- Ако не се противопостави на неолибералния глобализъм, България ще загуби своя цивилизационен код
- Управляващият елит, който предстои да изберем, ще трябва да води българския народ през силно турбулентна зона, казва Боян Чуков
* Днес многовековната българска история прилича на обсадена крепост, която е щурмувана от северномакедонци, сърби и руснаци
* Балканите са като "черна кутия", Македония е идеалният детонатор
* Правим избор между три модела на капитализъм
* Патриотизмът е средство за запазване на българската идентичност
* Във ВМРО намерих истински съмишленици
- Г-н Чуков, новата Ви книга "Прекрасният нов свят след 1984" излезе в сряда от печат. Един от акцентите в нея са тезите на глобалиста Клаус Шваб за Четвъртата индустриална революция, която ще доведе до "сливане на нашата физическа, цифрова и биологична идентичност". Има ли конкретен проект за бъдещето, който се налага чрез различни наднационални структури?
- Клаус Шваб, основател на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, е говорител на тази част от глобалния финансов капитал, която си поставя хиперглобалистки цели. Неговите книги наподобяват манифест или "пътна карта", която отразява вижданията на мултимилиардерите за бъдещето на света. Най-богатите хора на планетата се събират периодично на Световния икономически форум в Давос, за да обсъдят бъдещото развитие на човечеството. За първи път след 2016 г. световната олигархия чрез Клаус Шваб обяви публично своите планове по какъв начин трябва да се развива светът и какво предстои според нея да се случи на homo sapiens. Феноменът "Covid", наречен "трансформационно събитие", рязко ускори промените, които бяха формулирани и инициирани през 70-те години на миналия век от Римския клуб, а Клаус Шваб ги оповести в своята трилогия "Четвъртата промишлена революция", "Covid-19. Великото зануляване" и "Стейкхолдър капитализъм". Той направи от името на своите спонсори и настойници заявка за управление на глобалните процеси в света и посочи неизбежните промени, които ще последват. През последните десетилетия стана ясно, че проектът и идеите на хиперглобалистите се налагат чрез редица наднационални структури като МВФ, СБ, ООН и др. В интерес на истината има и други глобални проекти, които интерферират помежду си и си противодействат. В този смисъл не може да се твърди, че съществува Световно правителство. При двуполюсен, триполюсен или многополюсен свят няма как светът да се управлява от един-единствен център. Опити се правят, но до този момент неуспешно.
- Казвате, че пандемията от Covid-19 вече очертава нов световен ред. Какъв е той и какви са плановете на глобалния елит за въвеждането му?
- Феноменът "Covid" послужи като мощен ускорител на лансираните в началото на 70-те години идеи за преустройство на света от Римския клуб. Клаус Шваб е "обзет" от аналогично желание да реформира радикално капитализма. Той създава през януари 1971 г. Световния икономически форум с подкрепата на световния олигархат. Основна цел е реформиране на овехтелия вече вид капитализъм с нов, организиран на базата на нов тип компании, които от акционерни общества да се превърнат в стейкхолдърни. В този преход се състои тихата революция в преформатирането на капитализма. В стейкхолдър капитализма хората не са граждани и свободни личности или членове на обществото, а вторични участници в огромен търговски сектор. Точно това е стейкхолдър капитализъм. Светът се управлява от 1% олигархат, а всички останали са вторични участници на множество взаимносвързани сектори и всички те са под егидата на новия "социален договор". Клаус Шваб апелира за глобално централизирана икономика. Като в случая се фокусират усилията върху sustainable development (устойчиво развитие) във всички без изключения сектори, индустрии и ежедневен живот.
- Говорите за капитализъм от нов тип и безконтактна икономика. Какви са белезите им?
