът. Сирийската армия, подкрепяна от Русия, в момента не разполага с ресурси за борба на два фронта, смята Ахмедов.
Сатановски е убеден, че срещу войските на
Асад в Алепо са изправени основно терористични сили, които почти по нищо не се отличават от ИД – на първо място „Джабхат ан-Нусра". Това мнение се споделя и от Министерството на отбраната, което много пъти е критикувало САЩ за това, че те така и не са предоставили списък на умерената опозиция.
Междувременно изходът от битката за Алепо засега не е ясен. Към края на юли армията на Асад успя да обкръжи кварталите, контролирани от екстремистите, като им отряза източниците за снабдяване, но в началото на август, в резултат на контранастъпление на силите на опозицията, в които участват и радикални ислямисти, обръчът бе разкъсан.
Успоредно с оказваната подкрепа за настъплението на сирийската армия, Русия полага усилия и за защита на мирното население. След като правителствените войски обкръжиха Алепо, по инициатива на Русия бяха открити хуманитарни коридори, по които жителите на града биха могли да напуснат територията на Алепо, а също така да получат хуманитарна помощ. Освен това, вслушвайки се в призива на руския военен министър Шойгу, президентът Асад обяви амнистия за екстремистите, готови да сложат оръжие.
Освен това, след като бойните действия в Алепо бяха възобновени, Москва подкрепи инициативата на ООН за въвеждането на ежеседмична 48-часова хуманитарна пауза, за да може в града да бъдат доставяни хранителни продукти и медикаменти.
Владимир Ахмедов отбелязва, че такива инициативи са в резонанс с руската стратегия в Сирия: „Нашата главна цел е запазване на държавните институции, които ще бъдат основите за възстановяването на страната". Ахмедов смята, че хуманитарните инициативи трасират пътя за възстановяване на единството в държавата.
След възобновяването на боевете в Алепо, видимо се ожесточи полемиката между Русия и САЩ, двете основни движещи сили на женевския процес, насочен към политическото урегулиране на кризата. В отговор на обвиненията на Барак Обама в подкрепа за „режима на убиеца", зам.-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков заяви, че между Русия и САЩ има „концептуални разногласия" за Сирия, и Вашингтон, в стремежа си на всяка цена да свали Асад от власт, не прави нищо, за да приключи конфликта в страната.
„Разбира се, женевският процес стигна до задънена улица. А преди това той не се ли намираше в същата ситуация? – пита Сатановски. – Неговата единствена цел е размяна на аргументи между руски и западни преговарящи, заемащи диаметрално противоположни позиции. Това се прави, за да не се стигне до окончателен разрив и да се демонстрира: ние преговаряме".
В същото време диалогът между РФ и САЩ продължава, това се заявява от представители на дипломатическите ведомства и на двете страни.
През последните месеци Русия активизира сътрудничеството си с големите регионални сили в Близкия Изток, на първо място – с Иран и Турция. Иран разреши на руската авиация да използва авиобазата в Хамадан, а също така (както и Ирак), даде разрешение да се използва неговото въздушно пространство за удари по екстремистите. Владимир Ахмедов напомня: това е безпрецедентен жест, от Ислямската революция през 1979 г. насам Иран не е давал на чужденци достъп до неговата военна инфраструктура.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
