Смъртта най-после успя да спечели за себе си джентълмена каубой Бисер Киров, който оцеля след три тежки катастрофи и превъзмогна рака. Изключителният артист, един от най-очарователните мъже на развлекателната индустрия в някогашния соцлагер, е починал миналата нощ от мозъчен инсулт в Берлин. Родопчанинът космополит делеше времето си между София, Берлин и руската столица. Най-вероятно ще бъде погребан в любимото си село Чокманово – в земята, в която бе положена и дъщеря му Венциноса, която си отиде едва на 42. Но въпреки неописуемата мъка по момичето си, Бисер нямаше намерение да умира – не се даде на болестта, защото искаше и беше неотлъчно до всеки от многобройната си фамилия. Неслучайно за всяка от внучките си имаше авторска песен – за вече излизалата на сцената в култовото кабаре "Фридрихщатспалас" Малена, за Елиса, за Фрида, както и за сладкия и най-малък Макси. Беше и откровен работохолик – бореше тъгата с творчество. Постоянно правеше планове. На 21 ноември трябваше да участва в юбилейния концет на скъпия си приятел Михаил Белчев в НДК. Събираше творчеството на Венциноса - талантлив художник и писател. Неотдавна записаният диск A tribute tо Nat King Cole By Bisser Kirow с 15 кавъри на Краля се оказва абсолютен хит в Русия, където вчера всички бяха потресени от кончината на Бисер и някои от тамошните му фенове предложиха в България да бъде обявен национален траур. Бисер се канеше да прави кавъри и по 15 парчета на Дийн Мартин – любимите на брат му Цвети. Изкушаваше се да възкреси старите песни, които изпълняват с Гошо Минчев още като ученици - "Блубери хил", "Бай, бай лав", "Тути фрути", "Джейлхауз рок". Като оптимистично ехо на тяхната младост. "Дано да имам време. Но зная, че колкото и да е дълъг, всеки живот е неизвървян път. И продължението му е горе", каза миналата година Бисер пред "Стандарт". Самият той успя да "изработи" много - певец, китарист, композитор, режисьор, дипломат. В кариерата си има над 5000 концерта в Европа, Азия. Африка и Америка. Абсолютна знаменитост в ГДР, Куба, бившия Съветски съюз. От ноември на 2006-а до юли на 2010-а е съветник по културата при посолството ни в Москва. Носител е на десетки международни и национални награди. Една от последните му беше връчена на тежка церемония в Кремъл.
Всичко, естествено, започва в семейството. Моралът и патриархалните ценности са най-важните в дома на пастора в Църквата на адвентистите от седмия ден Христо Киров. Самият Бисер споделяше, че като дете бил буен и непокорен, често огорчавал родителите си – неизбежно за момчетата на онази възраст. Но за сметка на малките грехове, свири на цигулка и е отличник. "Баща ми по библейски провеждаше "шамарената" си терапия пред по-малките ми братя. При наказанията никога не плачех - за разлика от Апостол и Цвети. Но детството ни бе изумително", разказваше Бисер. През 1961-а той завършва 22 училище с пълно отличие. След това попада в артилерийската дивизия в Симеоновград, където се откриват с Георги Минчев. Бъдещата звезда първо записва в столицата "Полупроводникови материали", а после и "Журналистика". През 1988-а завършва "Музикална режисура" в Академията за театрално изкуство в Москва. Казваше, че Русия е неговата съдба, неговата приказка, от която не иска да излезе. "Имам чувството, че цяла вечност живея в Москва. Там в 1967-а излезе първата ми "гибкая пластинка" в "Кругозор", а след това още 11 в скромен тираж от по 1 милион. После - 5 винилови гиганта със същите тиражи до 1989-а и 15 компактдиска след промените. В Русия се кръстих. В Славянск на Кубани пред 5000 граждани бях посветен като казак. През 2002-ра на "Поклонная гора" 40 000 ми пяха "С днем рождения". През 2009-а станах първият и единствен досега чужд гражданин "заслужил артист на РФ". През 2010-а Московският и на цяла Русия патриарх Кирил ми връчи международната награда за култура "Свети свети Кирил и Методий". През 2012-а президентът Путин ме отличи с почетната си грамота и златен знак за заслуги в културното сътрудничество между страните ни. На 24 май с хор от 2000 и огромен симфобенд на Червения площад пред 150 000 пях "Птица счастья" - на рояла бe знаменитата композиторка Александра Пахмутова".
Открива го Морис Аладжем
През 1966-а Морис Аладжем чува Бисер в "Микрофонът е ваш" в зала "България" и веднага го вика в оркестър "Балкантон". През 1967-а младокът е изпратен на фестивала в Сочи с Богдана Карадочева и Борис Карадимчев. Той е трети между мъжете, но наградата му е особена скъпа. Нарича я "подарък за цял живот". През годините Бисер сътворява музиката за над 300 песни по стихове на някои от най-талантливите български поети. Самият Бисер говори руски, испански, английски, немски, полски, румънски. Пее на над 20 езика, включително на суахили, на кноса, на ести, на суоми, на казахски, на татарски, на турски и други. Шест сезона блести в световноизвестното кабаре "Фридрихщадтпаласт" в Берлин и събира овации на тримесечен гастрол със свое шоу в "Тропикана" в Хавана. Работи с Виктор Хара и Дийн Рид, превръща се в най-известният българин в ГДР, Куба, Съветския съюз и Русия.
През 1981 години Бисер е на косъм от смъртта след тежка катастрофа, при която таксиметров шофьор едва не го убива. Певецът е толкова зле, че БТА го обявява за умрял. Прекарва 7 дни в кома и 56 в реанимация в "Пирогов". Оттогава Бисер винаги казва, че е възкръснал, защото има какво да даде на хората, които обича.
Едно към едно
"Уважавайте артиста - той заслужава!"
"Вече зная, че Онзи отваря завесата на Бъдещето и Той кани зрителите. Благодарен съм Му, че ми откри феномена "руска публика". Тя е искрена до самозабрава и предана до смърт. За артиста това е достатъчно".
"Много пъти е трябвало да пея, когато ми се е плачело. Артистът е роб на сцената - няма право на лични емоции. Публиката иска да се радва, тя няма нужда от твоята болка. Надяваш маската и пееш".
"Изкуството е универсалният духовен посредник между хората. За него няма граници. Спектакъл, изложба, рецитал, концерт отварят много повече врати на приятелство от многомесечна работа на цяла мисия. Зная го от опит. Не е тайна, че световни писатели, художници, актьори са били успешни дипломати. Новите територии на духа се превземат от духовници, а не от чиновници. Дипломацията е тежка мисия - като тази на родителя, учителя и лекаря".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