- Според Клаус Шваб в момента имаме възможност да направим избор между три модела на капитализъм. Първият модел е "капитализъм на акционерите", който е избран от преобладаващия брой западни корпорации. Вторият модел е "държавен капитализъм", който възлага на правителството задачата да планира и направлява развитието на икономиката. Тази формула е много популярна сред развиващите се страни и преди всичко в Китай. Третият модел е "умерен капитализъм"/стейкхолдър капитализъм, т.е. капитализъм в интерес на всички заинтересовани страни, който позиционира частните корпорации като доверени мениджъри (trustees попечители), действащи в интерес на обществото. В сравнение с първите два модела според Клаус Шваб "третият притежава повече качества, достойни за препоръка". Стейкхолдър капитализмът се нарича още "инклузивен" капитализъм. Въобще през последните месеци една от най-модните думи е "инклузивен". Преди това на мода беше понятието "транспарентен". Клаус Шваб твърди, че "инклузивният" капитализъм, който би трябвало да осигури работа за всички, ще се развива без непрестанното преследване на печалба и кризи, ще се грижи постоянно за бъдещите поколения. Стейкхолдър (stakеholder) е компанията на бъдещето, в която ще се прероди съвременната компания, собственост на акционерите.
- Къде е мястото на България в тези процеси и ще съумее ли страната ни да запази своята идентичност и национални интереси?
- България е изправена пред един сложен и труден период. Управляващите ще трябва да предвидят и да направят всичко възможно да не бъде пометена нашата страна от неолибералния глобализъм. Ако не устоим на надигащото се цунами, българският народ ще се превърне в биомаса. Ще загуби своя цивилизационен код, ще загуби всичко, което ни е оставено като историческо наследство от нашите прадеди. През следващите години българската нация е призована от съдбата да покаже дали е загубила, или е запазила своя многовековен инстинкт за самосъхранение. Днес мантрата "Господ е българин" няма да ни помогне и не звучи успокояващо. В глобалния сблъсък между неолибералното и консервативното начало само последното чрез силната държава може да съхрани българската нация. Предстоят парламентарни избори. От българските избиратели зависи дали те ще предоставят правото да ги управляват неолиберали или консерватори/патриоти. Патриотизмът е средство за запазване на българската идентичност и защита на националните интереси. Патриотизмът е любов към историческия облик на българския народ в цялото негово многообразие.
- В книгата си анализирате още казуса "Македония". Ще успее ли страната ни да защити историята и езика си и каква трябва да е нейната бъдеща политика по въпроса?
- Балканите са като "черна кутия". Конфликтите и войните между балканските народи винаги са били в резултат на външни за нашия регион импулси. На Балканите от векове се наблюдава широкомащабна битка между три социокултурни системи: западна, мюсюлманска и източноправославна. След падането на Берлинската стена конфронтацията се изостри до крайна степен. Македония е идеалният "детонатор" на Балканите. Днешните конфликти между София и Скопие са само видимата част на айсберга. Зад днешните северномакедонски управляващи стои Белград, а зад него наднича Москва. Русия се опитва да възстанови чрез Сърбия своето изгубено влияние на Балканите. Нашият проблем е, че руснаците подкрепят от много години великосръбската идеология, която е насочена против българските национални интереси. Москва цели с укрепването на Сърбия на Балканите да усили своето влияние в нашия регион. България няма голям избор. Македония за България е нещо като Република Сръбска за Сърбия. Да признаем кражбата на българската история от македонистите означава да се откажем от историческото наследство, което са ни оставили нашите прадеди и което ни легитимира като държава пред света. Българският и македонският народ са двуединен народ. Така, както украинците, белорусите и руснаците са триединен народ. Но както виждате, това, което важи за руснаците, украинците и белорусите, не се признава за българите и македонците. Въпрос на геостратегия в нашия регион, която си играе с народи, история, азбука, вяра и езици. Днес многовековната българска история прилича на обсадена крепост, която е щурмувана от северномакедонци, сърби и руснаци. Ние сме принудени да се защитаваме, защото, ако се предадем или загубим битката, ще загубим своето лице пред света и пред Бога. В този момент нашето спасение е в обединението на всички български политически сили за защита на крепостта, наречена "българска история".
- Страната ни е пред парламентарни избори. Какъв елит трябва да избере България, за да я впише той в новите процеси?
