Петър Пешев
Изказването на Марио Драги, че се обмислят парични стимули, които да предпазят навлизането на еврозоната в дефлационна среда, мотивира купувачите да са по-активната страна на капиталовите пазари, макар превесът им да бе скромен. Инфлацията в еврозоната продължава да намалява. През март тя се понижи до 0.5% на годишна база, или далеч под целта от 2%, към която се придържа Европейската централна банка.
ЕЦБ планира покупки на широк кръг от дългови инструменти, основно облигации, но с различен падеж. Което, освен, че ще увеличи ликвидността във финансовата система, ще понижи и лихвените равнища. Т.е. предпоставките за задвижване на икономиката на еврозоната ще се увеличават.
Централната банка на САЩ бе далеч по-смела в стимулиращата си парична политика от ЕЦБ, и то много по-рано от нея. Затова през последните години икономическият растеж в САЩ е в пъти по-висок от този в еврозоната. И в момента зад океана се говори за намаляване на паричните стимули. ЕЦБ за пореден път действа много предпазливо и дори неуверено. Това не е от некомпетентност, а е следствие на борбата на лобитата в централната банка, които защитават различни национални интереси. Ако германската икономика се развива с бързи темпове, инфлацията е по-висока от средната за еврозоната, а безработицата е на рекордно ниски нива, то ситуацията в Южна Европа е коренно противоположна. Т.е. ако германската икономика не се нуждае от парични стимули, то редица страни от периферията на Европа се нуждаят от предпазване от навлизането им в опасната дефлационна спирала.
Като цяло пазарите се движеха в тесни граници, като единствено цената на петрола отчете по-значително изменение, след като се понижи с над 2,5% за седмицата. На валутните пазари също не се наблюдаваха големи колебания, като изключим поевтиняването с повече от 1.5% на руската рубла спрямо еврото и долара. Обезценяването на рублата се дължи не само на кризата в Украйна, но и на намаления кредитен рейтинг на страната. Руските борсови индекси изгубиха над 5% за седмицата и над 22% от началото на годината. В петък Standard&Poors понижи кредитния рейтинг на руския дълг от "BBB" до най-ниския инвестиционен рейтинг "BBB-". Слабият икономически растеж през първото тримесечие, изтичането на над $70 млрд. от страната от началото на годината и влошените икономически перспективи са причина за понижения рейтинг.
Търговията на българския капиталов пазар премина под знака на по-ниската инвеститорска активност. Може да бъде отличена търговията с акциите на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "Петрол" АД, които поскъпват с над 10% през седмицата заради положителни корпоративни новини около двете компании. На извънредното Общо събрание на акционерите на "ПетроЛ" АД бе гласувано да се започне процедура по увеличението на капитала на компанията чрез издаването на 55 млн. нови акции с емисионна цена от 5 лева всяка, или с 25% повече от борсовата цена към момента на обявяване на протокола от събранието. Това стимулира инвеститорите, които вярват, че при успешно увеличение на капитала на "Петрол" ще се подобри капиталовата структура на компанията, както и финансовото и оперативното й състояние.
Новината при "ЧЕЗ Разпределение" е решението на УС да предложи на предстоящото редовно годишно ОСА да се гласува дивидент в размер на 250 лева на акция, което ще предостави дивидентна доходност от над 15% за притежателите на акциите към момента на обявяване на новината.
[email protected]
url: www.bulltrend.bg
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
