- Национални или социални явления са коронавирусът, Бай Ганьо и Бойко Борисов?
Надявам се да не ви е било много фатално на петък 13, прелюбезни. В крайна сметка всички ще умрем, независимо с какво сме се запасили от супермаркета. Да, смъртта идва за всички, важното е да ни завари живи! Две са темите на седмицата, които лично мен ме поддържат жив: заплахата от пандемия и разговорите за Бай Ганьо, породени от гръцкото издание, което сбъркало Калоянчев с Борисов и сложило на корицата си колаж с премиера като прочутия Алеков герой.
И понеже, макар и водолаз, съм си книжен плъх, при всяка заплаха търся подходяща книга. Ето: "И тъй, казвам ви, че от времето на благодатното въплъщение на сина господен бяха изминали 1348 лета, когато в славния град Флоренция, най-великолепният от всички италиански градове, избухна смъртоносна чума, може би под влиянието на небесните светила, а може би и да беше изпратена върху нас, смъртните, от справедливия Божи гняв, за да ни накаже за греховете и да ни накара да се пооправим". Така започва великолепният "Декамерон" (Десетоднев) на Джовани Бокачо, който събира седем благочестиви флорентински дами и трима млади, ренесансови господа във вила край града в опит с веселие и песни да преживеят чумата. За да не скучаят, десет вечери по ред те си разказват истории. Разкази пъстри, весели, скандални понякога, най-често любовни, но - забележете удивителната подробност - в нито един от тях няма и грам упрек за невъзможността на правителството или градската управа на Флоренция да се справи с чумата.
Разликата с нашенския вирус е голяма
Разтушителните или поучителните истории отстъпват на вопли и проклятия по адрес на властта, а в социалните мрежи се появи невероятното количество епидемиолози-любители, напълно компетентни да преценят, че правителството, лекарите, кметството и медиите са... некомпетентни.
От това на всички се очаква да им стане по-леко. Броят на специалистите по пандемия сред фейсбук приятелите ми внезапно надхвърли с порядък броя на специалистите по различните управленски дефицити. Единственото, което още не са се сетили да предложат, е Гешев веднага да арестува всички приносители на вируса, а прокуратурата да открие и обвини т.нар. "нулев пациент". Помислете сериозно - посетителите на молове, фитнеси, стадиони, кина и театри в условията на грипна епидемия не изпълват ли смисъла на определението "организирана престъпна група"?!
Сигурен съм, че човечеството ще преживее този вирус.
Паниката е не само голяма, но и лицемерна
Особено на фона на това, че близо 16 хиляди деца дневно умират от глад по света... Това, в което не съм сигурен е, че ще излезе по-мъдро от кризата. Защото всяка криза е възможност, както казват нулевите пациенти - китайците. Добавям: на първо място е възможност за разширяване полето на смисъла.
Чудесна възможност да се завърнем в полето на смисъла се появи в лицето, по-скоро в корицата, на гръцкия "Барба Ганьос". Първият превод на знаменитата Алекова повест на гръцки е повод да отидем отвъд шегата с колажа на Борисов като Бай Ганьо на фона на парламента и отново да изтупаме от нафталина любимия от близкото минало спор - национален или социален герой е Бойко Бори... простете, бай Ганьо. Премиерът посрещна с усмивка случилото се. В крайна сметка да се превърнеш в национален герой приживе, а и докато управляваш, това си е забележително постижение, несравнимо с която и да е магистрала или важна международна среща. И ето - полето на смисъла внезапно става необятно - социални или национални герои са Борисов и Бай Ганьо?
Не трябва да се страхуваме
да задаваме този въпрос. Първо за господин Балкански да кажа. Това е не само пълнокръвен образ, но и удивителен символ на българската модернизация, несъразмерим с несръчните по-ранни опити като "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников. Точно определянето му от марксистката критика като социален герой осакатява несправедливо блестящия Алеков замисъл - първата писмена национална психоанализа и терапия.
Социалното е очевидно: онези весели студентчета, които, изпълнили купето на трена, сипят истории за Ганьо Балкански, всъщност следват в Лайпциг, Прага и Ница точно с неговите трудно изкарани пари. Те са първото поколение, нулевите пациенти на българската модернизация, станали "европейци" благодарение на спастреното от техните бащи - старите балкански чорбаджии. Впрочем, любителите на социални присъди от миналото съсипаха и тази дума - "чорбаджия", натоварвайки я единствено с отрицателен смисъл. А произходът й е прост и категоричен: това са малко по-заможните и предприемчиви съселяни от турско време, които през зимата са варели големи казани с чорба, за да изхранват селските бедняци, докато дойде пролет и последните се хванат за зелено или за работа най-после.