- Качеството на нашия живот зависи от качеството на елита, който избираме. През изминалите 30-ина години в нашия политически живот до голяма степен количественото начало потисна и измести изискването за качество. Появи се увереност, че държавните дела са елементарни, прости, общодостъпни и леснопостижими. Че за тях не са необходими никакви квалификации - нито умствени, нито нравствени, нито политически! Политика, която е безразлична към качеството на хората, намалява своето качество и води до държавен разпад. На Балканите предстоят събития. През следващите години ще станем свидетели на битка между глобалните и регионалните фактори за овладяване на позиции в нашия регион. Сериозни интереси на Балканите имат САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Германия и не на последно място Турция. Управляващият елит, който предстои да изберем, ще трябва да води следващите години българския народ през силно турбулентна зона. От жизнено значение е този преход да премине с най-малко понесени щети от българските граждани. На София ще й се наложи да избира балкански съюзници за защита на своите интереси. Днес такива за нас в ситуационен план в региона са преди всичко албанците и хърватите. С великосръбската идеология, която е източник на енергия за македонизма в Северна Македония, сърбите за пореден път подадоха заявка за остра конфронтация с България. Реално сблъсъкът между София и Скопие е сблъсък между София и Белград.
- Защо анализатор като Вас - офицер от разузнаването, специалист по национална сигурност, който владее пет езика, избра да се хвърли в политиката и да се кандидатира за депутат?
- Българската държава е инвестирала много в мен в професионален план. Винаги и независимо от своята месторабота съм се старал с всички сили и професионални умения да защитавам българските национални интереси. Не се хвърлям сега в политиката. Моята професионална подготовка и трудовата ми дейност са били винаги в най-чувствителната институционална зона на националната сигурност, която има перманентна политическа проекция. Реално никога не съм излизал от политиката.
- След дълги години членство в БСП напуснахте социалистическата партия и се кандидатирахте от ВМРО. Защо се случи така и с какво партията на воеводите Ви привлече?
- Сравнително от дълго време съм публична личност. Моите геополитически и международни коментари са достояние в глобалната мрежа. Всеки може да се убеди, че убежденията и позициите ми не са се променили през годините. В последно време се промени БСП. Промени се характерът на социалистическата партия. Не приемам позициите на бившия външен министър Кристиан Вигенин, който формира външнополитическата линия на БСП. В областта на националната сигурност и външната политика не намирам съмишленици в сегашното ръководство на БСП. С моите публични позиции съм чужд и вреден за провежданата политика от сегашното ръководство на социалистическата партия. Безполезен съм за политическата формация, но най-важното според мен е, че съм безполезен за България. Благодарен съм на ВМРО за това, че ме включиха в гражданската квота на техните листи в 23 МИР - София, и 27 МИР - Стара Загора. През последните години съм заемал многократно позиции по споровете и конфликтите между София и Скопие. Написал съм много анализи за нашия регион. Във ВМРО по темата "Македония" намерих истински съмишленици. Това, което ме радва най-много, е, че те са предимно млади хора, които обичат България. Категоричен противник съм на Истанбулската конвенция. Преди 3 г. казах, че тя е "мерзост и подлост пред Бога". Преди броени дни евродепутатите на ВМРО гласуваха в ЕП срещу Истанбулската конвенция, което отново ме прави техен съмишленик и поддръжник. Мога да бъда обвинен в много грехове, но не мога да бъда обвинен, че съм изневерил на идеята за силна и просперираща България.
- Кандидатирате се от Стара Загора, регион, на който в най-голяма степен му предстои икономическа трансформация заради края на въглищната икономика. Готови ли са хората в града за ново, коренно различно бъдеще и Вие като депутат за какво ще работите в областта?
- През годините се случи така, че от позициите, които съм заемал в администрацията, имах възможност да положа нееднократно усилия за просперитета на Старозагорска област. С времето опознах много хора от региона, които вече години наред са мои приятели и съмишленици. Сред тях има много млади хора, с които общувам постоянно. Старозагорският регион действително е изправен пред икономическа трансформация - преди всичко в енергийния сектор. Това дали ще стана депутат или не, зависи от избирателите на парламентарните избори на 4 април. Но както преди, така и в бъдеще, винаги ще се радвам да бъда полезен и да помагам на старозагорци със своите международни контакти, експертиза и професионална квалификация за намиране на чужди инвестиции, които в този момент са от екзистенциално значение за Старозагорска област.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
