София. Българските студенти очакват най-ниски заплати след завършването си, сравнени с връстниците си на Стария континент. Данните са от проучване на европейски изследователски център, направено сред студенти от 24 държави. В сравнение с европейските младежи годишният доход, с който нашите студенти се надяват да започнат първата си работа, е около 4 пъти по-нисък.
На въпрос "С какъв доход очаквате да започнете работа", българите посочват средно 6667 евро, което е малко над 1000 лева на месец. Малко по-високи суми посочват учащите във Висшето училище по застраховане и финанси /ВУЗФ/ - 8871 евро. Дори и в Румъния младите висшисти са малко по-големи оптимисти от българите и се надяват на 8925 евро доход. Средно за Европа посочената сума е 24 932 евро. Най-високи заплати очакват младите швейцарци - 66 653 евро, следвани от датчаните и норвежците. Германските студенти смятат, че когато вземат диплома, ще се трудят срещу 44 881 евро.
Една трета от младите нашенци са посочили, че след завършването ще търсят работа през Терминал 2 - 33,6 на сто се надяват да се трудят в чужбина. Приблизително толкова обаче смятат да работят у нас - 32,6 на сто. Предпочитаната дестинация за емиграция е Великобритания, където искат да се трудят 62,1 на сто от потенциалните емигранти. Следват я Германия, Австрия и САЩ. В същия ред младежите са подредили и държавите, в които искат да карат магистратури. Българите, които искат да получат магистърска степен навън, са повече, отколкото наборите им в Европа. У нас те са 64,5 на сто, а на целия континент - 53,5%.
Любопитни са очакванията на младите хора за това какви очаквания имат към първата работа. Нашите студенти например се надяват да останат на нея 5,7 години - почти колкото и европейците. Предполагат, че за да получат работното място, ще бъде нужно да пуснат средно 37,6 молби. В това отношение най-лоши очаквания за намиране на работа имат младите хора от нагазените от кризата Испания и Гърция. Младите испанци например вярват, че първото работно място ще им се отвори след 65-та молба. Гърците са заложили на числото 48. В същото време обаче испанските студенти имат нагласата да останат на първата работа 10,4 години, тоест двойно повече от българчетата.
На въпрос "Колко време ще ви бъде нужно, за да си намерите работа", българите са отговорили 5,3 месеца. На опашката тук отново са испанци и гърци с около два пъти по-дълъг срок. Що се отнася до това дали личностната реализация на първото работно място е по-важна от парите, едва 41,8 на сто от българчетата са съгласни с това твърдение. В Европа те са 53,1 на сто. Размера на заплатата пред реализирането поставят 29,6 на сто от нашите деца и едва 16 на сто от европейците.
На въпрос дали са доволни от университета си, младите българи се класират в една графа с холандци и финландци, въпреки че качеството на университетите в Холандия е пословично, а у нас вузовете се подлагат на системна критика. Най-доволни от висшите си училища са австрийци, англичани и руснаци, а на опашката са италианци и испанци. Най-голямо е недоволството от съдействието на университета при професионалната реализация на младите. От контактите с фирми на вуза са доволни едва 38 на сто от студентите. Интересното е, че при ВУЗФ този процент е над два пъти по-висок - 84,6 на сто.
Само 52 на сто от младите ни хора се самоопределят като владеещи английски на високо ниво, като за Европа този процент е 63,4. Зад нас са Русия, Турция и Унгария. Оказва се, че вторият чужд език, който знаят най-много наши студенти, е руски. У нас го говорят 19,9 на сто, а в Европа - 3,7 на сто.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
