София. Експросветният министър Сергей Игнатов неотдавна откри фотоизложба, запечатала мигове от работата на първата ни археологическа експедиция в Египет. От три години родни египтолози проучват гробницата на жреца Пиай, който е служил в храма по времето на Рамзес Втори. Българите работят в Луксор и анализират периода на Новото царство, който е от най-бляскавите в историята на древен Египет, разказа Теодор Леков, ръководител на департамент "Средиземноморски и източни изследвания" в НБУ. Това е и единственото място у нас, където се изучава египтология. Всъщност Игнатов я въвежда пръв - самият той е възпитаник на мощната школа на университета в Санкт Петербург, където е завършил.
Нашата работа е малко жреческа - отваряме гробницата, възстановяваме надписите. Все неща, които някога са правели жреците, шегува се проф. Сергей Игнатов. Всяка година група от трима-четирима българи потеглят към Египет, за да надникнат в тайните на древността. През останалото време "нашата" гробница спи, запечатана с оловен печат. И чака търпеливо, за да разкрие секретите на едно време, което винаги е привличало романтици и авантюристи.
"Винаги когато започват подобни проучвания, излиза, че нещата, които сме знаели преди това, са неверни", разказва Теодор Леков. Информацията за периода е богата, но древните стенописи могат да ни кажат нещо съвсем различно за времената, в които е служил жрецът Пиай. Още повече, че самата гробница не е добре запазена.
Релефи и стенописи са разрушени и тепърва трябва да бъдат възстановявани с много труд.
Легендата гласи, че преди да влязат в гробницата, специалистите трябва да спазят специален ритуал, за да не ги споходи "проклятието на фараона". Съгласно него смърт ще сполети всеки, който се опита да се докосне до древна мумия или погребална могила в Египет. В добавка поддръжниците на "проклятието" разказват истории за учени, догонени от него, когато опитали да се докоснат до некропола на някой фараон. Мнозина приписват въпросното проклятие на древността, но всъщност то е продукт на вестникарска война, пояснява Теодор Леков. Когато през 1922 година археолозите започнали да проучват гробницата на Тутанкамон, те дали на "Таймс" ексклузивното право да отразява изследванията им. Конкуренцията обаче, останала без възможности да следи какво реално се случва в Египет, започнала да търси други средства за вдигане на тиражите. Така се родило прословутото проклятие. Впрочем то е добър PR за археологията, казва Леков. А хората, които проучват древността, трябва да се отнасят към нея с огромно уважение, допълва експертът. Проклятие-непроклятие, човек никога не знае какво може да го споходи, когато се опита да разчете тайните, които миналото ревниво се опитва да запази.
До момента българските специалисти все още не знаят много за живота и съдбата на "нашия" жрец Пиай, чиято гробница изследват. Засега все още възстановяваме древни стенописи с химни към Озирис и Слънцето. Парчета от тях са били открити захвърлени наоколо, включително в култовата камера - мястото, до което имат достъп близките, за да принасят жертви след смъртта на благородника. Засега проучваме пет от камерите на гробницата, но истинската мумия може и да не бъде открита, предупреждават специалистите. Те са намерили и "аватарите" на Пиай - така наречените ушепти. Това са магически фигурки, които трябва да представляват мъртвеца в отвъдното, когато той бъде призован там. Фрагменти от стенописите пък са открити на дъното на десетметрови шахти. Едно подобно проучване всъщност е увлекателно приключение.
Смяташ, че ще го приключиш за няколко години, но има случаи, когато археолози са изследвали по три десетилетия някоя гробница и териториите около нея, разказва Леков.
Според Сергей Игнатов до около година и половина наученото ще бъде публикувано. Първоначално обаче ще трябва да регистрираме находките си пред египетската служба за древност, която там има ранга на министерство и следи за иманярските набези доста по-стриктно, отколкото това се прави у нас. Защото в Египет бизнесът с древността наистина може да бъде огромен. Мнозина местни хора са се прехранвали с години, продавайки намереното в гробниците и около тях. В много дълъг период египетски "търговци на древност" дори живеят в гробници и за туристите това е особена част от местния колорит, разказват египтолозите. Сергей Игнатов си спомня за селището Ел Гурна, където всеки обитател живеел в гробница на двора си. А в двора си "държал" и една за скала.
Отивам там, а те веднага започват да ме канят в гробниците си, смее се Игнатов. Обитателите на Ел Гурна всъщност са се заселили там от незапомнени времена - още отпреди светът да бъде залян от мания по Египет. По-късно, когато да имаш в дома си сувенир от Египет станало мода, развъртели истински бизнес, продавайки намереното в некрополите. На няколко пъти правителства се опитвали да ги гонят, дори им построили селище с малки блокове с течаща вода, което да ги приюти. Всеки път обаче те отново се връщали там, където е бизнесът. Едва преди няколко години правителството успя да ги изгони от разкопките, разказват египтолозите.
Проучването на гробницата се извършва изцяло с финансиране от НБУ, но вече и мисията ни в Египет помага доста активно, разказва Леков. Дори и Арабската пролет не успяла да се отрази на експедицията, тъй като тя работи на място, доста отдалечено от центровете на протестите. Надява се до три-четири години да приключи с проучването - освен ако вътрешните камери на жреческата гробница не разкрият някоя още по-увлекателна и неочаквана тайна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
