Учебниците за четвърти клас щели да се раздават, придружени с инструкции как точно да интерпретираме грешките в тях. Доколкото познавам образователната ни система, скоро след това просветното министерство ще трябва да раздава инструкции за разбиране на инструкциите - и така нататък, докато направим реформата с главно Р. Онази, която от години насам е единственото оправдание за калпавите учебници и за факта, че нови така и не се появяват.
Идеята на няколко поредни правителства е нови учебници да имаме чак след влизането в сила на нов образователен закон. За който, въпреки цялата демонстрирана "политическа воля", за която слушаме от десетина години насам, така и не стига времето да бъде приет. Предполага се, че след приемането на училищния закон ще бъде преструктурирано цялото съдържание, което в момента насипваме в главите на децата на принципа "три в едно" - без време за преговори и упражнения, без период, в който знанията да улегнат, без възможност да осмислят онова, което изучават. Та понеже въпросният закон се бави десетилетие, българското училище е застинало във време, в което учебниците говорят още за лампови телевизори, половината помагала за професионалните гимназии карат на спомени от социализма, а учебниците по основните предмети, които се учат от девети клас нагоре, са родени през ХХ век. Софийското метро едва неотдавна се отсрами, като влезе в букварчето на първокласниците, а всички задачи за домашно по математика отдавна са решени от предприемчиви тийнейджъри и качени на разни платени и безплатни сайтове. Понеже учебниците по граматика се коригират на парче, в част от тях има обновени правописни правила, но други карат по старите. Дори и да ги раздадем с инструкции, малко вероятно е родители и учители да се оправят в това какво са искали да кажат авторите на интерпретативни текстове в учебниците по литература за по-горните класове, чието място е само в университетските учебници.
От осем години насам единствените промени, които правим, е да премахваме грешки и бисери от помагалата, което обикновено се случва в началото на мандата на всеки нов просветен министър. Тогава той, обикновено идващ от сферата на висшето образование, отваря за пръв път детска читанка или учебник по "Човек и общество" за четвърти клас, просто за да се ориентира какво го чака. Обикновено резултатът от първия сблъсък на министъра с детските учебници е операция "Шок и ужас" в учебниците. Тоест закана за поголовна чистка на бисери, двусмислици и откровени абсурди, като под ножа му често попадат и такива, които са написани от неговите университетски колеги. Месец след първоначалния шок на министъра заканите увисват, тъй като става ясно, че за нови учебници се чака нов закон. И така нататък - вече 10 години. В момента основното, което напомня, че учебниците на децата ни са от XXI век, са закачливите емотикончета, които авторите им са разпръснали тук и там, за да направят живота на децата по-шарен за сметка на образователното съдържание, което трябва да им пробутат.
Хубавото е, че за този период, в който няколко поколения завършиха училище по учебници от миналия век, училището, пък и обществото ни май, започнаха да разбират, че те далеч не са най-важното. Че времето, когато учебникът бе за детето върховен източник на информация и единствена възможност да провери дали даден факт е верен, безвъзвратно си отиде заедно с интернет. Днес, поне за добрите учители, които обаче остават малцинство, учебникът е просто едно помагало, което може, и дори трябва, да си остане неотворено в клас. Познавам учители, които дори не знаят какво пише в учебниците, с които издателите ги зарибяват - просто защото знаят как да достигнат до ума на децата без посредници. Защото майсторлъкът е не да накараме учениците да прочетат учебника, а да ги научим да търсят информация и да се радват на откриването й. Независимо дали в учебника, в мрежата, в други книги - да откриват светове, които са им били недостъпни. Да направим така, че те да им бъдат интересни. Тук е големият проблем на българския учебник - в стремежа си да изкаканиже цялото образователно съдържание, което държавата иска от него, той не прави света интересен. Прави го скучен и отблъскващ за детето. Дава му ненужна информация, защото не посочва как тя може да бъде употребена. Не само практически. Не показва как на нейната база детето може да се научи да мисли и да открива само нови неща. А за това никакви инструкции и инструкции за разчитане на инструкциите няма да помогнат. Поне докато не сменим не учебника, а очакванията към училището. За което не трябват нито нов закон, нито политическа воля - трябват просто кадърни хора, които знаят цената на това да смениш чипа на една система.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
