Биляна Петринска, родена под знака на Водолея, е от най-ефектните актриси в Народния театър, където играе в "Пигмалион", "Идеалният мъж", "Кълбовидна мълния", "Животът е прекрасен", "Почивен ден". С Деян Донков правят екстравагантен дует в "Дневникът на Дракула" в Оперетата. Тя е колоритна и забавна като руска секси хищница в "Казанова" на Диана Добрева - спектакълът, който редовно гастролира по месец във Франция. Гласът на Биляна звучи в "Престъпни намерения", "Шепот от отвъдното", "Декстър", "Гарфилд", "Пепеляшка", "Барби".
- Биляна, кога и защо реши да се занимаваш с театър и кино?
- Съдбата явно е отредила да бъда на сцената и екрана. Изкуството наистина ми дава крила. Може би не мога да живея без него. А може би в дъното на всяко показване властват суетата и егото. По някое време обаче си дадох сметка, че с всяка роля
лекувам душата си
Така се усещам, когато чета хубава книга - искам да я прегърна. Когато съм на опера или балет, мога да плача - вдъхновявам се. Същото е, когато гледам кино, театър, когато слушам класика. Пренасям се в друг свят - по-близък до мен, до същността ми.
Творчеството е Божа работа. И съм щастлива, че Господ ми е дал качества и характер за него. А аз се опитвам да ги развивам съзнателно.
- От дете ли?
- Определено. На 17 се запитах с какво мога да заявя себе си и отговорът беше много прост - обичам да пея, да танцувам, да рисувам, да чета, имам усет към словото, писането, прозата, текста. Бях свито дете, но любознателно и някак странно надрасло възрастта си. Сцената обаче ме влечеше. Благодарна съм на родителите си, че винаги са поощрявали поривите ми. Водеха ме на курсове. Макар да бях свенлива, детските спектакли от стихове и песни бяха първите ми стъпки към професията. И благодаря за това.
- Какво се случи после?
- На 17 отидох като на шега във ВИТИЗ. Покойният Илиян Симеонов тогава беше студент и ме попита дали зная колко сериозна, трудна и отговорна е тази професия. Аз бях неприлично малка, но не се изплаших и се втурнах през глава. Младостта е странно нахална и смела, защото не знае, и в това са силата и мащабът й. По-късно в Театралния колеж "Любен Гройс" наистина разбрах какво е това театър. Научих какво е професията, пътят към сцената, колко е важна срещата с личностите и как само от теб зависи какво ще научиш от тях. Проверявах се през цялото време. И нито за миг не се изживявах като единствена и като звезда. Борех се със страховете си, изграждах си характера. Исках да се изпитвам с времето и да бъда честна към себе си.
- Играеш в Народния, има ли по-нагоре?
- За мен е чест да съм на първата ни сцена. И с гордост пристъпвам към нея в обществото на едни от най-прекрасните и талантливи колеги. Много съм самокритична и обичам работата си - където и да е, с когото и да е. Отговаря ли на моя духовен код и търсения - влагам 100% и цялата си душа. Не можеш да разчиташ на името и институцията. Имам сили, много неща мога да покажа. Бих искала да се проверявам в коренно различни роли.
- Лесно ли се става звезда - тук и сега?
- Благодарна съм за всичко, което ми се е случило. Работила съм за него. Сега много лесно можеш да станеш звезда. За един ден. И за същото време да залезеш. Когато завършвах образованието си, нямаше реклами и тв сериали. Изградила съм кариерата си основно в театъра - той е "Училището", в него възпитаваш душата си. Но става бавно. Душата има друг ритъм, хич не е просто - особено в днешното ни "лесно заменяемо" време. Представлението или филмът винаги си по-важни от личните дребни ежби и амбиции. Задължен си да ги преодолееш. Иначе отпадаш. Смело мечтая да играя и извън България - да пътувам, да се провокирам от различни хора като мислене, манталитет, качества. Иска ми се да се видя къде съм, да се посъстезавам малко. Така човек се проветрява. Това е нужно от време на време.
- Защо реши да рискуваш в танцов спектакъл като "Дракула"?
- Риск ли? Та това е сбъдната мечта - с Мила Искренова, с професионалисти като "Арабеск", с темата за любовта, властта и кръвта, която бушува в теб, за консумацията и унифицирането ни. Танцувам и пея ария, както винаги съм искала. Бих искала да ползвам повече тези си умения. Ученичка съм на Мила. И ми е страшно любопитно докъде мога да стигна в работата с тялото си. В "Сфумато" имаше подобна тема - Пина Бауш.