Та осмиваният бай Ганьо - замислете се - е един от първите ЕТ, едноличен търговец, сам обикалящ с мострите (мускалите) си Европа, за да завърти така нужния на млада България износ. Бай Ганьовият алъш-вериш е примитивен, точно като него. Хитър, силно комплексиран, но находчив, жизнен и оцеляващ. И весел. Бай Ганьо може да е ядосан, може да е все нащрек да не се мине, но никъде в Алековия разказ няма да го срещнете отчаян или дори тъжен. Той ще успее. Не само да продаде розовото масло.
Ще успее да изучи и тези маскари
синовете му. Ще успее да ги направи европци, та после да му се присмиват...
Страшното идва по-късно. Мрачната метафора на тази велика българска двойка Алеко и Ганьо е, че и двамата ги убива политиката. Единият физически, другият - морално. Политиката ги убива, но и политиката ги обезсмъртява. Спирам с анализа на г-н Балкански - няма как да го направя по-добре от блестящата книга на Любомир Котев "Оптимистична теория за Бай Ганьо" - горещо я препоръчвам.
Да кажем за Борисов. Вън от съмнение е национален герой. Дори, ако щете само по отношение на анекдотите за него, които далеч надминаха анекдотите за Бай Ганьо от детството ми. Анекдотът, прелюбезни, е най-ефективната естествена национална стратегия за десакрализация, но и за героизация на даден образ или явление. Неслучайно анекдотите за Борисов изпълват целия спектър на знанието - от това, че имал два члена, всеки един по-голям от другия (космогония, митология) до това, че само Борисов може да изчете цялото число Пи и лично той е хващал котката на Шрьодингер два пъти (квантова физика, трансцедентни числа).
Вечният спор за един образ - дали е социален или национален - се решава много лесно. От анекдотите. Ако доминира социалното (например вицове за адвокати, мутри, плеймейтки), ясно и образът се възприема най-вече като социална характеристика. Ако доминира националното, общочовешки смешното - образът е национален. Тази забавна гръцка корица всъщност открива голям разговор, който само започва със страшния въпрос: ще го сполети ли същата съдба и Борисов - като Алеко и Ганьо Балкански.
Политиката ще го убие ли, или ще го обезсмърти
Същия въпрос можем да си зададем и за коронавируса. Разбира се, очевидният отговор надминава и социалното, и националното. Вирусът е медицинско, сиреч природно, явление. Но начинът, по който го посрещаме има и социални, и национални особености. Изречението "Как па не съобщиха некой богат и известен да умрел от грипа?!" отдавна шета из социалните мрежи, написано на най-различни езици. И като отделен социален възглас, и като част от конспиративни теории. При сравними величини на разпространение по един начин грипа посрещат италианците, по друг германците, а по съвсем трети ние, българите...
Смъртта. За всички е еднаква, и за всички е толкова различна. Помните ли вица за гъзара, който бил навестен една вечер от чудно хубава девойка. Той отворил вратата на шикарния си апартамент след кратко позвъняване и се стъписал от непознатата красавица.
- Коя сте вие? - попитал - Какво искате?
- Аз съм смъртта - приветливо отговорила красавицата - Идвам за теб...
- Ама ... как смъртта? Не трябва ли ... скелет, таковата... коса ...?! Каква смърт сте вие?
- Нелепа! - все така приветливо казала девойката.
А ето и един съвсем истински анекдот - вие преценете национален ли е или социален - който ми разказа преди дни Гого Лозанов. Бил нещо настинал преди време, имал съмнение за грип, а му се наложило да се вози в метрото. Като изключително съвестен гражданин, доцент Лозанов влязъл в аптеката и обяснил: "Налага ми се да ползвам метрото, може ли да ми продадете една маска?". Аптекарката му подала една за 60 стотинки - тогава още имало маски - изгледала го скептично и казала: "Ето ви, но да знаете, че пак ще ви разпознаят". Да. Хубаво би било всичко, което ни се случва да е "за да ни накаже за греховете и да ни накара да се пооправим", както пише Бокачо, ама... едва ли. Каквито и маски да си сложим заради грипа, пак ще ни разпознаят. Важното е ние да се познаваме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com