Идеологията на джихадистите създава разлом в западните общества
Крачката от "борец за свобода" до "терорист" е много малка, казва Любомир Кючуков
Преди броени дни Русия започна да нанася въздушни удари в Сирия, като обяви, че целта й е "Ислямска държава". Веднага обаче се появиха обвинения, че всъщност Москва се цели в опозицията на сирийския президент Башар Асад. В същото време се засилиха опасенията дали Сирия няма да стане арена за сблъсък между Вашингтон и Москва. За кого падат руските бомби в Сирия и какво е решението на кризата там разговаряме с Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения.
- Господин Кючуков, голямата неяснота около руската военна операция е къде и за кого точно падат бомбите в Сирия?
- Отговорът на този въпрос очевидно не лежи в полето на информацията. А в това на политическата интерпретация. При съвременните технологии всички страни в сирийския конфликт са съвършено наясно къде и по кого стрелят - както те самите, така и всички останали. Фактът, че Русия твърди, че атакува джихадисти, а САЩ се оплакват, че бомбите падат върху обучени и въоръжени от ЦРУ формирования на опозицията (по думите на сенатор Джон Маккейн), само доказва базисното разминаване в определенията и целите на двете страни в гражданската война в Сирия. Като всяка изтъква своите аргументи.
Историята нееднократно е доказвала, че крачката от "борец за свобода" до "терорист" (и обратно) е много малка. За съжаление публичният етикет зависи основно от геополитическите интереси на глобалните играчи, а не толкова от моралните ценности на обществото. Според публичните информации в част от бомбардираните от Русия райони няма пряка активност собствено на "Ислямска държава". От друга страна, и по признание на Пентагона, има случаи на преминаване на част от бойците и оръжието на опозицията в редовете на ИД.
А приглушената реакция на турските бомбардировки срещу кюрдите в Ирак и Сирия очевидно не придава допълнителна достоверност и тежест на сегашното негодувание от руските въздушни удари, а по-скоро за пореден път дава основание САЩ и Европа да бъдат обвинявани в двоен стандарт.
- Ще се увенчае ли с успех операцията на Русия и под заплаха ли е "Ислямска държава"?
- Лидерите на "Ислямска държава" могат да спят спокойно. Ситуацията, при която Русия бомбардира опозицията, Западът бомбардира Башар Асад, а Турция бомбардира кюрдите може само да облагодетелства ИД. Първо, защото показва коренно различни геополитически цели и интереси и наличието на сериозни непреодолени противоречия сред участниците в антиджихадистката война. Второ, защото затруднява допълнително координацията на военните действия на терен (доколкото такава съществува). И трето, защото сериозно повишава риска от пряка конфронтация между основните международни фактори в Сирия (САЩ и от два месеца - Русия).
- Ще станем ли свидетели на конфликт между Вашингтон и Москва?
- Редица анализатори виждат опасност от "война на посредниците, на подставените лица" - конфронтацията между Русия и САЩ да се пренесе на сирийска почва, като всяка от страните съсредоточи усилията си върху подкрепата на "своите" в Сирия, неглижирайки дори опасността от ИД. Обама отхвърли подобна възможност, но вече има информации, че опозицията на Асад е поискала от САЩ ракети "земя-въздух" (прословутите "Стингър", използвани от муджахидините в Афганистан срещу съветските самолети и хеликоптери) - а както е известно, "Ислямска държава" не разполага със собствена авиация и очевидно не става дума за защита от нападения на джихадистите.
- С терористи ли се бори единствено Западът или става въпрос за по-сложна ситуация?
- Срещата Обама-Путин в рамките на Общото събрание на ООН показа, че двете страни определят "Ислямска държава" като основна заплаха за мира в света - и за собствената си сигурност. Подтиквани и от Европа, която изпитва директно последствията от конфликта чрез вълната бежанци, заляла континента. При това става дума не просто за дейността на ИД в Близкия изток, а преди всичко за идеологията на радикалния ислям, борбата срещу която бе изведена като приоритет от американския президент. Идеология, използваща религията, за да превърне едно радикално терористично формирование в атрактивен политически инструмент за война срещу евроатлантическия свят (включващ и Русия). Идеология, антизападна по своята същност, която се опитва да издълбае дълбок разлом - религиозен, политически, цивилизационен, ценностен - между исляма и Запада по границите на съприкосновение, но която същевременно разцепва и самите западни общества, прокарвайки разделителни линии вътре в тях. И това е най-голямото предизвикателство, пред което е изправен светът - защото става дума преди всичко за битка за хора (и тяхното съзнание), а не толкова за територии. И от тази гледна точка ако победата срещу "Ислямска държава" е постижима в Близкия изток, то борбата срещу нея в Европа не може да се води със самолети.
- Какво е тогава решението - политическо или военно?
- Отговорът би следвало да бъде - и двете. Но поотделно. За всеки един от двата основни конфликта в Сирия.
Това означава демилитаризиране и деинтернационализиране на гражданския конфликт в Сирия и силен международен натиск за политически диалог. Тук основният проблем е ролята и мястото на Асад - сега и занапред. Както Обама, Меркел, Оланд вече дадоха да се разбере, че са склонни да обмислят възможността от "преходен период" за отстраняването на сирийския президент от власт, което е съществена промяна в досегашната позиция. В най-оптимистичния си вариант на този етап, а и за доста дълъг период напред това едва ли би означавало мир, а по-скоро състояние на "не-война" и процес на ангажирането на сирийските участници в конфликта в политически диалог. Като този процес по принцип би следвало, ако не да изпреварва (нещо, изключено на практика), поне да бъде паралелен във времето с общи действия срещу ИД. Отлагането му крие потенциала впоследствие да изправи един срещу друг днешните (потенциални) съюзници. От тази гледна точка руското ангажиране в гражданската война определено не способства търсенето на политическо решение. Нещо повече, освен до повишаване конфронтацията на терен, то може да доведе до допълнителна радикализация на участниците, включително до рекрутиране на нови бойци в редовете на "Ислямска държава". Войната срещу ИД не предполага политическо решение. Най-малкото защото "Ислямска държава" не е държава и липсва партньор за преговори. Решението може да бъде единствено военно, извоювано от широка международна коалиция, включваща освен САЩ и Европа под една или друга форма основните регионални играчи (Турция, Иран, Саудитска Арабия) и осигурила си политическата подкрепа на останалия ислямски свят. И тук участието на Русия е наложително. Което означава извеждането на борбата срещу ИД над геополитическите интереси на отделните участници. Иначе казано, трансформирането на многото войни в Срия в една война - срещу тероризма на "Ислямска държава".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