- Къде е разликата между изкуството и кича?
- Кичът понякога може и да е вид изкуство, но често сме свидетели на кич с претенции за изкуство. Въпрос на вътрешен лакмус. Всеки го притежава. Имам лудости в себе си, но ги впрягам на сцената, когато ми потрябват. Пазя ги за там и не ги излагам на показ. Иначе няма да ми вършат работа. А и съм деликатен човек и ще съм скучна на фона на желанието за известност на всяка цена. Има риалити формати с доза артистизъм, хората прилагат лични умения, качества. Не давам формули кое е успешно и кое не. Човек възпитава вкус цял живот, ако желае това. Тв шоутата са игри за финикийски знаци и слава - но за кратко. Парите сигурно са много в сравнение с актьорската заплата. А у нас вече работи странен модел - колкото повече се излагаш и разкриваш личния си свят и грешките си, толкова си по-известен.
Но идва следващата риалити жертва - гладна за слава
Смешно е, когато си известен само с това, че си известен. Но няма как да го знаеш - твоите ценности са до там. Ако пък си смислен, доказал се човек и си попаднал там доброволно - сигурно си наясно какво губиш. Въпросът е готов ли си и заслужава ли да размениш името си за този вид парична награда? И защо ти е след това тя? Дали можеш да се откупиш? С цената на какво? Не съдя никого. Манипулацията в подобен вид игри е голяма. Безплатен обяд няма никъде. Единственото безплатно нещо в този живот е сиренцето в капана.
- Коя героиня ти е в сърцето и защо?
- Всички са там. Но все пак може би Милкана, станала жертва на любовта и на нейната несбъднатост - първата ми роля на голяма сцена. Бях само на 20 - хубав спомен за надеждите, за мечтите ми.
- Каква е съдбата на хубавата и талантлива актриса?
- Зависи от времето и ценностите. Да си привлекателна актриса е трудно - въпреки всеобщото мнение за цветя, шоколад и рози. Трябва непрекъснато да доказваш, че можеш, а не разчиташ само на прелести. Както направи Чарлийз Терон в "Чудовище". Умният човек иска да се развива, комплиментите не го замайват. Но желанието да стигне по-далеч го превръща в самотен боец. А често хубавата жена не я допускат дори до самото състезание. Стига се до непрекъснатото подлагане под съмнение във всяка сфера и етап. Огромното изпитание, завистта и неодобрението обаче се превръщат в сила, тъй като умножават умението за борба. А виж, за хубавката и глуповата госпожичка ситуацията в България е супер! Като добавиш доза нахалство и самочувствие от няколко медийни изяви - комбинацията е убийствена.
- Как трябва да изглежда мъжът до теб?
- Нямам рецепта "по лексикон", но все пак - да е мъжествен в делата си, да ме вдъхновява, да ме кара да се смея, да можем да разговаряме. Странна е химията между хората. Не е подвластна на представи и формули.
- Даваш ли съвети - особено на тези, които искат да стават актьори?
- Не. Това е прекалено голяма отговорност. Да откриеш всичко сам - това е ценното. Пенелопе Крус казва: "Ако сте красива жена, никога не започвайте кариерата си на актриса именно с това. Рискувате да останете само като "хубава". И знайте - няма да ви обявят за талантлива, преди да забележат бръчките ви." Бих добавила: Преодолейте визията, в това е силата ви. Хубаво е да не искаш да станеш "звезда" в общоприетия смисъл по нашите географски ширини. Иначе - отиваш в "Big Brother". Но нямаме толкова голямо небе, за да побере всички мераклии. Със същата сила можеш да се съблечеш гола на "Славейков" и да те отразят от новините. А другите, истинските звезди, бяха обикновени, но големи хора - Тодор Колев, Калоянчев, Наум Шопов, Чочо... За подобен ранг личност е нужен труд. Това е бягане на дълги разстояния, а не на 100 метра. Трябва да издържиш. Изисква се време, много работа над себе си - но е по-вкусно, по-дългосрочно. Можеш да промениш Света. С духа си, който си възпитавал и който си развивал. Може ти да си следващият - не е ли по-интересно?
- Между толкова различни и разнопосочни превъплъщения как успяваш да запазиш себе си?
- Не знам. От всичко има в мен. Всеки човек е Вселена.
- Какво става с личния ти живот?
- Той си е само мой.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
